Георги Майоров

откъс от романа

1

Пленарната зала е разбунена като ударен с меча лапа пчелен кошер. Събрани сме все отбрани, елегантно облечени, че никой не може да познае кой какъв е бил и какво е сега. Председателят често протяга дясната си ръка и удря с длан шапката на камбанката пред себе си, тя надава тревожен звън за ,,влизане в час”, но ние не мирясваме. Едър мъжага, точно пред трибуната, под невъзмутимия поглед на шефа, дърпа за яката свой противник, разтърсва го зверски и никой не може да го спре.

- Моля, моля, заемете местата си, моля! - вика с пресипнал глас председателят, но сякаш никой не го чува.

-  Ти ще ми кажеш, че съм разбойник, ти? Зная те кога посиня? - ругае яростно депутатът Мърдалев.

В ръцете му Подгорски вижда себе си като сламка, дърпа се, но не може да се освободи от клещите на здравеняка. Негови съпартийци се спускат да го спасяват. И той за десетина години се ояде, но въпреки своята хилавост се заяжда и само с думи се защитава, отвръща злобно:

- Да, да! Точно ти - набира смелост -  с твоите червени бабички разграбихте държавата! И сега си вода ненапита, нали?

С вълчи скокове се намесва охраната и схватката е прекратена.

- Изхвърлете ги! - заповядва председателят.

Ние с Вандала, моя пръв братовчед, току-що си говорехме в кулоарите по тези въпроси.

- И тука е като в кошарата едно време, а, братчед? - отпивам глътка уиски и се подхилквам заговорнически. Сега Вандала е министър на правосъдието, а аз пък съм на вътрешните работи и се стремим да уеднаквяваме позициите си.

- Насядай си стола - смигва ми той. - Не ги гледай тия овни, нека се кюскат!

Още като хвана Темида в яката си ръка, той се разтърча насам-натам, пошушна нещо на Временната поземлена комисия, тя се помая, помая - тука ли, там ли? - и накрая доказа, че родата ни е имала наследствена земя в Драгалевци. Къде е селото ни, къде е Драгалевци, но я имаме. И само за годинка власт си дигнахме по едно малко палатче. Аз пък сложих горили отпред и сме бомба. Ех, понякога ни пооплюват. Голяма работа. Бързо обръгнахме, нали брадавици не ни излизат. Измием се и толкова. Ама и това е политика. Трябва да се раздухват въглените под казана, пара да се вдига, мъгла да има, както казва Жорш. Голям юначага. И той е наш. Чак от Америка го изкопахме, та ние с братовчеда, че сме слезли от балкана, е нищо. Пак се качихме. Хем по-височко, та бием в една точка.

В спарената горещина се усеща страшна студенина между повечето депутати. Хладът постоянно идва от северозапад. Най-напред един дипломат от кариерата изписа протеста на нашето несъгласие с режима ,,35 години стигат!”, залепихме го като гербова марка на челата си и се емнахме, та само за няколко годинки се налапахме, а плебсът още сърба кашата, която забъркахме.

- Да ги вземат мътните тия чапкъни! - ми казва тихо Вандала. - Овни. За какво се боричкат. Нали сме добре. Тук е Едемът, библейският и земният рай. И джендемът, ако не се разбираме. За какво сме подивели така?!

- За нищо. Глупав спор. Мърдалев бил в пет директорски борда, Подгорски в четири.

А ние зад чий борд да стоим? На единия пъпът бил вързан за Москва, на другия  бил заклещен в Брюксел, трети блее по масмедиите, че пъпът ни е прехвърлен през океана в Белия дом. Ти как мислиш?

- Зная ги тия работи - отвръща братовчедът - той е тук, в нашата красавица Джуркалица - Голямото село, в тая Голяма Гермя - нашия Парламент. Нашият пъп си е тук! - заключава. Понякога, само помежду си, все още си говорим на овчарски език.

Навремето това благоугодно място се казваше Народно събрание. Тази дума, обаче, е много овчарска, та от Запада ни посъветваха да не се излагаме, а да се вместим в Европейските и Планетарните структури като го назовем ПарлаМент. И нали малко бавно загряваме, веднага не успяхме да схванем и да разтълкуваме тази игра на думи. Затова пред нас е поканен да говори за демокрацията и Парламента американски дипломат. Затова и ние сме на заседанието. Залата едва се усмирява. Като грамадна бургия на компресор в ушите ни се набива ужасната неразбория.

