Марко Марков

Хората обичат да правят това, което не могат.

Дайте на Родопите железница и в гората й няма да остане и дръвче.

Никога не ти принадлежи изцяло това, което е изконно твое - сърцето.

Мразят се тези, които си приличат.

Най-точният синоним на живот е грях.

Истината е силна, докато я оспорват.

Какво сънува спящата птица? Песен, разбира се.

У нас никой не пречи на нищожеството, което се стреми да заеме мястото на кадърния - и това го поощрява.

Морето е сълза, изплакана от земята.

Различният човек е богат човек.

След тежка болест човек сякаш преоткрива света.

Най-голямата болка? Любовта, разбира се.

За да бъдеш забелязян, трябва да си по-висок от другите - тъкмо тогава им пречиш.

Успехът се възгордя, след което веднага се смали.

Рана, нанесена от приятел, боли повече.

Не началото е трудно, а краят, защото трябва да увенчае делото.

Ако врагът ти е мъж, може и да победиш, ако е жена, победен си.

Не ставаш по-добър, ако унищожаваш злото със зло.

Не цени победата този, който поне веднъж не е бил победен.

Пътят към щастието не е постлан с цвета на розите, а с тръните им.

Бедният е богат на грижи, затова пее повече от този, който има пари.

Граничните бразди имат едно единствено желание - да раждат хляб.

Не трудното - стъписва ме лесното. И ме отказва.

За нещастието съм се подготвил - не съм готов за щастието и няма да мога да издържа слабостта му.

Колко много пътища - и само един от тях е верният, който не трябва да избираш.

Когато се величаеш, другите виждат колко си нисък.

Добре е, ако денят започне със зло и завърши с по-малко зло.

Надявам се, дори когато съм вече пръст.

Завистта докосва намерението, не постижението.

Трудна е последната крачка. Тя е и най-дългата.

Отварят на този, който чука.

Не търси ключ за ада - той е отворен по всяко време.

Ако се връщаш от някъде, разбрал, че това не е вярната посока, не си вървял напразно.

Обществото, което заменя нравствеността със закони е обречено.

Вярвай само на вярващите.

Родният праг е по-висок от всеки човек на този свят.

Смъртта живее по-дълго от живота.

Един художник: погледна ли жена, дрехите й падат сами.

Днес в България има около 7 милиона партии.

Да излъже лъжата може само истината.

Ярък лидер, а се обгражда със сиви хора - защо ли?

Най-страшното оръжие - празната лъжица.

Богатството има много приятели, богатият - нито един.

Търся в огледалото не днешното си лице, а лицето, което загубих по пътя дотук.

В целта попада не стрелата, а мисълта за нея.

Смесването на бяло и черно вече дава мръсно.

ДПС - девизът днес: „Аз паля - аз гася”.

Ние имаме лидери, но не на съзиданието, а на разрушението.

Ако искаш да останеш гладен, посей думи.

- Ти си богиня! - каза атеистът на жена си.

Мъжкараната е по-ласкава от разглезената.

Размътиха телевизионния ефир и хвърлиха въдиците.

След гримирането главата на блондинката тежи двойно.

Думите нямат възраст.

Познавам един глухоням, който притежава умни ръце.

Дадоха му думата, а той отвори уста и се прозя.

Очите на този юноша играят, защото в сърцето му е вдигната сватба.

Началото на ХХI  век. Нашата архитектура е застинала чалга.

Най-дълго живее този, за който животът е непосилен.

Кой се нуждае повече от другия - Робинзон от Петкан или Петкан от Робинзон?

Всеки край причинява болка.

Всичко започва от земята. И всичко свършва там.

Страхувай се от послушните; те ще те предадат при първия удобен случай.

Богат съм: имам само джобове, но в тях - юмруци.

Обикновено кал ти прави този, който си изкарал от калта.

Прави ми кал и с калта под ноктите си.

Строя път; чукам камъните, които хвърлих в градината на големеца.

Такава суша, че плащаме на юнака да стисне камък, за да пусне вода.

Крачка по крачка път става.

Когато камъкът е крайъгълен и остър едновременно, тежко и горко на строителя.

Не хвърляй камък в калта - ще опръскаш и камъка, и лицето си.

Песента му е изпята, а те го викат на бис.

Така му подляха вода, че обявиха бедствено положение в страната.

Вдигнах рамене - и веднага ми взеха мярката.

Нашият народ е въоръжен до зъби с …търпение

Жребий. Хвърлиха монетата, но някой я открадна, за да си купи хляб.

Някои птици пеят по-добре в клетка - при хората такива певци се наричат сатирици.

Крача с толкова широки крачки, че разстоянието между всяка от тях използвам за почивка.

От трите заповеди - „ори, мели, яж” - за повечето българи е останала май само последната.

Девизът на тапата: плувай срещу течението.

Псуват ли те, струваш поне една псувня.

Бой се от сития - и от гладния сред сити.

Измисленият страх е по-страшен от истинския.

Щом стените имат уши, трябва да имат и усти.

Български политик: голямо дърво - малка сянка.

Загубата увеличава цената на усилието.

Ако си прав, срещу теб са всички.

Патриотът се възпитава, родоотстъпникът - също.

Днес и съвестта гризе… кокал.

Камшикът по гърба на магарето е измислен от ината му.

Който продава своята дарба, продава народа си.

Понякога трябва да закъснееш, за да изпревариш другите.

Всички оди са кухи, защото материалът им е изящно креслив.

Бедното е по-богато от богатото; богатото е ужасяващо еднообразно.

Падна в краката му, след като му беше паднал в ръцете.

Това е лидер на място - дори задната му мисъл е напредничава.

Ако земята е хотел, кой е на рецепцията му?…

За критика поетът е само книга.

Мръсникът може да съществува само ако е заобиколен от чисти хора.

Надеждата и тъгата са родни сестри.

Ще бъде изяден този, който непрекъснато гледа господаря си в устата.

От лошия също можеш да научиш как да бъдеш добър.

Личността плаче, облегната на рамото на колективната отговорност.

Морето е неспокойно, защото водата му не утолява жаждата.

Въпросът - първата и най-вярна крачка напред.

Истината или е на всички, или не е истинска.

Съвременно явление: тъмен герой със светли дела.

Дава дума, но винаги назаем - за да може да си я вземе обратно.

Птицата на щастието кацна на рамото му, взря се в него и започна да грачи.

Тайната - шепот във високоговорител.

Развъждаше змии под камъка в пазвата си, а отровата им продаваше на фармацевтични фирми.

За някои хора кокалът е сопа, за други сопата е кокал.

Българинът унищожава, след което започва да възстановява унищоженото.

Природата се унищожава от мръсния - защо ли той винаги е човек?

Какъв кръстопът! Каза „Прав ти път!” на …правия път.

Длъжникът е задължен преди всичко към себе си.

Най-много мълчи този, който има какво да каже.

- Не намираш ли, че си прекалено едностранчив? - каза медалът на барелефа.

Той правеше каквото си иска, защото съвестта му мълчеше.

Болката дава сила, а силата болката е причинила.

И най-суровият има топлинка в сърцето - тя е дар от майка му.

Понякога изкуството определя стойността си по сянката, която хвърля в лицето на завистта.

Удари часът на истината - и го изпрати в нокдаун.

Най-трудният път е пътят към целта.

