АНТОН СТРАШИМИРОВ – „ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ”
Антон Страшимиров - „Песен на песните”, София, 1910 г.
Изглежда, че се е прояснила най-после душата на поета, та пише своята „Песен на песните”. И това тъкмо по времето на най-големия неуспех на драмите му, на които възлагаше толкова надежди!
„Песен на песните” е една китка от миризливи горски стръкове. Четири приказки, четири легенди: за любовта, за свободата - и пак за свободата, и пак за любовта.
„Сура Бир Байрактар” е най-хубавата. Това е една хайдушка песен, която разказва за нещастната любов на люботрънския байрактар.
Красива е тя не само по добре обрисуваните характери и романтичността на фабулата, но и по чудно образния си език, запоен от живия източник на народната песен.
Същия език срещаме и в останалите три къса на книгата, обстоятелство, което говори твърде много срещу създалия се у нас предразсъдък за „нетърпимия език” на Страшимирова. Особено хубави са описанията, пръснати тук-таме из приказката.
Надяваме се, че „Песен на песните” не е лебедовата песен на А. Страшимирова. Тепърва той може да ни дари още много хубави работи!
——————————
сп. „Литературна беседа”, г. 1, бр. 2, 1911 г.