Разделяме се с братовчеда и заемаме своите места. Той е в лявото пространство, аз в дясното, но се разбираме. Когато трябва да гласуваме в консенсус, той или аз дигаме палец нагоре, ,,съгласни”, а когато трябва да натопим противниците, обръщаме палеца надолу, като римски императори, даващи знак-искане гладиаторът на арената да бъде убит. Така и ние побеждаваме сега.

Сред бурни ръкопляскания на трибуната се изправя гостът и първо, от загриженост, възкликва сърцераздирателно:

- Как може да не разбирате това велико творение?! Вие сте дали писмо и четмо на Европа, кажи го на половината свят, и да не знаете какво означава думата Парламент?! - дава ни урок по родолюбие не на шега, защото някои наши лъжепрофесори искат да затрият родното ни слово и да го заменят с латиница, та той започва надълго и на широко да ни обяснява и да ни поучава: - Думата ПарлаМент идва от старобългарските думи ,,парлама” и ,,менте”. Парлама ще рече работа на дребно, на парче, външен вид, показ и показност пред електората. Но заедно с това е и ,,говорилня”, която гради авторитет пред света. Не може, примерно, някакъв си овен да застане на стъргата - трибуната на ваш или световен предой, да се изстъпи там и на всеослушание да блее врели-некипели. Необходими са учени глави с разтракани ченета. Само ние знаем какво да кажем и как да го изразим. Нашата дума тежи. Тя е хем истинска, хем зализана. Хем говори много, хем не казва нищо. И плебсът хем се радва, хем плаче от умиление. По тоя алтернативен, сиреч двояк начин, се създава илюзията, че ние - от Бога избраните пастири на стадото, мъченически носим тежкия кръст към Голготата на деня - управлението на държавата.

,,Той ще ни казва тия работи! Зная как тежи гегата - спомних си времето, когато с братовчеда бяхме овчари, та изтървах доста от приказките му. - Престъпност, корупция, халтава съдебна система, безнаказаност и какво ли не! Като че ли при тях ги няма!?”.

И пак го чувам:

- Ние само за народа милеем, за него пилеем мило и драго, дори най-скъпото - живота си. А вие сами дадохте личен пример, че със своята грижовност смаяхте света. Нали преди години в името на народа едно ваше овчарче край морското ви свърталище Евксиноград немило-недраго глътна вода и не излезе от Черната дупка. Плямпанази ли беше, Мешкенази ли, позабравих го, ама къде беше тръгнало да се меша в Голямата игра. То мислеше, че морето е до колене, ама в политиката не е така. За нея се иска поне малко или много да си идиот, кажи го невменяем по научному, че въже да не те лови и вода да не те дави. Иначе ние мислим и работим само за себе си, но скрито, задкулисно, да не се вижда, че и ние имаме лични грижи. Ето ви правия път, по него трябва да вървите! Това се казва ПарлаМент, уважаеми дами и господа управници на Бълхария. А не да се давите в морето - завърши поучителното си слово.

Отдъхнах си и мисля, че и ние поумняхме. Даже своето джентълментство привнесохме в световните далавери, макар в последно време да усещаме, че не сме дип на правия път. Ама като няма кой и това да ни каже, поизложихме се. Ех, не чак толкова, но много. Всичко, което става и не става, го блейваме по масмедиите. И какво печелим? Веднага светът гръмва с нашите простотии. Не бива да бъде така! Че кой си оголва дупето пред света? Никой!

Излизаме на почивка, много се изморихме от слушане и приказване, и братовчедът, нали си е червен, подхваща:

- Преди си беше много хубаво. Границите ни бяха завардени яко, пиле не може да прехвръкне, камо ли дума да излезе. Кой кого прекарва нито се казваше, нито се приказваше. В последните десетина години, обаче, много се разпищолихме - даваме го чинчиплак голи, кажи го, чисто голи, като плейбойци. Кой така очевидно си излага анатомията, физиологията и фасона? Не бива голотиите и грозотиите ни да се разхождат по паралели и меридиани. Трябва ред, дисциплина и катанец на устата, а ти, братчед, отговаряш за тези неща!? Това е мярката за издигане личното достойнство на държавата, за опазване на нейния авторитет и суверенитет. Как така ще издаваме държавните си тайни?!

- Нали сме добре, какво ще му мислим. Джасна ни и по корупцията този дръвник. Време е да стегнем един семинар по тия въпроси. Хем да го направим в нашия край, на Пампорово, какво ще кажеш?

- Може, ама защо се тревожиш? Бордове, мордове, корупция, престъпност… Нека се дига пушилка, че да има страх, угриженост да разтърсва хората. Иначе народът аздисва, кипва му кръвта. Ние сме си стабилни. Таман ни е паднало пердето, тука е вече нашата голяма доилка, нашата Мандра - успокоява ме братовчедът.