Едно от най-големите нещастия - да си лишен от чувство за хумор.

Беше луд за връзване - затова го вързаха на държавната ясла.

Героите и предателите не принадлежат на себе си, а на времето, в което живеят.

Окото вижда това, което иска да види, затова огледалото е винаги криво.

Резултатът е важен, но още по-важно е как е постигнат.

Райската градина може да се превърне в пустиня лесно, обратното е трудно.

В първия ден на управлението си умният властник задоволява недоволните.

По-добре нищо, отколкото половин нещо.

Подаръкът струва повече, отколкото струва.

Вече мога да бъда само мост - или дърво край пътя. Елица например.

Родоотстъпникът може да намери дом, но родина - никъде и никога.

Преди и най-малката битка провери какво има зад гърба ти.

Голямата дума кънти - куха е.

Каквото и да търсиш, най-накрая ще намериш човек.

Лъжата има мнение за всичко, истината - само за себе си.

Ножът, забит в гърба, казва, сякаш се извинява: - Аз съм брат на всички ножове по света, включително и на този, с който се реже хляб.

Ако съдиш себе си, бъди по-взискателен, отколкото трябва.

Щом имаш деца, не отговаряш само за себе си.

Лошото на доброто е, че за него мисли лошо този, комуто е сторено.

Славата отива при този, който я търси най-малко.

Когато са добри с теб, не забравяй, че всяко животно се опитомява с добро.

Нищо от мен не се отдава под наем. Най-малко от всичко - сърцето ми.

Отблъскват се тези, които си приличат.

Този, който крачи в мрака в името на някаква цел, свети.

Човекът на изкуството трябва да живее безшумно - шумът убива някои от сетивата и отнема много време.

Поетът: - Вижте, народът плаче!?…Властникът: - Плаче, но от радост!

Лилипутите нямаше да изглеждат толкова малки, ако не съществуваше…Суифт.

Съди себе си така, както съдиш врага си.

„Нямам” и „Имам” крадат по-малко от „имам много”.

Направеното от хиляда може да бъде развалено от един.

Пустинник отишъл на брега на морето и казал: - Колко много пясък!…

Път в живота има и безпътникът - и него някъде го чакат.

И от нищото може да вземеш нещо, стига нищото да не е богато.

Езикът не го бият, затова не престава.

Глупакът обича да слуша само себе си.

Само гладно сърце пее - слуша го само гладно сърце.

Падне ли сняг, всички му се радват - всички, не и птиците.

Човек трябва да остарее, за да разбере, че всички истини са стари.

Истинската цена на победата знае само победеният.

Безсмъртието не е животът, в който ни се иска да живеем.

Смъртта е по-жива от всички нас - а ние се стремим към безсмъртие…

Да обичаш не този, който те обича е често срещано нещастие.

Ще разберем себе си, когато разберем защо камъкът тежи на мястото си.

На бодлив човек господ остър език не дава.

Пълната лъжица е пълна лъжица; празната е оръжие.

Слабостта може да бъде по-силна от силата, ако се употребява както трябва.

Само едно нещо е по-силно от любовта - равнодушието.

Празник е всеки достойно изживян делник.

Да живееш с чешит е тежко и весело.

Човечеството губи страшно много време в спорове около очевидни истини.

Да слезеш е по-добре, отколкото да паднеш. Знаят го всички, не и властимащите.

Защо човекът иска да каже най-важното за живота си, когато умира?…

Не се изтъквай, отричайки другите.

Ненавиждам показната щедрост на нашите новобогаташи.

Всеки миг от живота на човека е изпитание на някаква истина.

Човекът има право да празнува само след като роди.

Най-трудно човек ражда себе си.

Трябва да издигаме паметници и на предателите, иначе като нищо ще ги забравим.

Ако се продаваш, нека поне да е на висока цена - каза изкуството на създателя си.

Слушам те с интерес, защото аз употребявам същите думи, за да изразя други мисли и чувства.

Най-голямото нещастие: да живееш живота на друг човек и да умреш вместо него.

Лъжейки заради друг човек, добрият лъже себе си.

Цялото време на света е негово, а него никакъв го няма!

Шумът се произвежда не от тъпана, а от тъпанара.

Ако искаш да имаш много, трябва да цениш малкото.

Всяко празно нещо произвежда шум. Празната глава - също.

Всеки, който огласява нова истина, става подозрителен.

Човекът, който се търсеше толкова години, се намери, но не се позна.

Понякога сянката е по-дълга от човека, който я хвърля.

Празниците са истински, когато делниците преди тях са били пълни.

Никой не може да каже, че е свършил всичко, за което е дошъл на този свят. Освен смъртта.

Този човек има криле, но не може да лети.

Защо циганите стават добри ковачи? Защото не се боят, че ще почернеят.

Сърцето е зелено, дори човекът да е на сто.

Интересът и истината не се разбират.

Най-чистото нещо на света е водата, но без нея кал може ли да се стори?

Препънатият помни не падането, а препъналия го.

Кирливите ризи на врага струват повече и от най-хубавата чиста риза.

Обикновено не царят управлява държавата, а фаворитката му.

Един живее, а е умрял, друг е умрял, а живее…

Червеят излязъл от дупката си, огледал ябълката и казал: - Каква хубава дупка!

Човече, ако врагът ти е нищожество, нужно ли е да питам какъв си ти?

Когато мразя, аз мразя преди всичко себе си.

Умният политик търси своите врагове в собственото си обкръжение.

Когато умре дете, по лицето на бъдещето трепва сълза.

Кой кого притежава: човекът къщата или къщата човека

Най-първият и най-обичаният образ в българската поезия -майката.

Всеки вижда себе си в своите деца, бог - също.

Малкото има съдбовна връзка с голямото. Но голямото или е забравило, или не иска да се сеща за това.

Мракът не може да те излъже - може да те излъже светлината.

Фотографът запечатва един миг от вечността, художникът - цялата вечност.

Към купилия парче земя: - Не тя ти принадлежи - ти й принадлежиш!

В спомените си аз съм безкрайно самотен.

Много малко хора могат да разчитат на добро бъдеще след смъртта си.

Не ритай срещу съдбата си - можеш да си вкараш автогол.

Всеки политик мисли, че е покорил истината. Но в такъв случай той се е покорил на лъжата.

Всеки търси в себе си собствените си деца, но не ги намира там.

По правило небрежният човек е нежен човек.

Мерзост: Да получаваш пари за това, че си се заклел да служиш на България.

Миналото величие е по-трайно от днешното - то е спомен.

Днешна България - държавата, в която най-силно обществено мнение са парите.

Аз непрекъснато си противореча, защото съм човек, тоест грешен.

Как да разбера, че съм гений, за да престана да повтарям, че съм?…

Казах истината на един човек, а той ме запита: - Това виц ли е?

Пазар. Продавачите пищят, защото всички купувачи са богати.

Истината може да има само врагове.

Лъжецът призна, че е излъгал - и никой не му повярва.

В една монархия най-добре върши своята работа палачът.

За да са сигурни, че са свалили короната, свалят и главата, която я носи.

Прокарва пътя не този, който го строи, а този, който върви по него.

След битката всички войни говорят, само един мълчи - извършилият подвиг.

Цветето не се пази от пчелата, любимата - от любовта.

Лидерът им беше знаме, затова го носеха.

Една държава се управлява не от партията, а от парите.

