Христо Черняев

Заглавието на книгата на Иван Матеев - „Друмища”, ми позволява да кажа, че нейният автор продължава вдъхновено да върви по небесни и земни пътища, че той продължава да е сред нас и с характерния си топъл глас и с написаното от даровитата си ръка слово всъщност не спира, а разгаря разговорката си с приятели и читатели.

И това е така, защото Иван Матеев е имал какво още да ни каже, да сподели, да ни възроди. А това говори, че той много е обичал живота. Затова и с тази книга - „Друмища” - той узаконява духовното си присъствие сред нас и в нас.

Неговият неръкотворен паметник са онези изваяни творби от книгите му, където той с подкупващ възторг описва простичките, но благословени и омислени одисеи на своите земляци.

Иван Матеев беше един почти необхватен друмник по планетарните меридиани. С духовната и физическата си извисеност и смелост само той измежду нас - писателите - можеше да бъде с един крак в легендарния Ленинград и с друг - в Кабул. И това беше в неговата същносна природа.

Как да е нямал какво още да ни каже той, щом като в орисията си, равна на героизъм, в сърцето на Азия неведнъж е спирал дъхът му, когато под виенето на сирени и тътнежа на бомбите, като върху кратера на вулкан, там някъде, като в края на света, е записвал всичко това в своя Дневник.

Преди години на премиерата на този Дневник и аз изказах своето възхищение от него, но какво са бледите ми думи пред сгъстените барутни години преживени от Иван Матеев и пресъздадени от силното му честно перо.

С Иван Матеев сме приятели от седемдесетте години на миналото столетие, когато беше поканил в Ленинград Катя Башева - майка на поета Владимир Башев, поетът Евтим Евтимов и мен. Тогава за пръв път усетих голямото му сърце.

Той с един замах беше организирал срещите ни с много руски писатели, с българските студенти там, дори с Бойка Вапцарова, на която гостувахме вкъщи.

И в цялата творческа атмосфера в заледения северен град навсякъде ни стопляха искреният поглед и усмивката на този невероятен човек и творец - Иван Матеев.

Между впрочем, тогава той още не беше споделил, че пише. Това стана много по-късно. И в краткия си творчески живот - да се чуди човек - кога и как Иван Матеев успя да се впише като силен творец на словото.

Тайната на обаянието на Иван Матеевите творби идва от неговото голямо българско сърце.

До неотдавна често чувах развълнувания му глас по Националното радио.

Ставаше дума за Афганистан. Трябва да ви кажа, уверен съм, че и вие мислите така, че никъде по света нямаше и няма по-добър специалист от него по парещите проблеми на тази нещастна страна.

Дълбок поклон пред човешкото и писателското дело на Иван Матеев!

1 юни, 2002 г.