Васил Ставрев, български писател, учител, преводач и общественик, е роден през 1885 г. в град Пловдив, където завършва средното си образование. Висшето си образование по славянска филология получава в София, Австрия и Швейцария (Берн). След завършването на Софийския университет е учител - до края на живота си. От 1911 г. до 1920 г. работи във Варненската девическа гимназия, после е преместен във Варненската търговска гимназия. При посещението на Рабиндранат Тагор в България го придружава от Горна Оряховица до Русе. Превежда книгата на Тагор „Садхана. Пътят към съвършенството” (философска студия, 1926). Автор на книгата „Рабиндранат Тагор - живот и творчество” (София, 1927, с предговор от Асен Златаров; 2 издание - Рабиндранат Тагор. „Мъдрецът и поетът на Индия”, 1995). Има изследвания върху поетичното творчество и трагедията на Яворов. Пише стихове (под псевдонима Любомир Безсребърни), статии, литературно-критически рецензии за П. К. Яворов, Пенчо Славейков, д-р Кръстев и други писатели, изнася многобройни популярни сказки. Печата в сп. „Морски сговор”, в. „Време” и др. Преди смъртта си подготвя изследване за живота и творчеството на Яворов, както и труд върху морските елементи в българската народна поезия, но не успява да ги издаде. Умира на 1 юни 1929 г. в град Варна, където е учител по български език и литература през последните 13 г. от живота си. Баща на Лиляна Ставрева - доктор на филологическите и на педагогическите науки (1918-2005), почетен гражданин на Варна, автор на редица книги, сред които и „Литературно наследство: Духът на Стара Варна: Статии, монографии, писма, документи /Васил Ставрев” (2001).

Публикации:

Поезия:

ТИХО МОРЕ/ брой 91 януари 2017

Критика:

АНТОН СТРАШИМИРОВ - „ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ”/ брой 110 октомври 2018