Докато мрежата е във водата, рибата в нея се усеща свободна?… Народе!!!

Бой се от рана, която не оставя белег.

Човече, защо когато падаш от власт казваш, че се приземяваш - нима си летял?

Този, който се съмнява във всичко, има вид на болник.

Най-силна е болката, която си причиняваме сами.

Политици трябва да стават само хора, които имат чувство за хумор.

Не винаги трудолюбивият е добър човек, но това е главното условие.

Много често силата предизвиква смях, но делата й - не.

Оръжието не трябва да убива, а да пази.

Изборна: Казаха му - не се бой, пусни си гласа и той… заплака.

Не грижите тежат, а тези, които ги създават.

Говори човекът, а проклинат езика.

Пътниче, помни: колкото повече приближаваш до върха, толкова повече той се отдалечава от теб. Ако е истински връх!

За да отгледаш талант не се иска нищо друго, освен…талант.

Глупав талант няма.

Добре е де бъдеш победен от противник, който някога е бил побеждаван.

Аз не се привеждам, а правя поклон на земята си.

Всеки предател защитава показно този, когото е предал.

Само спомените могат да ни дадат представа за това, което ще бъдем.

Стрелят по някого, който е на върха, а убиват не него, а самия връх.

Колкото по-малък е човекът, толкова повече поводи за празници има.

Хитрецът бърка в кацата с меда, но с чужди пръсти.

Забележиш ли, че някой те държи под око, влез в окото му - и ще бъдеш оставен на мира.

Поезията е в стихотворението, но не е в думите му.

Беше особен конекрадец - крадеше само Пегаси.

Детето лъже само когато повтаря лъжите на някой възрастен.

Свободният е свободен и в затвора; робът е роб и когато е на свобода.

Кучето хапе, когато се защитава - и когато човека срещу него не му харесва.

Всичко купено с пари е нетрайно.

Не птицата в клетката тъгува за свободата, а небето в сърцето й.

Златната клетка е по-противна от желязната.

За да живееш нормално трябва да живееш парадоксално.

Най-лесно се лъже този, който не може да лъже.

Всяка Родина е майка; всяка майка е Родина.

Майсторът цени инструмента повече от ръцете си.

Никой не обича тишината повече от ковача.

Щастлив е, защото е толкова беден, че не може да обеднее повече.

Поетът пише най-хубавите си стихове за Родината в чужбина.

Добрият селянин знае няколко занаята.

Пътят е повече път, ако по него има препятствия.

Уважавай мрака, от който си откъснал звезда; той е твоят мрак.

Иска повече от това, което е заслужил само неблагодарникът.

Знаещият е вечно недоволен; за този, който не знае и делникът е празник.

Завоите правят пътя по-дълъг и по-интересен.

Детето на ковача взема уроци по цигулка.

Заекът схваща сянката си като сянка на лисица.

Връщай се само ако разбереш, че си сгрешил пътя.

Ако търсиш вода и копаеш кладенеца напразно, на дъното му ще намериш мъдрост.

Враговете ни мразят не нас, а това, с което блестим.

Дори върхът, гледан отдалече, изглежда по-малък и по-свой.

Да си голям и да изглеждаш голям са две различни неща.

Предградията знаят всичко за центъра на града.

Тези очи канят мнозина, но сърцето пуща само един.

Крепостите се строят нависоко, за да могат всички да видят позора или славата.

Всичко, за което съдиш себе си, е минало.

Ти имаш власт над всичко, за което съдиш себе си.

Падна му маската, а под нея… под нея - нищо.

Важната птица сече клона, на който седят всички.

Да умееш да живееш означава да умееш да живееш опасно.

Обикновено кирливите ризи са безукорно чисти.

Всичко, което се опитва да замества човека, е негов враг.

Имай само това, което ти е необходимо - и ще имаш много време.

Завистта разяжда завистника така, както ръждата разяжда метала.

Гледащият отвисоко не забелязва камъчето, което непременно  ще го спъне.

Всяко сърце е вселена, която търси само една звезда.

Само добрият човек има врагове; лошият е враг на самия себе си.

Честният съди себе си строго, а другите - справедливо.

Хапещият не прилича на куче, защото има не опашка, а думи.

Всички са добри - откъде тогава толкова несправедливост?

Всеки вижда в другия недостатъците, които притежава той самият.

Човекът трудно приема изключенията, въпреки, че той е най-голямото от тях.

Защо магарето има дълги уши? За да чува по-добре гласа си.

Царят - цар, царедворците - царедворци, а поданици няма.

Затвориха му устата, защото не умееше да я затваря сам.

Мечът е безсилен, когато пред него се изправи смехът.

Дворецът не може да бъде дом - пречат му церемониите.

Изяде купата сено, за да открие изгубената в нея игла.

Славата убива слабия; силният никога не се увенчава с нея.

Най-добрият учител е денят, в който живее ученикът.

Лошият човек прилича на оса: не събира мед, а жили.

Не времето е виновно, а хората, които го правят.

Слепите виждат по-добре от окатите, ако са хора на изкуството.

Вдигни падналия, но не му напомняй за това.

В края на краищата, сметката без кръчмар е винаги надписана.

Когато празнуваш радостта си повече, отколкото трябва, скръбта потрива ръце.

Любовта живее по-добре в разделите, отколкото в срещите.

Мълчанието е по-богато от думите, намерението - от постижението.

Не сваляй усмивката от лицето си, когато говориш с врага - знай, че това го убива.

Защо намерената подкова носи щастие? Защото е изтъркана от път.

Ако поезията е в думите на стихотворението, преводите щяха да бъдат идеални.

Напоследък си повтарям като заповед: Трябва да умреш чист! Чист! Трябва!

Колко е вярно това: „Тя е красива като икона” - в иконата винаги има болка.

И камъкът плува, ако е скъпоценен, ако се нарича бисер - и е все още в мидата.

Най-умният сред глупците е най-големият глупак.

Кучето лае и когато е победило, и когато е победено.

Щастието намира този, който го е търсил най-малко.

Има едно задължително изискване към всеки поет: да бъде единствен.

Никой не е по-голям от истината, която е повече от хляб.

Пуснали рака да върви срещу течението…

Първият може да получи куршум и в гърдите, и в гърба.

Посрещнаха го с ледено мълчание, а той го натроши и го сложи в чашата с уиски.

Вдига рамене и казва: - Все ми е едно! А защо не му е все две? Ами все нула?…

Гладът е бил и ще бъде основен двигател на прогреса.

Във всяко отчаяние има дързост; във всяка дързост има отчаяние.

Голяма клечка е - какво дърво само отсякоха заради нея!

Започна да се задълбочава едва след като стигна бездната.

Имаше богат вътрешен живот, защото се бореше със себе си.

Затворили небето му в клетка и го заставили да лети в него.

Докато съвестта му говореше, той си правеше каквото си иска.

Самотата е поезия, защото е съчетание на мисъл и нежност.

Да стоиш на едно място е по-лошо, отколкото да вървиш назад.

Израстване: преди размахваше сопата като кокал, сега размахва кокала като сопа.

Най-евтиният спектакъл струва най-скъпо на публиката.

Човекът цял живот изпитва разочарование от света, а художникът - от света, който е създал.

Създаде роза без шипове. Сега създава шипове без роза.

Лъжливото овчарче пасе заблудени овце.