Мандра на овчарски език означава доене на овце, квасене на мляко, правене на сирене и кашкавал -  все деликатеси за големци като нас. Но в нея се върши най-важното - забърква се и кашата за плебса. Затова тази Голяма кошара е покрита във вътрешен и международен мащаб и я наричаме Гермя, а за пред света - ПарлаМент. Щото ние и по мащабите сме добри.

45.

Ние - пострадалите по концлагери, изселваните в Белене, най-пренебрегнатите, най-отритнатите и огорчените от миналото, умело се представихме като ,,дисиденти” - ,,несъгласните” с никого и недоволните от нищо, организирахме протестите в нашата столица Джуркалица и в ПарлаМента. И ни обхвана тази овчедушна параноя за величие, на което величие само и единствено тоталитаризмът на Тато беше изкривил физиономиите ни, беше ни смачкал всички фасонни части с небивалия устрем към светлите бъднини чрез работа, работа и само работа. Но тази, най-полезната работа, вършехме предимно и в повечето случаи рано сутрин и късно вечер; сутрин, когато стражите на реда и благата още не са се събудили, или вечер, когато са оклюмали носа си след зоркото бдение през деня, та постоянно в тези важни часове играеха на ,,сляпа баба”; когато българофоби граматици бяха заменили думата ,,кражба” с подстриганото поборническо и по-благозвучно съществително ,,присвояване”. Тогава именно наше величие овчарите на стадото, наречено народ, намерихме това време за най-подходящо. И се спуснахме да грабим надоеното от простодушните овчици. И где що имаше за ,,присвояване” го ошушкахме, че даже генералният ни овчар бай Тошо тръгна с кърпени чорапи.

Това вече се беше случило и отминало, та когато излязохме на поляната с жълти павета, видяхме че от тях не никнат блага и блаженства, набрахме кураж и викнахме: ,,Долу Тато, горе Бато!”. И тогава на трибуната, извинете - на високото църкало, се възкачиха порасналите от чавдарчета вече сини батковци като мене. И при вида на това подивяло стадо, някой от овчарите извика: ,,Ами, тогава да дойдат гегите!”. Ала това беше само проформа за сплашване на стадото. И понеже вече духаше силен северозападен вятър, високите се поснишиха като ударени с мокър парцал, че дано ги отмине бурята, ала бурният напън на стадото не стихна. А и ние, новите главатари, не се уплашихме, а още по-свирепо надухме где що останалите бойни кози рогове за атака. И в моментните пристъпи на лудост това стадо затропа по поляната с жълти павета, а по-личните кочове започнаха да скандират: ,,Кой не скача е червена овца! Кой не скача е червена овца!”. И се люшна това подивяло множество по Цариградското шосе, но не да превзема Цариград, а обратно - към омразната кошара, извинете - цитадела, на тоталитаризма. И с дивашки викове новите животновъди отприщихе глигите на най-чистата, най-святата българска порода - дивата свиня. Онази породиста свиня, която беше отгледана в резервата ,,Карамуш”, решително настъпи да намушка гледачите си. Измете от Гермята - ПарлаМента, червените овчари, смъкна и символа на тяхното стадно властване от върха на най-високата ела, веднага наречена Дом на партокрацията. И според старите хроники - беше запален този Дом, и беше свален от върха и стъпкан с копита неговия символ - рубинената мухоморка, че дано овчиците повече не се заразяват от демодирания вирус на болестта ,,червен вятър”.

46

Същевременно никой не допускаше, че от непрестанното уж слизане на овчарите сред народа, извинете - сред стадото, много от тях били ухапани от кърлежите на властта. И без да подозират, са заболели от лаймска болест. На медицински език тя се нарича борелиоза, а на научен - борбоерозия. Тя, според социологическите изследвания на агенциите ХейТиХайТа и ХемАзХемТи, е огнищна природо-обществена инфекция, която се поддържа в заобикалящия ни свят от дребните гризачи на властта, от чиято кръв пък се заразяват кърлежите. Те на свой ред при ухапване заразяват властелините. Има случаи, когато заразоносители са и овце, по които също пъплят кърлежи. В Джуркалица кърлежите са локализирани предимно по етажите на властта, в голямата Гермя - ПарлаМент и по хладните Боянски ливади, а най-рядко се срещат по чистите поляни, където пасе овчето ни стадо.

