ЕСЕННИ ДНИ
1.
Как слънцето мило е в късната есен,
когато след няколкодневна мъгла
надникне и грейне от свода небесен -
и грейне в запустени, глухи поля.
Как мило е цветето, що в студовете
през зима, но в топличка стая цъфти;
как мила си ми ти!… Кат зимното цвете,
кат слънце през есен не си ли и ти?
2.
Събуди се денят спокойно.
Мъгли се стелят над гори,
и врани над града безбройно
прелитат още от зори.
Спокойно ледени земята
зловещий дъх на есента,
и тежкий сън на тишината
изпълват сенки на смъртта.
3.
Прижуря над града горещо лято,
но нещо есенно в простори вей
и в свехнали градини и в полето
неуловима тишина се лей.
Самотни в тишината птички пеят,
между дърветата мухи бръмчат,
по стрехи паяжини се люлеят
и край огради бурени шумят.
Отвред повява някаква досада
и морно гледат моите очи -
как неусетно тиха вечер пада
и гаснат бавно слънчеви лъчи!
——————————
сп. „Литературна беседа”, г. 1, бр. 8-10, 1911 г.