Богат е този, който има много път, а не много пари.

В началото е думата, а след него - въпросът.

В днешно време трябва да затваряш всичките си врати, като започнеш, естествено от устата си.

Гениите превръщат смъртта в живот.

Най-добре показва човека такъв, какъвто е, омразата.

Всеки пътник е добър и странен.

Безличният се оглеждаше в себе си - и все повече се харесваше.

Понякога безинтересните имат доста интересни интереси.

Всичко, което започва като игра, всъщност е много сериозно нещо.

Отсякоха главата му, защото я държеше високо.

Миналото ни - позорно, настоящето - срамно, бъдещето - мъгливо и … далечно.

Зад завоя на пътя вижда този, който знае крайната цел.

Истината се пенсионира - и започна да лъже.

Хлорирайте тихата вода - и няма да имате никакви проблеми.

- Кога беше най-щастлив? - запитаха стареца. - Когато се справях с нещастията - отговори той.

Пример за съвършенство - работещата истина.

Най-лесно се оценява отсъстващия.

Вървиш ли, ще стигнеш; започнеш ли, ще довършиш; родиш ли се, ще умреш.

Никой не го наемаше на работа - на всяка ръка имаше по пет средни пръста.

Най-зле от всички лъжци е лъжецът с къса памет.

Мълчанието е езикът, който се усвоява най-трудно.

Този поет не пее, защото яде без прекъсване.

В коя страна, ако казваш истината, ставаш подозрителен?

Над него разтвори чадър Министерството на водите - и той мина между капките.

Природата ни учи: началото трябва да бъде по-здраво от продължението.

Добрият човек е винаги длъжник - на доброто, което е направил.

Този, който търси подкрепа за думите си, не вярва в тях.

Ако говориш сам на себе си, или си луд, или - гениален.

Ако искаш да си отмъстиш на някой подмазвач, изпрати го в Япония - там поклоните му няма да струват нищо.

Най-кошмарната дума за човека на изкуството - регламент.

Думата е свобода, когато воюва за свобода.

Пътят те учи на търпимост към другите пътници.

Поезията е нужна като лекарство - а то винаги е горчиво.

Ако човекът е самотен, той е самотен и когато е сред хора, и когато е сам.

Всяко поражение е стъпка към бъдеща победа.

Отива си топлотата между нас, а ние говорим и пишем за … парното.

Запомнете: науката казва, че мозъкът се износва, когато не се използва.

Не съм ли беден, ако всички мои решения са свързани с бъдещето?…

На човека е дадено много, но той все пак съумява да го разпилее.

Колкото повече въпроси задава ученикът, толкова по-добро е училището.

Не прощавай на себе си нищо и се моли и другите да правят същото.

Понякога утре остарява по-бързо от днес.

Всеки човек отговаря за всичко, което върши тук, на земята.

2007 г. Всичко си отиде - остана ненавистта ни към властта.

Мечтата за свобода е по-богата от самата свобода.

Зряла мисъл? Това не значи ли, че и мисълта има възраст?

Нашето общество: никой не слуша никого, освен себе си.

Всеки идеал е абстракция.

В изкуството можем да намерим само това, което то е открило у нас.

Хората не трябва да си задават въпроса „Тук ли сме?”, а въпроса” Защо сме тук?!”

Аз ставам повече човек, когато разбирам другите.

Моят девиз: Направи сам себе си.

Всеки пишещ е патриот, защото воюва най-малкото за езика, на който пише.

Смутен като поет в кабинета на чиновник.

За да не паднем, ние си изграждаме килии - и се държим за решетките им.

2007 г. Скоро ще започнем да внасяме и въздух.

Какво е празна мечта? Една сияеща бездна.

2007 г. Никога хората не се били заставяни да мълчат, както сега.

Достойно ли живее този, който възпитава собствената си смърт?

Нашата свобода е синоним на безверието.

Понякога, макар и рядко, имам чувството, че съм крачещ документ.

След „Здравей!” или „Добра стига!” въпросът „Накъде си тръгнал?” е протегната ръка.

Победата се празнува от всички, поражението плаче само.

Понякога, за да ни чуят, трябва да замълчим.

Нищо не ме плаши повече от споменът.

Една звезда бди винаги над теб - затова я пази чиста и светла.

Човек - това е мечтата да бъдеш човек.

Поробвайки природата, ние поробваме вечността.

Щом краят е добър, началото се хвали: „Ако не бях аз…”, щом е лош - мълчи.

Всяка овца си има вълк, всяка мишка - котка, всеки човек - човек. Свой.

Съвестта му беше толкова чиста, че се съмняваше дали изобщо я има.

Човекът стенеше от болка, а бъбрекът му каза: - Камъкът тежи на мястото си!…

Български политик: овчар с вълчи зъби.

Слаби са, защото не си знаят силата; силни са, защото знаят слабостите си.

Поетът днес: как да се вземе в ръце, след като Бог го е дарил с крила.

Към поета: пиши така, че даже белият лист да се вълнува.

Кой дирижира песента на птиците? Светлината, разбира се.

Поетът цял живот защитава унижените и оскърбените - той е един от тях.

Съвет: ако искаш да бъдеш различен, не спирай.

Защо не виждаме светлина в тунела ли? Защото все още не сме го прокопали.

Все още сме роби, защото се стремим да пригодим свободата към себе си.

Когато фалират идеите, хората се делят на много бедни и много богати.

Как ще сме готови за свободата, след като свободата не е готова за нас?…

Светлината е много повече от слънцето - защото тя прониква в хората, когато около тях цари мрак.

Страшно е да те познава истински само белият лист.

Ако хората разберат, че си нещо, ще те направят на нищо.

Да откриеш една от тайните си означава да се разголиш изцяло.

Политик - човек, който отрича днес това, което е правил вчера.

Този, който казва: “Моята съвест е чиста и спокойна”, е повече от лъжец, защото освен другите лъже и себе си.

Тръгни към ближния с любов, дори той да върви към теб с омраза.

Природа и пари - ето, това е съвременният прочит на „Да бъдеш или да не бъдеш”.

Нашата литература винаги е била илюстрация на идеи.

Защо всяко изпитание ни пита кои сме и какво заслужаваме, след като знае отговорите.

Нашето раждане е и случайност, и закономерност, нашата смърт - също.

И все пак човекът е човек, защото мечтае - без мечта той не може да докосне вечността.

Литературата побеждава, защото винаги защитава победените.

Най-добре виждаш себе си в мрака - като част от него или като искрица светлина.

Замислете се над фразата „На всяка цена” - и от нея ще ви лъхне студ.

И цветето може да бъде крепост.

Да критикуваш поезия е все едно да критикуваш песента на птица.

Изкуството показва на човека какво е направил от него животът.

Биографията на поезията няма нищо общо с биографията на поета.

Най-добре мисли човек, когато пътува; а той може да пътува дори когато е в килия.

Най-крехките стихотворения са най-неуязвими - и именно те защитават създателя си.

Страхът ни прави по-реални, мимолетни и нищожни - прави ни нечовеци.

Човек усеща сърцето си по-ясно, когато е обграден от мрак.

Никой не вика „Помощ!”, защото опасност не се съзира, а поетът вече тича да помага.

Властта трябва да бъде като футболен съдия; той ръководи мача най-добре, когато не се забелязва.

Хлябът убива поета, а той го възпява.

