Димитър Аджеларов

Облаците от небесната синева хвърляха върху хълмистите ридове на планината променливи тъмни сенки, които приличаха на огромни кръпки върху резедава черга…

Тревата по поляните все още криеше капчици утринна роса като хиляди елмази…

Недалече пасеше кобила, с игриво конче…

Като се изкачи на билото, Павел Винаров чу ударите на градския часовник, после вдигна длан над очите си към малкия град в долината…

Той беше оставил шкодата си на шосето, което заобикаляше Драгунския рид, защото двигателят й се задави, и пое по правата пътека към градчето.

Желанието да стигне по-бързо до родната къща, където сестра му правеше годеж на дъщеря си - студентка в столицата, го караше да крачи по пряката пътека, която минаваше покрай белия параклис „Св. Илия”.

Там, под вековния дъб, имаше много хора, димяха трите огнища с медните казани с курбана, посветен на светеца…

И Павел се сети, че днес е Илинден и затова толкова мъже, жени и деца, пременени за празника, бяха наобиколили младия свещеник… Той беше излязъл вече от параклиса с книга в ръка и говореше…

Павел се заслуша в словото му, защото свещеникът говореше за древния цар Ахав, който забравил за истинския бог… И се обърнал заедно с царедворците си и народа към измисленото божество Ваал…

И тогава държавата била наказана с небивала суша, доскоро плодородните поля съхнели без капчица вода. Дърветата, храстите и тревите гърчели листата си в конвулсии от безводието…

И тогава се сетили за пророк Илия, който живеел в пустинята. Довели го пред царя и приближените му, помолили го за помощ, а той им казал, че са обърнали гръб на истинския бог!

Тогава всички скочили срещу него, с гръмки викове срещу кротките му думи, не му повярвали… Не знаели, че голямата истина стига до хората не чрез трясъка на мълнията, а с тихите стъпки на гълъб! Тогава пророкът им предложил :

- Направете два олтара с две жертвени животни - единият - на Ваал, а другият - на истинския бог! Накладете двата огъня и призовете - всеки своя бог - сам да запали олтара си! Така ще познаете истинския бог!

Жреците на Ваал и служителите на истинския бог вдигнали ръце и всеки призовавал своето божество… След молитвите пламнал огън, но не в олтара на Ваал!

И когато свещеникът тръгна да благослови курбаните, Явор реши да продължи пътя си, защото се бе поспрял, омаян от библейското слово, когато видя стария учител Илия Несторов. Двамата си подадоха ръце, прегърнаха се, после тръгнаха заедно…

Заговориха си така, сякаш се бяха разделили вчера, а не бяха се виждали вече три години, откак Павел напусна работата си като архитект в строителната фирма и замина в един крайдунавски град да работи в цех за безалкохолни напитки…

- И още ли не можеш да си спомниш - говореше Несторов, като чупеше пръчица от близкия храст, - с какво си обидил тази хитра чаровница Яна, та те взе на зъб?
Наклеветила те е пред мажоритарния директор Стефанов, че си уреждал разрешителни за строеж срещу подкупи? И си правил размяна на земи за свои хора?

- Ами това го правеше Стефанов, а не аз! - поглади русата си коса Павел - И през ум не ми е минавало да се занимавам с дела под достойнството ми в работата! А с Яна нямам и дума напреко…

- И все пак си я пренебрегнал в някой момент, а такива като нея помнят като невестулки… Ще те ухапят, падне ли им сгода…

- Знам, че дребните души са отмъстителни… - огорчено отговори Павел - за сметка на това са амбициозни… Повдигат се на пръсти, прибягват до всякакво лицемерие и подлост, за да достигнат целта си - да се докопат до такива чапкъни като Стефанов, на възрастта на баща й… И успяват! - той дълго мълча, после продължи - Да кажем, че не й допадам… Но защо никой от колектива не изрази дори съжаление, камо ли да покаже несъгласие с обвиненията срещу мене…? Всички го приеха с мълчаливо съгласие?

- Защото ти си от друго тесто… - усмихна се Несторов, като гледаше камъчетата под краката си - Ти живееш с изкуството си на добър архитект, отдал си се на проектите си… А нима не знаеш, че обичаният човек е посредствения? Талантите са приемани винаги със скрита неприязън… А има и друго - много хора не ценят духовните постижения, а питат по-напред какво притежаваш, за да знаят колко да те уважават… Ех - със съжаление изпъшка старият учител - промени се посоката на нравствените ценности… Сякаш се обърнаха към лъжливия Ваал… Ех…

- И гледат с пренебрежение на такива като мене ли? - погледна със сините си очи Павел някогашния си учител - Нали успях да си купя една стара шкода…

- А твоят шеф преди два месеца си купи американска кола, дълга пет метра…
А преди, седмица заминаха с Яна на море…

- Още едно доказателство, че посредствеността успява… - повиши тон младият архитект

- И е щастлива…

- Чакай! - махна с ръка Несторов. - Изглежда не знаеш…? Те са претърпяли тежка катастрофа, блъснали се в насрещно движение с един ТИР… Оня държал Яна за ръцете… И сега Стефанов е в кома, а Яна - със счупени крака в болницата.

- Жалко… - искрено съжаляваше Павел. - Като надцениш възможностите си…

Прекъсна го звукът от джиесема му. Обаждаше се сестра му:

- Батко, къде си? Годениците и годежарите те чакат… Да видиш двамата колко са щастливи!