Денчо Владимиров

Не знам дали остана вече областен град, че и голямо село в България, без някой столичен автор да не му съчинил химн. Имаме, както е известно, и химн на полицията, който нещо не се чува вече. Въобще деградацията настъпи и в жанра Химн при неговата масова употреба…

След индустриалното писане на романи у нас и поставянето им на сцена и на екран, бурно развитие придоби и химнопроизводството.

И ето - тази година се появи и нов химн в Пловдив!

Театралният фестивал “Сцена на кръстопът” започна с премиера на химн, написан от столичния поет Елин Рахнев, който е и креативният директор на фестивала, текстът е негово творение.

Впрочем, ето го и него и преценете за какво става дума и защо в книжката на фестивала, където е отпечатан текстът на химна, липсва името на автора му.

Може би той сам е преценил, че простотата е прекалена, за да се нарече текстът поетичен като за поет от неговия висок столичен ранг:

ХИМН НА ФЕСТИВАЛА

Да живее фестивала.
Той е осмото тепе.
Да го пазим във душите
като нашето дете.

Да живее фестивала.
Той животът е за нас.
Той е някъде в сълзата
и е Шекспир във анфас.

Той е всичко, дето свети.
Той е есенно море.
Той е Чехов на тъгата
и е пловдивско небе.

Той е нашата надежда,
Пирандело на смеха,
Чигата на светлината,
маската на любовта.

Нека да го къпем в слава
за великия му път -
да живее Фестивала,
Сцената на кръстопът!

Още от времето на древните гърци е прието химните да са високопоетични въздействащи произведения.

Нещо, което в случая май не се е получило.

Изниква тогава въпросът защо не е бил обявен предварително конкурс за написването на химна в Пловдив, известен като град на поетите, носители на високи поетични награди, звания и лаврови венци, та е трябвало набързо човек от столицата да прибягва и да свърши между другото като креативен директор и тази работа?

Или вече пловдивчани са се примирили всичко да им правят столичани, а може би в бъдеще и… децата?!