Поетът е за окайване - дори любовта му е публична.

2007 г. България е на първо място в света по производство на власт.

Двубоят „художник-време” започва тогава, когато той изпревари времето.

Изкуството е съпротива към смъртта, особено към смъртта на свободата.

Мракът е по-удобен от светлината, защото прикрива нашите недостатъци.

Когато в изкуството няма болка, която ражда красота, то не е изкуство.

Да мислиш като всички означава изобщо да не мислиш.

Художникът: във всяко лице, във всеки пейзаж, във всеки предмет - целия свят.

Не е важно какво говориш, а какво мислиш: връх на цинизма?…

Във време на криза поетът е неизбежен, дори задължителен.

Да съграждаш лесното е лесно, но все пак е по-трудно, отколкото да разрушаваш готовото.

Не може всичко вътре в нас да е народ, ако сме заобиколени от хаос.

Животът ни е даден, за да подготвим по-добре смъртта си.

Изкуството няма да умре, защото човекът се стреми чрез него към безсмъртие.

Човекът вече не е в магазините за преоценени вещи, а в магазините за втора употреба.

Докато ние се борехме с миналото, то ни изпревари и ни чака сега, след първия направен от нас завой.

Всеки поет е като звезда - ярка, нежна и… студена.

2007 г. Заставени сме да преживеем това, което са преживели нашите деди и бащи.

Изкуството няма да умре, защото хората са различни.

Всички поети са братя по перо; между тях обаче близнаци няма.

Всяка държава, която не се вслушва в провинцията си, загива.

Незнайно как при добрия поет делничната дума става празнична и заблестява в стихотворението му.

Поетът е наивен, безпомощен, незащитен - и безкрайно силен.

Умният се изморява от глупостта и за да избегне бърборенето й, се съгласява с нея.

Понякога се усещам гост в себе си - до такава степен съм си чужд.

Човекът трябва да чете поезия не с очите, а със сърцето си.

Не всичко ново е истинско, но истинското е винаги ново.

Най-страшното днес - развращаването на сърцето.

Поетът търси висина винаги и във всичко. Най-вече в делника.

Крила той вече няма - перата им се изтриха от писане.

Дори да грешиш, бъди себе си; понякога по грешките познават кой кой е.

Живите пречат на мъртвите да кажат това, което те искат.

Истинският герой не се нуждае от подвига си.

Да се сътворяваш означава да се променяш непрекъснато. Като чернова, на която нанасяш поправки.

Колко много сила е хвърлена срещу нежността - и тя все пак побеждава!

Ако посееш страх, ще пожънеш жестокост.

Истината боли, но свети.

Бой се от ръководители, които не могат да ръководят себе си.

Камъкът е полезен не само когато не се спъваш в него втори път.

Какво сънува съвестта ни, докато спи?

Той беше дегенератор на идеи.

Изкуството трябва да удивява, но не със своята бездарност.

Човекът продължава да опитомява животни, забравяйки да опитоми животното в себе си.

Питат ли се тези, които не се примиряват с изключенията, дали изключенията се примиряват с тях?

Ако обичаме, не трябва да се страхуваме за себе си - ние живеем.

Ти си забравил злото, което си извършил, но то не те е забравило.

Мутрите са добър пример как в здраво тяло живее здрав дух, нали?

Можеш да подчиниш човека на изкуството, но това, което той създава - не.

В обществото се лъже хорово - в изкуството всеки отговаря за лъжата си.

Цел на всяка власт е да създаде човека без особени белези. Постигне ли го, не й е нужно да шие униформи.

Трябва да се страхува всеки, който има цялата власт. Дори над себе си.

Ние трябва да се съобразяваме с времето, но и то - с нас.

Да имаш цел и да стреляш покрай нея - това също може да е цел.

Бездарникът живее за пари, които дават власт и за власт, която дава пари.

Този, който търси звезда, понякога пада в калта. Но в него вече синее небе, в което гори звезда.

По-добре е да си на хората в нозете, отколкото - в устата.

Дори да умираш от глад, не продавай земя - тя не е само твоя.

Всяко преимущество има сто недостатъка - търси сто и първия.

Когато „да” и „не” се срещнат и се прегърнат, нито „да” е било „да”, нито „не” - „не”.

Не е искрен този, който се смее така, че да го чуят.

Минаваше за мълчаливец, въпреки, че имаше силен вътрешен глас.

Картина с църква. Гледам я - и чувам камбанен звън.

Вглеждаше се в себе си - и не виждаше нищо друго, освен една разкошна зелена ливада.

На тази дама й расте мъдрец. А е блондинка.

България: колко малко пустиня - и колко много оазиси в очите, които виждат само миражи.

Най-накрая КАТ се сети да назначи човек, който да отстранява дребните камъчета по пътищата.

Преди да умрат, добрите се държат така, сякаш са виновни, че ще го направят.

Мъртвите ни манипулират повече, отколкото предполагаме, в някои случаи дори ни ръководят.

Днешният елит - външен блясък и вътрешна пустота.

Човекът е винаги в скута на майка си - дори когато си е отишъл от нас.

Всичко, което ни заобикаля, има смисъл. А самият ти имаш ли?…

Питайте животните дали фразата „Човек - това звучи гордо!” е вярна.

Жени, обичайте поетите - те никога няма да ви предадат.

Истинският автор пише за себе си. Затова пише себе си.

Да бъдеш умен и добър е много трудно. Защото е задължително да бъдеш честен.

Аз не пиша нито за света, нито за себе си - аз пиша за света, минал през мен.

Няма по-прост и по-верен пример за саможертва от живота и смъртта на дървото.

Когато сме напрегнати, гласовете на околните ни се струват безразлични.

Да правиш нищо се изисква отлична подготовка и дяволско умение.

И от тъпченето на място има полза - ако не път, от него може да стане хубава спирка.

Най-силен е този, който черпи сили от слабостта.

Беше именит автор, но продаде името си и забогатя.

Най-важните посоки на всеки път са напред и назад.

Ако смехът ти не казва нещо, не се смей.

Трябва да притежаваш особена дарба, за да разговаряш с мълчанието.

Пътят е мъдрост; мъдрият е път.

Имаше недостатъци, но непрекъснато се грижеше както за външния им вид, така и за възпитанието им.

Гладни сме, макар че непрекъснато се ядем един друг.

Баш майстор: първо плюе на ръцете си, след това - на петите си.

Как да си затегне колана, след като е широко скроен.

Празните му надежди пълнееха, защото ги хранеше добре.

Мирисът на смола в гората се усеща повече, когато пада сняг.

Понеже не искаше да се излага, изложи фактите.

Тя не можеше да се държи на краката си, затова ги вдигна.

Осъдиха го да живее условно.

Слава на последния! Той ще затвори очите на първия и ще бъде по-добър водач от него.

Тя го ослепи и той се бракува. Впоследствие се оказа, че е блестял амбалажът й.

Ако си на път и торбата ти е празна, нахрани срещнатия пътник с думи.

Най-погрешното на този свят: да подтискаш дете, за да го подчиниш.

Той се вглеждаше в себе си - и все повече се харесваше.

Всяко чувство прави човека такъв, какъвто е.

Съвет: уважавай новото, вярвай в старото.

Тракаше със зъби, но не от студ, а за да ни подсети, че ги има.

