Тошо Лижев

31 октомври 2016-та. Понеделник надвечер. Центъра на Варна. Необичайна картина. По това време деца и юноши рядко се мяркат, докато чак към 19 часа не започне завръщането от училище. А сега - наплив. И не приличат, съвсем не приличат на ученици. Маскарад някакъв разиграват, дегизирани като вещици, вампири, някакви рогати същества. Други, в обичайното си делнично облекло, се разхождат с маски, повечето свалени или килнати на тила. И смях, звънък младенчески смях.

Докато гадая какъв ли ще да е поводът за този карнавален разгул, чувам: „хелуин, хелуин…”. О, ето каква била работата. Спомням си, миналата година по това време съседи търсеха тиква - макар развалена да е, но да става за фенер. Защо ви е, питам ги, фенер. Ами за детето, за детето, да го носи довечера, на този празник така се прави. Какъв е този празник, питам, български ли е. А бе празник, викат, децата да се забавляват.

И те наистина се забавляват. Гледам: две момчета, хлапета на възраст 15-16, се „дуелират” с маските си. Просто си играят. Със стопроцентова сигурност знам, че по този начин не се гонят злите духове и душите на умрелите. Игра.

Хрумва ми неочакван въпрос: дали някъде у нас при кукерските шествия (когато им дойде времето, разбира се) може да се види подобна картина - да се „дуелират” с кукерски маски?

А корените и на двата обичая - нашенския и хелоуин - са древни, езически и по смисъл почти еднакви. Във Варна живея вече към 50 години, а и половината ми детство е минало тук, познавам добре целия район. Не помня да съм виждал тукашни кукери. Освен от други краища - по време на фолклорните фестивали. Обичаят тук е забравен. А чуждият - прегърнат без колебание. За децата и юношите той е игра, забавление, тях не ги занимава същината, смисълът на натрапването му у нас. Би трябвало поне възрастните да са наясно. Както е наясно добруджанецът Красимир Бачков.

Талантливият писател Красимир Бачков, следовник на Йовковата традиция в литературата ни, си изкарва прехраната като учител в едно от най-престижните варненски училища. В такова всички даскали трябва да са професионалисти с интелект и морал от първа ръка. Е, да де, но колегата бере ядове с тях и люто се гневи - не възприемали никакви негови аргументи в защита на българските обичаи и традиция. Всичките били с две ръце за хелоуин. Всичките!

Не е ли стряскащо?

И накъде така отиваме ние?

По всичко изглежда - към тиквите…