Тази проклета болест поразява почти всички органи на управниците, или, не дай Боже, цялата природо-обществена система. Но винаги предпочитани места са зализаната гладка и мека кожа на хранениците  и отгледани с много грижи властелини, нервната им система, опорно-двигателния апарат, сърцето, ушите и очите. При най-тежките случаи, когато болестта достигне фазата на джинясване, инфекцията вече е нанесла сериозни поражения и на душата. Тогава дори  имунизираните се превръщат в джинове и тяхното лечение е възможно единствено и само чрез изправянето им пред Страшния съд.

Характерни за заболяването са два пика, предимно по време на сезонните промени - около Деветото число на месец септември, и около Десетото число на месец ноември. Тогава влагата по Боянските ливади се увеличава и хапливостта на кърлежите нараства многократно.

Ранната фаза на заболяването се характеризира със зачервяване или посиняване на двама до петима другари или господа в диаметър около ухапания. След седмици, месеци и години по лимфен път, извинете, идеологически, тази опасно заразена група се увеличава до партия на ухапаните. Така заразените са получили по-висока температура от здравословните 36 градуса по Целзий. Възниква общо неразположение на властимащите под формата на уж загриженост за стадото, а всъщност това е префинен глад за още повече власт.

Вторият стадий на болестта обхваща нервната система със симптоми на менингит и парализа на черепно-мозъчните нерви, при което може да се стигне до енцефалит, тоест системно възпаление на мозъка с непредвидими решения за съдбата на стадото. Засягат се най-важните стави на властта - колената, китките и глезените. Стигналият до тази фаза на заболяването започва да прикляква, да прави метани пред чужди и свои, стоящи над него, което води до трайно смачкване на гръбначните прешлени и хронично оплакване от нестабилност на целия опорно-двигателен апарат на държавата.

В третия стадий болестта прогресира до нелечими дегенеративни промени с непредвидими последствия за цялото общежитие. Парализират се мисловните функции за вземане на правилни решения, настъпва цялостно обездвижване на държавата. Но най-лошото е друго. Вместо да се вземат спешни мерки за лечение на заболяването в рамките на един предой, извинете, на един мандат, заболелите започват да лаят наляво и надясно, да обвиняват този и онзи преносител или причинител на заразата, откъдето идва и най-популярното име на болестта - лаймска. Или, с други думи казано, това е болест на голямото лаене и заяждане между ненаялите се лакомници. Главата на кърлежа не се вади веднага, а продължава надхитрянето - с маша, извинете, с пинсета, с ръкавица или с гола ръка трябва да се пристъпи към изваждането на главата. А безпределно е ясно, че разбойник и управник никога не пипат с гола ръка, че да оставят следи.

Спорът обаче се задълбочава и разширява - след улавяне на главата на кърлежа се спори с леко или с бързо дръпване, със завъртане на 30-40 или на цели 180 градуса, да се извърши завъртането. Най-много обаче се спори в каква посока да бъде то, че хем да не бъде откъсната главата на кърлежа, тоест тя да остане цяла, хем челюстният апарат на кърлежа да остане забит под кожата. Ако се завие в посока надясно - като винт, главата на кърлежа се забива още по-дълбоко. Ако се завърти наляво, се рискува главата да излезе и тогава ще настъпи трета национална катастрофа за властниците. Тоест, организмът ще оздравее, ще настъпи благоденствие и за стадото, но тогава пък то ще бъде трудно управляемо. Затова овчарите не желаят това де се случи, а непрестанно разклащат главата на кърлежа, уж да го извадят, а всъщност да си остане под кожата, че челюстният му апарат да продължи да раздрусва  като при марсилска треска тялото на стадото в червено-синьото тресавище. Така властолюбците ще имат още дълго време за какво да лаят и какво да лапат.

От всички тези крамоли невидимият и опасен враг - шумът, се увеличава многократно. При нормална работа в административна сграда - примерно като ПарлаМента, е доказано, че шумът е около 50 децибела. Но при непрестанното безцеремонно и дори нецензурно лаене, когато не рядко се стига до бъхтаница, шумът нараства до 100 децибела. И макар да не се върши нищо полезно, в залага шумът се равнява както при работещ въздушен компресор. И тази бясно въртяща се грамадна бургия непрестанно се забива в ушите и освен до частична загуба на слуха, води до пълна глухота към страданията на стадото. Ето защо за такива овчари вещите специалисти-демократи от световен ранг препоръчват веднага да бъдат ескортирани до гората и за по-дълговременно да бъдат въдворени там, където впрочем им е и мястото. Само така ще бъдат излекувани от глухотата. Защото също научно е доказано, че горските листа произвеждат успокоително и елейно шумолене само до 20 децибела, което не дразни, а гали ухото, гъделичка самочуствието, балсамно промива опорно-двигателния апарат, а нервните клетки в главата му се успокояват до пълно изцеление.