Гладният: - Да беше храма ти, о, боже, съграден не с тухли, а с хляб!…

Не може да си засял цвете, а да жънеш жито - затова поетът умира гладен.

Той живее в една усмивка, а усмивката се мръщи.

Би трябвало да плащаме на природата за изкуството, което създава.

Когато гледам звездите, аз се чувствам пигмей.

В края на всеки път пейзажът е нежен и топъл въпреки времето.

На когото е дадено малко, от него се иска много - и обратно.

Най-важното в един човешки живот е бягството. От живота.

Малкото е по-чисто от голямото - как се става голям човек, а?…

Трудното е по-скъпо не само защото се помни по-дълго.

Новото, родено от болка, е по-добро и по-трайно ново.

Щастлив съм: установих, че всички хора, които ме смятаха за луд, са нормални.

Съвет: за да се открои образът, отстранете всичко излишно около него.

Обикновено считат за загубен този, който прекрачва хоризонта и върви нататък…

Ако трудът е превърнал маймуната в човек, защо мързеливият не се превръща в маймуна?

Беше човек-оркестър, в който само сърцето му свири фалшиво.

Когато пиеш вода, благославяй извора.

Вечност: майка държи в скута си дете.

Две неща, които изкуството не може да търпи - безразличието и самохвалството на твореца.

Понякога не силата, а отчаянието е родител на иронията.

Когато цената на нищото се увеличава, страната е в криза.

Историята е борба между вождовете и велможите им.

Този, който търси подкрепа за думите си, не вярва в тях.

Живеем един до друг, а аз цял живот вървя към теб и все не мога да те стигна.

Славеят ридае, а човекът мисли, че сътворява химн.

Ако искаш да бъдеш наистина различен, бъди различен и от себе си.

Случва се детето и старецът да са връстници; когато детето е преждевременно остаряло, а старецът е неразумно палав.

Понякога сянката е по-ярка от човека, който я притежава.

И мъката ражда - най-често неин плод е радостта.

Истинските ни чувства се прикриват най-добре от усмивката.

Всеки търси една жена, а намира друга.

Всяка красота предизвиква болка.

И разочарованието може да роди надежда.

Ако мислиш, че си отишъл прекалено далеч, тръгни назад - може би ще се срещнеш някъде по обратния път.

По-възможно е да се промени светът, отколкото човекът, който живее в него.

Когато човек се прости с последния си спомен, самият той вече е спомен.

Тъжната усмивка одухотворява лицето.

Гордите са самотни до мига, в който срещнат друга гордост.

По-силно убеждава този, който умее да разубеждава.

Често сянката засенчва притежателя си.

Когато остареят, някои хора търсят оправдание за всичко, за което са живели.

Истината е скромна, изтъква се лъжата.

Авантюристът е искрен, защото е спонтанен.

Ако другите птици нямаха самочувствие, щяхме да слушаме само песента на славея.

Дългът на сина ти е твой дълг, печалбата - само негова.

Смехът е критика, най-искрената може би.

Говори малко, казва много - и обратно.

Ако си умен, купувай не клеветата, а клеветника.

Смесиш ли днес бяло и черно, ще получиш не сиво, а мръсно.

Стадо без овчар - кът, овчари без стадо - бол.

Не говори: от този, който се крие зад мълчанието, се боят.

Живей така, че никой да не може да прости последната ти грешка - смъртта.

И закъсалата мутра има резервен гювеч - държавния резерв.

Боли ме от любов, боли ме от красота, боли ме от песен - има и хубава болка, нали?…

Мъже, не търсете жената, а жена!

Цени водата повече от жаждата си!

Обърна се с лице към истината и закрещя от ужас.

Понякога именно този, който марширува на място, заема високия пост.

Отстъпваше й във всичко, освен в неотстъпчивостта.

Как така „Дал дума?” Та думата да не му е бащиния - нали тя е на всички?…

Едно прекрасно изживяване - да недоумяваш от себе си.

Щастието винаги се страхува от своя край.

Човекът: всесилен съм, а не мога да заменя със себе си нито пръстчицата, нито камъчето, нито тревичката… Нещо повече - не мога да ги направя!

И смехът е писмо, но малко хора могат да го четат.

Ариегардът е по-важен от авангарда - в него е манджата.

Всичко, за което съдиш себе си, е твое, твоя частна собственост.

Човек ако е добър към едно същество, е добър към целия свят.

За доста хора усмивката е само маска.

Мъртвите чувства, които съхраняваме в себе си, са властни и безпощадни.

Художнико, освобождавай се от бита чрез самия бит - рисувай го празнично.

Ако искате да направите човека инвалид, опитомявайте чувствата му.

Масово явление напоследък - социално слаб благотворител.

Ако не можеш да засмееш някого, поне не го разплаквай.

Ръцете - истинското лице на мъжа.

По-беден от ехото е само плагиатът.

Истината страда от несъвършенството на словото - то предава същността й приблизително.

В повечето сатирици има нещо улично, площадно; те сякаш са говорители на тълпа.

Бих могъл да даря някому надежда, но се колебая - как ще живея без нея?…

Въжеиграчът е сигурен в себе си, понеже въжето му е изплетено от възклицания.

Всеки човек има две лица - второто принадлежи на сянката му.

Беше щастлив, защото намери на пътя подкова. От троянски кон.

Поезията трябва да бъде проста, но не и разбираема.

Поетът не може да се търпи, понеже хората, които живеят в него, са нещастни.

Не ножът е виновен, а ръката, която замахва; не престъпникът, а обществото.

Птичата песен е прелестна, дори когато е гневна.

Ако се обичаме, трябва да се страхуваме от себе си.

Познавам човек, който иска да стане спомен, без изобщо да е живял.

Безсмъртна е само една лодка - на Харон.

Смъртта е най-истинското лице на раздялата.

Грешката: ние цял живот търсим любовта, а тя е била до нас. Или, по-точно, в нас.

Какво е всъщност смъртта?… Да отидеш някъде и да не се върнеш.

Не той е болен, а пороците му са здрави.

Обикновено гладът крачи след измислени идоли.

Не искай да видиш някого гол - след това ще продължаваш да го виждаш така, колкото и да е навлечен той.

Той говореше само с очи. Много често обаче и те мълчаха.

Раненият може и да забрави, но раните помнят.

Никога няма да разбера един съюз - човек и оръжие.

Творец без собствен глас е като църква без камбана.

Вещите на умрелия говорят за живота му само ако ги запитаме.

Няма празни думи - има празни хора, които отварят и затварят усти. Като риби.

Пролет. Слънцето изгря - и мръсотията край пътя стана дваж по-мръсна.

Сравняват снагата на жената с топола - а тополата е безплодна.

2007 г. След като ни опитомиха, започнаха да ни дресират.

Вероятно смъртта е неизбежна, защото е нужна. Но на кого?

Не умирай, ако те боли, че живееш; направи го, когато вече не те боли.

Човек прави всичко, за да живее удобно - и не му е неудобно от това.

Най-трудно се променя този, който принадлежи на всички.

Най-умната врата на света е отворената - тя не може да бъде винена за нищо.

Стената е монолитна и безчувствена - но Изходът е някъде в нея.

Смехът е огън, в който изгаря всеки наш недостатък, при това без остатък.

Какви сме, справедливи, жестоки или милосърдни, когато се смеем над себе си?

Тялото ми може да свикне с болката, душата ми обаче - не.

