ЕДИН ЧАС ПРИ ПИСАТЕЛЯ ДАМЯН КАЛФОВ

С писателя Дамян Калфов разговаря Стоян Дичев

- Къде е според Вас мястото на писателя в живота, г-н Калфов?

- Там, където го намери той. Не намери ли мястото си преди всичко в собствената си среда, от която е излязъл, той се губи, изменя на себе си.

- Какво е мнението Ви за новата българска литература, за новите веяния в нея и за младите писатели?

- Поставяте ми деликатен въпрос. Ще Ви отговоря обаче. При всички твърдения, че българската литература е в застой, за тоя, който живее в нея или по-отблизо вниква в нея, е много ясно, че тя въпреки всичко, върви напред и в стиха, и в разказа, и в романа.

Сега много нови работи могат с по-голямо достойнство отколкото преди 20 години, да блестят по витрините не само у нас, но и в чужбина, зад граница.

Това, което преди 25-30 години се смяташе за талантливо, свръхталантливо, не мога без стеснение да не призная, че днес има смелостта да надзърва и в най-затънтените рафтове на нашите книжарници. Да давам примери на читателя, не е нужно. Той трябва да чете и старите, и младите писатели, да ги чете, да ги познава.

- Какво бихте казали за българската книга и за нейните читатели, г-н Калфов?

- За българската книга отговорих вече, дори и за българския читател. Нужно е само, не и воля, а малко по-голямо любопитство, защото странно е наистина един роман, един разказ, една пиеса на български автор да са обърнали внимание със своята художественост в чужбина, а българският читател да не е чул дори и името на автора.

За това не е виновна бедността на читателя, нито високата цена на българската книга.

Уредени библиотеки има днес дори и в селата. Но интелигентните таблоиграчи и виртуозите на белота са спрямо читателите едва ли не едно на хиляда. Това са читателите.

А при купувачите на българската книга съотношението е може би едно на десет хиляди.

Лично аз, за себе си, не мога да се оплача от читатели, нито издателите ми - от купувачи.

Но да се издават днес, макар и за трети и четвърти път, съчиненията на един Елин Пелин, в само три хиляди екземпляра, това най-правдиво говори както за българската книга, така и за българския читател.

- Един малък и последен въпрос, г-н Калфов. Кажете ни нещо за Вас, върху какво

работите сега, и какво смятате да започнете? По необходимост Вие трупате впечатления повече и по-бързо, нали?

- А какво работя? Въпреки служебните си залисии, които ме откъсват от най-хубавото време през деня, все намирам време и за себе си.

По-добре е да се види един ден какво съм изработил, отколкото да се знае сега какво работя или върху какво ще работя.