Мария Полидури

превод: Михаил Маринов

НА ЕДИН ПРИЯТЕЛ

Ще свърна в своя път, при теб сама ще вляза,
ще дойда да те сваря със старата мечта,
тъй леко вечерта ще идва на талази
и тихо пред прозореца ще гасне в самота.

Ще ме посрещне стаята, потънала в умора,
сред книги изоставени, познати тъй добре.
За миналото двама полека ще говорим -
преди да го загубим, за нас то чезне, мре.

За дните, в скръб отминали, удавени от скука,
за радостта, очаквана напразно всеки ден,
и за разрухата… А с тишината тука
и мисълта, и думите ще стихнат в теб и в мен.

Но плахо от прозореца нощта ще се надвеси.
Зефири и ухания, и трепет на звезди -
с великия си зов Природата ще смеси
самотното сърце във твоите гърди!

ПРИ ТЕБЕ

До теб не вият ветровете диви,
до теб струи спокойна светлина
и розовата мисъл се навива
на златното вретено на ума.

Край тебе като смях е тишината,
смях от зеници нежни отразен,
и радостта, размахала крилата,
при всяка дума шушне покрай мен.

До теб скръбта отвяват ветровете
и леко я стопяват като дъх.
При теб е всичко нежно като цвете,
като роса и ласка, като мъх.