ТЮТЮН
превод: Янко Димов
ТЮТЮН
Вече години
мъжът й от фронта не се завръща,
а лелката
си засажда тютюн…
Казват пушачите:
този е от най-силния.
И са прави.
Някак си е особен.
И пчелите дори
го обичат -
гмуркат се в жълтите му цветове -
кой знае
мед ли събират
или го миришат.
От листата му
пият вода.
Пек е на двора,
а под листата - прохладно.
Пук, пук, пук -
пукат като сухари
листата,
когато ги кърши.
Миришат горчиво,
горчиво
по пръстите лепнат -
листо след листо -
и ето, цяла камара
опира в брадата й чак.
А после
на дълъг канап ги нанизва,
окачва ги под стрехата
и става красива
вдовишката къща
с тези зелени гердани.
ПЪРВАТА ГРИЖА
Боя охра -
суха и мокра.
Колкото времето да я отдалечава,
тя е
като засъхнала кръв,
като минала през огън земя.
Тя с времето не избледнява.
Аз я разтварях с гас,
бяха пръстите ми като ръждиви.
Пишех лозунги по стените:
„Първата грижа -
житото на държавата!”
Буквите
неугледни,
едри.
Удивителната като боздуган -
все след себе си ги повлича.
И подгонвах ги аз.
С линия ги подравнявах.
А на линията си те
като птици на жица,
ненаучени да летят,
си седяха в редица.
И макар че бяха
големи -
плачеха някои, плачеха.
Аз им изтривах сълзите,
сълзите в ръкава ми капеха.
Първите букви,
които написах за хората
на място,
на видно
място,
на стената край пътя -
по-скъпи от всичко ми бяха,
по-свидни.
И нищо, че вкъщи мама
все с празна торба се връщаше -
не давали още аванса,
аз бях окрилен от доверие,
аз, величествен, като на трон
стъпвах върху кривата пейка
и на сандъчето от патрони.
Първата грижа…
А вкъщи не стигаше хляба -
къде ще помислиш за масло и захар?
Но трепереща детска ръка,
недохранена
най-старателно пишеше лозунг:
„Първата грижа -
житото на държавата!”