Често човек се връща там, където не го чака никой и нищо. Може би там очаква да срещне себе си.

Аз ще умра не защото е неизбежно, а защото ми се иска да разбера смъртта.

Творецът трябва да бъде винаги на кръстопът - къде иначе ще срещне героите си?

Една от най-нелечимите болести - скуката.

Разликата между трагедията и комедията е в декорите и в костюмите на героите.

Да си верен изобщо е лесно, да си верен на себе си е трудно.

Изходът и от най-сложната ситуация е удивително прост.

Най-добре се смеем, когато се смеем над себе си.

Любовта не обича делника, но може да го превърне в празник.

След смъртта ни от нас остава преди всичко гласът ни.

Ако си независим и верен, на какво или на кого си верен?

Първата любов прави момичето по-красиво, а момчето - по-недодялано.

По-тежко от доброволното е осъзнатото робство.

Мястото, на което тежи камъкът, е многократно по-скъпо от самия камък.

Когато се лакира с лъжа, под нея избива ръжда.

Над всичко - честта! - ето девиз, достоен за уважение.

Всеки човек има свое небе. И своя звезда. Която има свое небе.

Има хора, на които трябва да се плаща, за да не пишат.

Всеки път всъщност е два пътя - за отиване и за връщане.

Посети голяма, разгонена от политически страсти тълпа - и няма защо да ходиш в зоологическа градина.

Не говори общо - и без това шумът около теб е непоносим.

Железопътен кантон: дълбока тишина, напълнена до горе, до гърлото с ехтежи.

Жените са майки на мъжете си в тежки за тях часове.

Животът ти ще е удоволствие, ако вършиш всичко с удоволствие; но нима е възможно това?

В скръбта си мъжът е по-безутешен от жената, може би защото е по-безпомощен, по-неподреден и по-безполезен от нея.

Най-силното чувство, което може да превземе мъжа - чувството за сила.

Смъртта е изпитание, но за живите.

Никога не сме достатъчно подготвени за това, което ни предстои - а то се нарича смърт.

Няма нищо по-ненормално от опитомените чувства.

Поезията е майчина ръка върху челото на живота, когато той е болен и е с температура.

На 63 съм, а имам повече бъдеще, отколкото минало.

Поезията е тази, която ни подготвя да понесем по-достойно живота - и смъртта.

Поезията е по-различна от истината, защото е… най-истинската истина за истината.

Човек плаща със себе си за това, че е дошъл на белия свят и го прави черен с присъствието си.

Най-лошото, което може да си наложи един човек - да бъде безучастен.

Изкуството - да докоснеш безкрайното, да уловиш невидимото.

Огън в огнището, хляб и нож на масата, разтворена до тях книга и часовник, който крачи нанякъде -  това е достатъчно, за да бъде наречена къщата дом.

Най-страшни са мълчаливите майчини сълзи, които виждат всичко.

Кварталът е толкова беден, че дори листата на дърветата в парка му са бледи.

Бедността е весела, щедра и многолюдна, богатството е самотно.

Не разрешавай светлината в теб да ти каже „Сбогом!” - ти имаш само нея.

Видях плашило, облечено от главата до петите във валута.

Такъв човек беше - дъжд го валеше, а той все мислеше, че го плюят, плюят…

Нощта беше толкова тъмна, че моята сянка избяга от мен.

Не можеш да бъдеш независим, дори ако се подчиняваш само на себе си.

Забелязал съм, че страхът се страхува от смеха - и бяга панически от него.

Името на всеки един от нас е всъщност името на смъртта му.

Страна, която се тресе от церемонии, мирише на гнило.

Не можеш да се смееш, когато си с пръст върху устните: - Ш-ш-т! Не смей! Опасно е…

Светлината е солена не само когато плачем.

Щастието е богатство, което не струва и пукнат грош.

Ние крием в себе си от себе си това, което искрено ненавиждаме.

Не удряй дете - направиш ли го, ще усетиш как детето в теб си го връща.

Когато му е много тъжно, човек влиза в себе си като крадец.

Би трябвало прекалено много да вярваш в себе си, за да не вярваш на бог.

Когато скръбта нахлуе в нас, душите ни стават по-твърди от камък.

Дървото е вглъбено в себе си, защото отговаря и пред земята, и пред небето.

Започваме да убиваме героя в мига, в който го обявим за герой.

Упорито търсеше лицето си, но се натъкваше неизменно на една превъзходна маска.

Най-голямото предизвикателство за всеки композитор е да напише…смях.

Изплю камъчето и го скри в пазвата си - сега то наистина тежи на мястото си.

Творецът не трябва да подражава на никого. И най-вече на себе си.

Молитвата е израз на безсилие - или на хитрост.

И слънцето, и златото светят, но само златото заслепява.

Най-тежкото наказание: да си слуга на слуга.

Най-удобните дрехи са вехтите.

Пастирите на народа са по-лоши и от вълци.

Животът на моста е тежък, но той не се оплаква от участта си.

Много приятели търси у бедния.

Питай плача колко струва смехът.

За да е вкусна, думата не трябва да бъде нито безсолна, нито пресолена.

Не човекът притежава земята, а тя - него.

Към един приятел: - Аз те мразя, защото те обичам.

И чувството може да мисли. Но цветно. Пъстро.

Направили крадеца властник, за да си нямат работа с двама крадци.

Предателят не вярва на този, който не вярва, че е предател.

На брега на морето си спомни за изворчето.

С нищо друго не можеш да купиш сребролюбеца, освен с пари.

Сребролюбец = предател.

Който продава своята Родина, започва от себе си.

В храма най-напред Бог, след това ти, който и да си.

Чиновниците се страхуват не от шефа си, а от секретарката му.

Най-добре можеш да разбереш един народ по песните му.

Парите са неуки, но хитри.

И малкото е достатъчно, ако ти стига; многото развращава.

Когато лъжите се лъжат една друга, истината плаче от радост.

Ти, който си уловил птица: пленил си нея, но не и песента й.

Една и съща дума може да извиси, но може и да стъпче.

Красивите думи крещят: „Вижте ни!”, но в повечето случаи човек няма какво да види.

Не всички змии са отровни, но ти се пази от всички. Защото пълзят.

Истината е горчива като всяко лекарство.

Думите й бяха по-големи от делата - и ги закриваха.

Красива е и въпреки това е умна.

Този, който лети към хоризонта, може да падне - ще го спъне пълзящият.

Факелът в ръката ти може да посочи пътя на тълпата, но може и да подпали кладата под нозете ти.

Глобиха го за нарушаване на обществения ред - беше обвинен, че спори доста шумно със себе си.

Не завършва нищо започнато, защото му е интересно само началото.

Началото е трудно, новото начало - още по-трудно.

Защо има толкова недоволни хора, щом всеки харесва себе си?

Всички хвалят моста - и никой не забелязва реката. А ако я нямаше нея?…

Мъжете са много, жената винаги е единствена.

Магарето е винаги готово, понеже се храни с най-прекрасния афродизиак.

Във всяка държава най-зле живее този, който я храни.

Светлината, родена от тъга, е синя.

Запитаха поета какви са очите му, а той отговор: - Чисти!

Оценявай човека не по добрите му качества, а по недостатъците му.

Подарили на магарето нов самар, а то плаче - може би от радост?…

Зъбите са най-ненадеждната крепост - неин защитник е езикът.

