Марко Марков

Гатанки

*
Както весело играя,
влита нещо в мойта стая
през измитото стъкло
също като НЛО.
И се чудя, и се мая -
бре, каква ли ще е тая
работа, и аз не зная -
ни с мотор е, ни с крило.
Мислих, мислих, най-накрая,
без излишно да гадая,
трябваше да си призная -
не, не е то НЛО.

Аз съм малък като зрънце
пред това прекрасно…
/слънце/

*
Денем спи, а нощем скита
кръгла, млечна като пита.

Покрай нея две звездици
волно плискат се с вода,
пеят също като птици,
тичат, скачат. Ами да!

Тя ги гледа - и се радва,
с топъл глас ги изненадва:

- Огладнеете ли двете
от играта на море,
лъч от мен си откъснете,
похапнете си добре.

Може тук да ви запита
някой, станал в ранина:
- Как се казва тази пита?
- Как ли? Ами че…
/луна/

*
Без него никой не може,
ни мама, ни татко, ни аз,
ще бъдем без него, о боже,
без дъх и без смях, и без глас.

Тревата, която ухае
на билки и на цветя,
макар за това да не знае,
без него не може и тя.

Не може и волната птица,
и тихата пъстра змия,
звездата със златна зеница
и цялата наша земя.

Огромен, но скромен, отруден
и винаги буден - в захлас
пред нас той блести - и е чуден.
Но кой го е виждал от нас?
/въздухът/

*
Щом от сън дълбок се сепне,
из трева и лист ще трепне,
после тихо ще зашепне,
а пък после, майко мила,
ще завика с пълна сила,
ще засъска, ще записка,
ще заблъска, ще заплиска,
ще завие, ще застене
и ще продължи с ръмжене.
Кой е той? Кажи ми, мамо!
Знам, че е невидим само
и играе на театър
с мен под облачния шатър.
- Дъще, та това е…
/вятър/

*
Пералната машина
вън има си роднина.

Люляна сякаш в треска
трещя, пищя тя днеска

и виж сега - изпрани
нагоре вдигат длани

треви, цветя, дървета,
момичета, момчета.

Дори добре измито
е жълтото ни жито

в полето, сред което
парченца от небето

са паднали - синеят
и сякаш ни се смеят.

Защото всяко знае
машината коя е…
/дъждът/

*
Над жито и ръж,
над млада вода
тя блясва след дъжд,
но не е звезда.

В деня среброкос
и доста красив
прилича на мост,
но моста е сив.

Виж, цвят до цвета
е в нея вграден -
и ахва света
край теб и край мен.

Изчезва след миг
без шум и слова,
сподирена с вик:
- Какво бе това?

Кажи без тъга:
- Това бе…
/дъга/

*
Пукна над селцето пушка
и небето се разлюшка,
пред очите притъмня.
Виж, угасна всяка крушка,
сякаш взета бе на мушка
по средата на деня.
А стихията хайдушка
сече, кълца, би и мушка,
като хала зла вилня.

Стреля тази страшна пушка
Не с куршуми, а с …
/градушка/

*
Мрака плака в тишината -
светлината го надви
и сълзите му блещукат
по листа и по треви.

Виж, и в моята коса
светят капчици …
/роса/

*
В гората родена,
от нас укротена,
край хората скита,
за жадните пита.

Коя е? -
попитай звезда.
Тя знае,
това е…
/вода/

*
Да е сняг - не е сняг,
а е цяло бяло одеало.
Да е скреж - не е скреж,
а в искри искри и дори гори.

За селяка тя е лоша новина -
буден чака той коварната…
/слана/

*
Всичко в нея изчезна:
ручей, път и скала,
цветето, страшната бездна,
кичестата ела.

Славеят вече не пее -
в клони с дъх на смола
пита смутено: - Къде е
моята нота „Ла”?

По върхове и била
легна безшумна…
/мъгла/

*
От суровите чела
на планинските била
слезе, сякаш е с крила,
бавно, бавно се разстла
над градчета и села
и прибули гневна, зла
даже будните стъкла
тя, най-гъстата…
/мъгла/

*
Нехае, щом студът
скове в прегръдка яка
небе, земя и път,
и къщата ни в мрака.

Но топло слънце щом
огрее тъжни клони,
потрепва мълчешком,
а после сълзи рони.

Това е верен знак
за теб, че той е….
/сняг/

*
С нещо днес играх. Наглед
беше като сладолед.

Смуче се добре, дори
може да се хруска.
В огън никак не гори,
А вода изпуска.
Хвърлиш ли го сред река,
плува като тапа.
Подадеш ли му ръка,
мръзне твойта лапа.

Не, не беше сладолед,
беше, мамо, само….
/лед/

*
По-стар е дори и от връх,
полазен от лишей и мъх.
За всяка добра буболечка
той дом е, и кухня, и печка,
а за човека отвека
е вбита в небето пътека,
прихлупена бащина къща,
в която той все се завръща,
обгърнат от дим и от пламък
на древни предания замък,
пред който сърцето кърви.
Затуй ти поклон направи
пред него - суровия…
/камък/

*
Срещнаха се уморени,
запъхтени, запотени
двата пътя тук,
нещо свое споделиха,
новини си размениха
ей така, без звук,
после също като хора
пак поеха към простора
всеки с морна гръд,
а от срещата желана
малък спомен тук остана -
този…
/кръстопът/

*
Расне моето братле
в нива необятна.
Има тъничко вратле
и главица златна.

Към небесното сребро
гледа, без да мига,
следва слънцето добро
и дори го стига.

То е като мен поет
и се казва…
/слънчоглед/