Там има и най-прекрасната възможност да се приложи лечебното гладуване с индийската формула на водата като начин на употреба и лековитост, наричана ,,жива вода”. А тайната формула е проста. Вземат се два еднакви по вместимост съда. В единия направо от чучура се налива прясна вода малко по-долу от половината му и започва преливането й от единия съд в другия седем пъти, както го правеха ,,седмаците” - недоносените рожби на държавата. Но затова пък бяха големи вундеркиндчета. И постъпваха много умно. Преливаха пари от банки и фирми в своите джобове, но техни противници в бранша не ги признаваха за алхимици и светци, та бързо им светиха водата. Направо ги изпозастреляха в гангстерската война за надмощие. Но формулата им - като алхимия за правене и преливане на капитали, остана. И сега се прилага успешно по всички клонове на живота. ,,Живата вода” вече скоропостижно се поставя на масата на хазарта като винаги печеливши чипчета. Затова Бог опрости греховете им и ги въдвори като ангели в небесното царство. Защото на наша си земя или в своето село, както се казва, никой не може да стане и остане светец.

Преливането може да става и много повече, но винаги да бъде кратно на седем. Колкото повече пъти е направено преливането, а не подливането, толкова по-силно водата се зарежда. Тази свръх енергетична вода се пие без ограничение. Тя убива болестотворните бацили в стомаха и червата, влияе благотворно на слизестата обвивка и по лимфен път насища организма с енергия за нови дела. А този ритуал, заместил вредното преливане на коктейли от банкет на банкет, от парти на парти, от партия на партия, води до цялостно оздравяване на организма. Даже докторът на банкетните изкуства Сашо Десетпроцентов на пациентите си опоненти препоръчва направо да пият по една студена вода, което обаче е здравословно само за стадото, но не и за неговата светла личност.

Гората също успокоява и усилва зрението, лекува глаукомата - заслепяването от небивали успехи. Затова не е за учудване как и защо по едно или друго време се появяват шумкари, хайдуци и шумници. Тези страдалци се появяват, защото не се ескортират до гората с официалните там почести, а грубо се отлюспват от банкетните зали. И те се озлобяват, подивяват и самостоятелно хващат гората по свое лично дълбоко убеждение. А не бива да става така. Напускането на даден мастодонт трябва да става по собствено желание. Само тогава се запазват мирът и хармонията във властта.

47

И когато задухаха само силни сини ветрове, стадото го сполетя нова напаст и се изприщи от ,,синя пъпка”. И като заплака братовчедът ми - Вандала, над бащини му кошари, тъжно засвири и запя, та слиса цяла Европа:

Ела да плачем, мале ма,
над разорени кошари,
че дано, мале, съберем
до двеста-триста юнаци,
страдалци и избраници,
нова кошара да сградим,
майките да им разплачем,
на тези върли душмани,
дето ни властта не дават,
златна си гега не пускат!

И тогава бяха избрани най-достойните сред страдалците, и влязоха те в старата, но вече нова Гермя, защото вече беше наша, която Гермя в най-ново време нарекохме ПарлаМент.

48

С тези избраници влязохме и ние с Вандала - бивши и настоящи вагабонти и развратници. И като видяхме, че няма кой да ни освети новия дом, набързо подляхме вода на стария патриарх. ,,Защо?” - ще попитате. Защото този хаирсъзин не бил избран и издигнат от Божието стадо, а бил назначен от ,,червените бабички”, та си назначихме нов патриарх и тиара сложихме на посинялата му главица, и жезъл му дадохме, стадото да си изръчква. Тъй стана, щото разделеното стадо да владеем по-добре, както от време оно се знае, че правилен, изпитан и незаминем е стародавният канон: ,,Разделяй и владей!”. Затова и ние така сторихме.

И като се изправи най-якият в лактите избраник, проби си път и се възкачи на най-високото църкало. А още не бяха го напуснали силите, та имаше и здрави длани. Тъй през стъргата му не се промуши нито една шугава овца. А имаше още и най-незаекващия глас, та можеше добре на надува кавала от завладяната стърга, което по разбираеми причини не наричаме трибуна. И като беше дошло времето да бъде наше и само наше, сверихме си слънчевия часовник по Гринуич, защото Слънцето вече изгряваше от Запад. И тогава трубадурът на Новото време се обърна, та удари с позлатената си длан първия звънец за влизане в час на новите избраници.

