Ботьо Савов

Ний тук сме от зори.
Дошли на златни бряг
да чуем на деня пробудните акорди
и химна на вълни - понесени и горди
към черните недра на златния ни бряг.

Ей слънцето изгрява!
Слънчеви тромпети,
виоли и тръби подемат вечна гама.
Безмълвни ний стоим на новий ден
у храма.
Горим и слушаме прокобните завети.

——————————

сп. „Людокос”, г. 1, бр. 1, 13.10.1913 г.