Георги Майоров

(От извора на поета Нико Стоянов)

С малко закъснение срещнах книгата за деца ,,При извора” на Нико Стоянов, но бях дълбоко впечатлен. Тя още повече зарадва правнука ми Милен (в 4-ти клас). И понеже не съм вдаден достатъчно в литературата за деца, споделям и неговата радост.

Веднага много чисто ни озвучава заглавието ,,При извора”. Авторът тръгва от родната му Бесарабия и идва при извора на майчиния му език, да се потопи в него, да почерпи свежа глътка и сътвори голямата си любов към българските букви, към българските думи, към българската поетика. Да обозначи дълбокото си преклонение към българското изначало. И го прави като малцина поети и писатели.

Книгата не съдържа стихчета детска залъгалка, а е сериозна поезия. Наричам я азбучна молитва, защото с нея всички деца могат отлично да овладеят родния български език, пред който се прекланяме като пред наш пръв Бог. Такава е заради любовта си към всичко българско и родно и като дядо Вазов вменява на всяко дете, че е българче!

Книгата пее за българската азбука от А до Я - за магическата красота на българската природа, за животни и птици, за цветя и билки, за добри и ученолюбиви деца в България и родни край на Нико Стоянов - Бесарабия. Ето как започва А:

Август
Ален посред двора
Аромати нежни пръсна -
Анка с малките си пръсти
АЗБУКАТА днес разтвори.

Съдържателно, зрително, говорно и слухово (стиховете са нотирани) читателят запечатва в съзнанието си буквата ,,А”. А това лежи в основата на умната педагогика - с повече сетива да възприемаме буквите. И как се нанизват в думи, а думите - в изречения.

После идва ,,Б” - с борче, бряст, бреза и бука, с Борко и Бухалчето, което буха. Повтарянето на буквата в повече думи от стихотворението спомага не само да ги запаметим, но да привикнем и към правилния им изговор. ,,В” казва как Вятърът гали Вера, Ванчето и Валя. ,,Г” - как Горе, Грее слънцето.

По-нататък азбуката пее за Дъждеца Дългокрак; за Елена, за Жабчето; за Завода, за Изгрева, за Йонко как учи Йорданка да пише; за Капчука, който подобно на Кукувичката ,,Кука ли Кука”; за Люляка, Лятото и Лебеда; за Малкото Мече; за Небесно-неоновите бои на Ноември; за Обичта, за Поточето Припряно, за Ръжта, за Слънце, Слънце мило; за Таралежко как в Трънака си Топурка; за Ученика, за Фученото на Февруари; за Художника Христо, за Цирка, за Чичопей и таралежа как Чертали са Четири Часа Чертеж; за Шарко Шашардисан, за Щурците Цигулари, за Ъгъла Ъглест, за Южното Юлско слънце и свършва с Януари Якоглав.

Така цялата азбука запява, както подчертава и Андрей Германов, за Род, Роднина, наРОД, Родина, Родолюбие. Такова незабравимо вълшебство за българската азбука сътворява поетът Нико Стоянов.

Вторият раздел на книгата е ,,Забавна върволица” за животни, риби, птици. Въвежда ни в света на коня, зебрата, щрауса, катеричката и ежко, еднорога, магаренцето, зимата, Сънчо и Слончо, Щурата Щука, Сома, Жегата, Мишлето, Бухала, Делфина, Костенурката, Чакала и Луната, Хипопотама, Огъня и Водата.

Този раздел има изключително познавателно значение. Днес расте предимно градско поколение деца, които са слепи за живота в близката и далечна природна среда.

Спомням си как внукът Георги, когато за пръв път дойде на вилата, назова козата на съседното семейство за кон. А това беше във времето, когато нямаше мобилни телефони. Сега със смартфоните кръгозорът им се завъртя във въртопа на илюзорния свят на страшилища и в почти нищото на животрептящия.

Следват ,,ГАТАНКИ”. Те ни въвеждат в природни картини и живота в природата, със същата настойчивост за умозаключения идват и ,,Акростихчета/та/ - отгатки” - за Земята, Слънцето, Луната, Пролетта, Лятото, Есента и Зимата.

Оживяват със собствени имена предмети, животни, природа. Те освен с познавателната си стойност, ни въздигат в по-горна естетическа категория - сътворяването на акростихове с много голямо умение и труд.

А не е ли прекалено рано за детската възраст?! Не! Който е усетил детската любознателност ще зарадва поета Нико Стоянов с похвала. Тъкмо децата, дори несъзнателно, интуитивно римуват думи по естествения път на логосъчетанията. Така ценността и на този раздел на книгата е неоспорима.

Има още ,,РИМИ, РИМИ - ОМОНИМИ” - навсякъде песенни и звучни, за да се стигне до обобщаващия раздел: ,,ТАЯ СЛЪНЧЕВА КАРТИНА / Е ОТ НАШАТА РОДИНА”.

Димитър Милов съкровено споделя в предговора, че ,,При извора” е жажда за обич към буквите и майчиния език. Андрей Германов го определя като карта на България, а Тодор Янчев го нарича ,,Талантливо присъствие в детската литература”.

Всичко това е точно и вярно, правдиво, но книгата е още много, много още. Тя е модерно замислена и като учебно помагало на рядко срещан днес възрожденец, както ни казват и стихотворенията ,,Майчин език” и ,,Пролетна градина”.

За поета майчиният език е първият извор, в който детето разквасва устни. Независимо, че Нико Стоянов е роден в далечната и толкова близка нам Бесарабия, неговият майчин език е българският.

Този език му позволява да разговаря с природата и хората, с гръмотевици и бури, ,,със звездичките безброй” ден и нощ. Езикът навсякъде е негова ,,подкрепа и опора”. Като възпитаник на Иван Вазов заявява гордо: ,,Навред е с мен езикът мой”.

В него ,,сияят слънчево лъчите, / на мама топлят ме очите”. С такава миловидност, с такова преклонение пред майчиния език може да се вълнува само голямото сърце на поета. Език, на който е написал и първия си стих