Новите избраници от своя страна заеха местата си не разбъркано - на кого където му се сяда, а в стройни редици, както до тогава бяхме научени да вървим само под строй. Така се оформиха два бойни лагера - вляво скапаните от червен вятър, а отдясно изприщените от синя пъпка. И като бяха така непримирими тези два лагера, не бяха сговорни да се греят на общ огън, а беше изгорен и забравен символът на могъществото на прадревна Булгария - снопът пръчки на превеликия ни хан Кубрат, всеки лагер си накладе свой огън. Бяхме сигурни и в това, че не бихме могли в един казан да варим греховете си и да забъркваме Голямата Каша, що подире ни щеше да сърба стадото. Бяхме разтревожени и от това, че не бихме могли скрито да бъркаме в голямата каца с мед, а облизвайки крадешком пръстите си, ще се и окапем, та ще проличат и най-искрените ни въжделения за добруване на стадото. И като размислиха и двата лагера, единодушно решихме между тях да сложим редица от изпечени в разделянето на стадото водачи - наречени балансьори. Те уж бяха предназначени като карачари да подбират и свъртат към центъра фланговете на войствените два лагера, но макар да бяха хитри и двете страни, и отляво и отдясно извършихме голяма глупост в своето надхитряване. Позволихме да я има тази редица между нас, която обаче в най-скоро време започна да забива наляво и надясно така наречените ,,клинове” и да ни млати с нашите си ,,компромати”. Извадиха се и остри ,,кинжали”, та от страх ни полазиха ,,мравки”. И всичко в огромното ни стадо България се разцепи на две, а където можеше, се разпиля и на повече парчетии - над двеста, сякаш всеки избраник поведе свое стадо.  И още. На едно низвергнато от вярата и Бога попче биде даден железен остен-тризъбец, та с него като дявола да разбутва главните под казана на българското православие. А понеже беше много благочестиво и пъргаво това Божие изчадие, разбутваше главните и щъкаше насам-натам с огъня като фурия. Главните съскаха със син пламък и злорадо блестяха при пренасянето на огъня, та този луд, излюпен в днешното гнездо Прометей, не заслужи това почтено име, а биде наречен Сори Светулков. И когато освети от всички страни тъмните и неблагочестиви дела на стария Синод, развъдиха се много вери и верички, издигнаха се много черкви и параклисчета, в които се настаниха от верните и неверните до муунчовците. И се ширна едно богослужение не по светото евангелие, а според дяволския тефтер - кой на кого да служи по-напред. А като нямаше и Страшен съд, никой не се стъписа от пъкленото дело.

49

И като се кръстехме и се молехме така набожно, непрестанно се удряхме по ръцете в надпреварата да бъркаме в Голямата каца с мед. И едва в тази блъсканица видяхме, че кацата, като наклонената кула в Пиза, е изкривена неимоверно много на Изток. И като се нагърбихме да я изправим, бяха много силни гърбовете ни, та я изкривихме на Запад. Но, по божията милост и по търпението на стадото, джобовете ни си останаха прави и праведни, че и при това положение на кацата можехме да ги пълним. И повечко даже, защото по-лесно се пресягахме към нея, та я оставихме с дъното си да се крепи само на десния ръб. Обаче някой от най-големите умници се досети откъде идва бедата, та се изрекоха мъдри думи: ,,Крива ни е земята, дайте първо нея да изправим!”. И като назначихме най-големите специалисти, сиреч с най-малки гърла, които и да са гладници, не биха глътнали много от черната ни земя, се сформираха тъй наречените поземлени комисии. Те от своя страна нарамчиха метри и крачкомери, лати и теодолити и като бригадирско ято се стрелнаха да размерват, раздробяват и парцелират по новому земята, изцяло подкопаха левичарската страна на кацата, че дано се изправи, но тя хлътна по-дълбоко в огромния гробовен ров. И затъна горката до положението отпреди петдесет години, че най-сладко да ? се радват само магаретата. Защото цялата биде усеяна с магарешки тръни.

