В ГРАДА
Мъгли и дим, кат черни скърби, тънат над градът, -
едвам прозират сиви фабрични комини;
душата болестно жадува стихналия кът,
мечтае аромата в сочните градини.
Градът, прострян на земна гръд, мъчително дими,
ръмжи задушен в свойте сиви покривала;
в безумна врява, сред тревога в делнични борби
и свойта немощ е душата с бол познала.
А няма бясна жажда тя къде да утоли, -
метежна жажда за покоя и отмора;
и винаги тревожно болна в тъмните мъгли,
страдае и оплаква всички болни хора.
——————————
сп. „Бисери”, г. 1, бр. 14, 26.10.1913 г.
