РАДОСТ
(Стихотворение в проза)
В стаята ми шумно се вмъкна моят най-добър приятел, който се оплакваше от сърцебиене. Беше ходил у дома на доктора и сега се връщаше весел.
Бледното му лице беше покрито с ервенина, големите му ясно-сини очи се смееха, движенията му бяха необикновено живи.
Никога не бях го виждал такъв. Той пъргаво се сложи на стола и подробно захвана да ми предава разговора си с доктора. Последният го уверил, че сърцето му е здраво и ще тупа още много години…
Приятелят ми издума най-сетне всичко, което имаше да ми каже и въздъхна свободно и весело, сякаш свали от гърба си нещо много тежко и непритяно…
И радостта с още по-голяма сила го обхвана…
Той бе забравил сега, че смъртната му присъда тежи върху него още от рождението му… Докторът бе отложил изпълнението й за няколко време, а това го караше да се радва лакомо, до забрава - сякаш не вярваше, че все пак един ден сърцето му ще спре да тупа…
Дожаля ми за моя добър приятел и вместо да ме зарадва радостта му - мрачна тъга, като змия усойница, се сви в душата ми…
——————————
сп. „Мисъл”, кн. 1, 1904 г.