И като видяхме, че и в това не е бедата, ние - избраните глашатаи на демокрацията, решихме и проглушихме света с нова теза: ,,Гегата е виновна, затова стадото не върви напред”. И сменихме где що останалите червени геги със сини, та всички се видяхме въоръжени със сини геги. Но за да водим успешен бой, като елитна порода, бяхме инжектирани и с държавнически имунитет. И надлежно ни беше издадена специална лицензия, изографисана и завъртяна  калиграфски с тайни писмена, и подпечатана с новия държавен герб, че простите овчици да не разчетат нищо. Но поради лабилната ни имунна система повечето от нас пощуряха с този ни грамаден имунитет и всичките, без да мислим ни най-малко, развъртяхме синята гега, че где що имаше залевили овчици, бидоха удряни по рогата до деградиране и те бяха вкарани в синия път. И рекохме още на стадото: ,,До сега бяхте подкарвани от почервенялата от сибирски студ гега, сега ще ви размразим и изплавим в Атлантика, че чистички да яхнете синята гега. С нея като вълшебния Хари Потър ще препускаме, препускаме и тя ще ни изведе до заветния бряг пред чертозите на Запада!”. И тъй стана. А като се впуснаха през океана най-смелите овни, някои изплуваха и се настаниха по заветните хълмове на световното благоденствие или по чардаците на властта. Но повечето останаха да блеят по нашата си бедна демокрация в страната на странните чудеса Бълхария.

И като видяхме, че и в това не е бедата, пред очите ни се изправиха гигантоманските комбинати на издустрията, та си рекохме - ето кое натежава и изкривява кацата. И за да олекне на земята от този адски товар, всичко държавно беше подложено на масово разграбване чрез присвитизация. И стадото ни още повече оголя и обося - по телесата се появи краста, а по копитата - шап. И горката ни държава беше принудена да куца и с двата крака - и с левия, и с десния. Ала ние като непримирими към нередностите избраници не се заехме първо да опечем хляба на хлебоедите, а продължихме препирните и кавгите, та се стигна дори до побоища и ,,сваляне” на глави. Едните викат: държавата ни куца заради левия крак, той беше изгризан от тоталитарните челюсти и затова сега куцаме. Другите пък им се озъбиха: Вие сте виновни! Държавата ни куца не с левия, а с десния крак. Вие изкривихте всичко, вие сте новите ненаситни гладници, вие сте пладнешките разбойници, вие сте новата организирана мафия и изгребахте меда от държавната каца. А при тая неразбория и анархия, кацата все повече и повече затъваше, но дъно не се стигаше и не стигаше, че да спре затъването й. И все повече мъдреци се нагърбваха да я измъкнат нагоре. Прилагаха всякакви механизми и лостове от първи и втори род, напънаха се и всичките ни братовчеди, но понеже тези физически тела привнесени по чужд образец и възпитание и не прилягаха по гърба на стадото, много от тях се изпотрошиха, та кацата още не ще и не ще да се изправи и да тръгне нагоре.

50

И в тази главоломна неразбория, както се казва в народната приказка за мъдрия и лудия, беше развихрена небивала по цялата ни изстрадала земя фиеста -  поголовно оплячкосване на тук-там останалите последни богатства от поставените на власт и подставените на властниците най-добросъвестни, най-честни и най-кадърни помощници и съветници. И стадото биде изцъркано, докато се пресушиха милите на всички ни овчици. И се ширна едно свободно и демократично беднеене до посиняване и припадане. А като си придаваха от ръка на ръка златната гега властниците - от умомани на по-големи умомани и клептомани, навсякъде се възцари първобитно битуване. Тъй се появиха битниците-дърмодани, сиреч с окъсани, разрешетени и развлачени одежди, що ровичкат със златотърсачните си рога в кофите за боклук. И понеже това беше техният Клондайк, много погинаха в бясната надпревара. А вече беше пренаселен и големият ни небесен град Орландовци, труповете им останаха по улиците и бяха прескачани от навъдилите се пълчища бездомни котки. Така нещастните мъртви човешки телеса бяха превърнати в джинове, сиреч дяволи.

Но тези свети страдалци като станаха джинове, се впуснаха да тършуват и хлопат където им падне - по апартаменти, къщи, вили и тавани, та не остана необърната и неизпотрошена керемида от тези злояди караконджоли. Само дворците на нас - избраните, не бяха пребродени, защото пред тях сложихме копои, та запазихме и умножихме само своето. И понеже не беше позволено да бъдат преорани чертозите на дебеловратите овчари, а бяха съградени и оградени и с каменни зидове и бойници за кръгова отбрана при евентуално враже нападение, в тези дворци спокойно се решават тъмните дела. И като разрешиха харно своите проблеми, и като няма какво повече да ограбват и съграждат,  стопаните им сами подивяха. А защото несправедливо бяха набедени, че те също са джинове, а бяха честни до дъното на душата си, те, за да защитят честта си, си обявиха дуели и започнаха да се стрелят на поразия помежду си. Така и от тях най-честните и най-достойните пак паднаха първи. И тогава по цялата ни земя се възвиси царството на джиновете. И понеже пастирите бяха малко, а стадото на джиновете голямо, то главатарите не бяха в състояние да озаптят и изцелят джинясалите. Отгоре на всичко ясновидката Пранга се беше пренесла в царството небесно и нямаше кой да просветлява умовете, се родиха безброй гледачки и баячки. И колкото повече баяха на стадото, толкова повече то джинясваше.

