ПРАГ
Мило ми е, седнал съм на прага,
ала кой врата да ми отвори?
Само мъртвите оттук не бягат -
чакат нощем да си поговорим.
Дълго те разказват ми… Аз само
слушам и записвам го на книга -
да го знае мало и голямо
и какво го гони, и какво го стига.
Сова писне, лавне куче. Нощ бездомна
шета вънка - вещица е съща…
И кого да помни, няма да си спомни
дом гради ли или зида къща.