Отлетялата вчера от клетката си птица днес долетя обратно - за храната, която й давахме.

Къщата на богаташа гори, а наобиколилите я бедняци се топлят.

Смени толкова партии  защото беше… далтонист.

Обща собственост - да имаш и едновременно с това да нямаш.

Печалба, загуба, печалба, загуба, печалба - така е в живота. А пропуснеш ли дори само една загуба - богат си.

Най-красив е ароматът на скромните цветя.

Презирам лукса, защото зная кой и с какво го плаща.

Истинският творец извлича красота и от грозното.

Един достоен девиз: „Ако искаш да получиш, плащай!”.

Неграмотен като художник.

Дори слабостите на гения са гениални.

Една жена ти е напълно достатъчна, за да разбереш и всички останали.

За изкуството не съществува днес - то е длъжно да живее утре.

Всяко рождение ми напомня за смъртта, всяка смърт - за тържеството на живота.

Някои хора са платили за всичко, което ще им се случи. Дори смъртта си.

Той сгреши - и едва тогава разбраха, че съществува.

Поетът се саморазрушава - и записва звуците от падането на стените.

След всеки удар на съдбата ние почти веднага откриваме пътя си към целта.

Преди общото крадеше от личното, сега личното краде от общото.

Талантливият е опасен за властта, защото тя е бездарна.

Изворът също изпитва жажда - за жадни устни.

И вътре в нас има страшно много прагове. Прекрачването на някои от тях е ужасно трудно.

Той мислеше, че може да мисли - и тази мисъл го топлеше.

Измисли си цел и веднага тръгна към нея. Мислено.

Запитах тълпата: - Защо се ражда човекът? Тя мълчеше. И само едно дете отговори: - За да умре.

Тръгнеш ли към себе си, оставаш сам в този прекрасен и жесток живот.

Животът се състои от раздяли - всеки от нас върви към най-голямата.

Какъв бедняк! - притежава целия свят, но не и себе си…

Поучи се от змията, човече: и тя излиза от кожата си, но под нея има друга.

Да получаваш несправедливо означава да бъдеш зависим.

Човекът и светлината са в сложни взаимоотношения, които раждат сянката.

Бива дъжд без гръмотевица, както и гръмотевица без дъжд.

Този, който има, пести; разточителен е този, който няма.

Страда съвестта не на осъдения а на съдията.

Празникът има край, делникът - никога.

Добре е всеки отвор на тялото ти да има врата, а тя - ключалка.

Първите бързат, защото последните тичат.

За мъдрия всеки миг е вечност, за глупавия всяка вечност е миг.

Лае не само кучето; много често човекът му подражава чудесно.

Дървото, отрупано с плодове, сияе.

Каква музика спи във флейтата знае само флейтистът.

Когато е притворена, вратата озадачава.

В спор или на софра най-много полза имат тези, които мълчат.

Беше толкова уморен от себе си, че предпочете да стане …друг човек.

Колкото и да се търсеше, не можеше да се намери - беше двуличник.

Удавиха го в капката, от която чашата бе преляла.

Читателят чете книги, писателят - хора.

Обичай небето в две очи и ще го видиш цялото в тях.

Пази се от гладно куче и сит човек.

Ръцете би трябвало да са чужди, ако огънят и кестените в него са твои.

Ако глупаците не бяха повече от умните, нямаше да има тълпа, а тя - водачи.

Всичко може да се открадне, име - не.

Днешното добро е по-голямо от вчерашното при условие, че двете са еднакво добри.

Ти си повече роб и от най-големия роб, ако пътищата са окови за нозете ти.

Силният плаче за нежност, нежният - за сила.

Жените обичат не парите, а мъжете с пари.

Играта го изигра, защото играеше по правилата й.

Богатият може да обеднее, бедният е лишен и от тази привилегия.

Този голям човек е голямо дете - ох, колко хубаво е това!

Възможно е невъзможното да стане възможно, ако с него се заеме някой невъзможен.

Колкото доближаваш до целта си, толкова по-неясна става тя.

Материалното се създава - духовното се твори.

Този човек има богат/беден вътрешен живот - а какъв друг живот може да има?

Помни: лъжата се маскира винаги и само като истина.

Имането се забелязва, когато стане нямане.

Целта е винаги в края на пътя.

Рибарят щеше да хване рибата, но тя се оказа по-голяма от мрежата.

Златният меч не влиза в битката, но може да я спечели.

И щастието избира рамото, на което да кацне.

И това го има: не той се стреми към целта, а целта - към него.

Струваш толкова, колкото можеш.

Белите коси не правят главата по-умна.

Не е ли по-голям грешник от мен този, който опрощава греховете ми?…

Мъдрост и дързост: един път заобикаля планината, друг я изкачва.

Преди да хванеш бика за рогата, мисли, че все някога трябва да го пуснеш.

Мненията винаги са повече от хората. Поне с едно.

Мечтата трябва да е гола. Като истината.

Пред умния има много цели, но той избира само една.

Най-късият  път до истината е мечтата.

Ако врагът ти е в беда, спаси го - и се пази от неговата благодарност.

Само една човешка мечта ще живее вечно - за криле.

Най-точният часовник - дългът.

И по белите пари има кръв.

Шарен свят: бива и лошо в добро, и добро в лошо.

Човекът е гост само на времето, не и на природата.

Лесното става трудно, когато е разгадано.

В срядата мисли за вторника - и ще бъдеш добре.

Беднякът брои парите си, защото са малко, богаташът - защото са много.

„Вчера” и „Утре” са добри родители, ако са уловили за ръце детето си „днес” и го водят по пътя нататък.

Не е роб този, чиято песен е свободна.

Човек създава легенди, за да възвеличи себе си.

Всяко дете е лъч от усмивката на бога.

Храниш ли мързел, храниш порок.

Ганьо взе чистилището под аренда и след година на входа му имаше надпис „АД - 2″

Човек създава име на младини, а после цял живот го поправя.

Най-лесно може да те задави троха от знатна трапеза.

На него му тежат дори ръцете, а ти му даваш лопата.

Храни го раната, която получи като наследство.

Да дава и да получава любов може само свободният.

Някои хора свеждат глави толкова ниско, че остават за околните без лица.

Даденото в нужда не се забравя - взетото се помни навеки.

На сърцето му е леко, а в пазвата му - каменна кариера.

Нещастие, равно на престъпление: да си способен да раждаш, а да не родиш.

ХХI век. Митът още се съчинява, а пиедесталът вече е готов.

Когато всички са прави, нито един от тях не е достатъчно умен.

За да си отговорен пред себе си, трябва да бъдеш безпощаден към себе си.

Най-често раздразнението се крие зад снизходителна усмивка.

Пази се от мен: аз идвам, за да ти причиня любов.

Ако човекът има усещането, че е съвършен, той е свършен.

Когато чета хубава книга, аз виждам автора - той е до мен и дори леко ми кима.

Обява: подковавам качествено троянски коне.

Може да си епигон, дори когато мислиш и пишеш иначе.

Хора на опашка. Заставам зад тях и не питам какво чакат. Защото зная: чакат себе си.

Човекът е винаги гол, защото притежава език.

Любовта в дом, в който не гори огън, изгаря бързо.

Ние, ХХI век: сякаш някой ни е вдигнал нагоре, а ние за да видим по-далеч, си клатим краката.