Тогава избраните пастири бидоха принудени да потърсят чуждоземски баячи и баячки. И се намериха доста почтени и почитани. Едни прибаяха на Военно-промишления комплекс, та и той беше раздърмушен, границите ни бяха разградени до безграничност, а Базовските машиностроителни заводи започнаха да произвеждат налъми и други надлежно тачени войскови аксесоари. Така войската ни се модернизира и се превъоръжи по нов табел, та по примера на стародавните римски легиони сега се готви за бой по налъми.

Други врачове и врачки прибаяха на атомната ни енергетика, която пускаше ток до последната овчарска и кучешка колибка, а много ток изтича и към съседните дворове на Турция и Гърция. Тези най-светли врачове от Замъка на призраците на Баба Европа, наши преблаги приятели и доброжелатели, ни посъветваха да затапим това пагубно за тяхната икономика дяволско гърло. Така националното ни стопанство да стане по-икономично и по-анемично, та после никаква рехабилитация да не може го съживи. А ние, пастирите, в бъдеще да осветяваме пътя на стадото със запалена борина и с факлите на коварството. Даже по-впечатляващо, феерично и епично, опипом ще вървим по неизбродните пътища към подземния свят.

Прибаяно беше и на цялата ни, както я нарекоха, ,,скапана” икономика, та тя бързо вдигна ръце и се предаде като заловен на местопрестъплението престъпник. И сега за евроазиатска екзотична прехрана ни служат кучета и котки, коне и магарета, но не от държавните. Те много добре се възприемат от организмите на джинясалите. Даже се препоръчва и ние, тарторите, да опитаме тази вкусотия, но едва ли ще ни се отдаде такова небивало щастие. Ние, богоизбраните, за всеобщо учудване, сме натикани в рая от сатаната, защото от дявола сме и създадени, та не бива да изпадаме от нашето толкова високо стъпало на държавната пирамида, наричана  фараонщина или фармаронщина, все едно. Нали си живеем добре, макар всички врачки да ни предричат скоро виждане на оня свят.

51

А от многото факли на демокрацията бяха запалени целите Балкани, горите и билките по тях, та стадото ни и всички зверове Божии изпосталяха и заблеяха още по-тъжно:

Гори, горо, небе да ни вземе,
да ни глътне черната ни земя,
че от тебе нищо не остана
и шумкари няма как да станем.

И като нямаше къде да се подслонят дори сътворените от Бога големи и малки твари, се дочу сърцераздирателен вопъл: ,,Зверовете са в опасност! Зверовете са на изчезване! Смилете се над беззащитните животни!”. И понеже много от овчиците ни дълго бяха преживяли и асимилирали само червеното и синьото кърмило на стопаните, даже и окапалата в оранжев цвят шума бяха поизлапали, много се бяха затъжили за зеленко. Докато най-верующите още обираха последните зелени тревки, а по-лакомите гълтаха и по някой ,,зелен гущер”, то в главите им се разлудува шеметна зелена буря. А като удрискаха цялата жълто-плочеста поляна в зелено, се събраха на учредителен предой, извинете, конгрес. Така беше измислено и се рои партията на Зеленото стадо. И го поведоха най-кичестите овни и най-брадатите пръчове. На тях биде делегирано правото да дегустират тревата около могъщите  комбинати, които замърсяваха с отрови Пловдивското, Кърджалийското, Софийското, Радомирското и други подобни полета. И тези Зелени животновъди  призоваха на бунт своето стадо. И като се разлюти позеленялата им кръв, и като навириха зеленороги глави, за малко да сринат до основи гигантите, които увреждаха околното им пространство и цялата ни мирна природа. Но като усетиха, че без тях ще останат дори без стиска сухоежбина, овчиците им горко заридаха и залевиха в крива пътека.

Тогава най-упоритите от Зеленото стадо, сред които имаше и премъдри пиячи на вдъхновението, за да втъкнат кураж на изплашените, се стекоха по изровените екозащитни пътеки, изпълниха добре утъпканата стъгда, разгънаха като детски хвърчила огромни плакати и се стекоха в долината на Запарените води. Там бликаха горещи извори, та от изпаренията и от могъщите дихания на Зеленорунните великани се издигна мъглявина до небето. И избуя облак в главите им, който надхвърли високите върхове на Великата Рилска пустиня, както дядо Вазов бе нарекъл тази могъща царкиня. Така в очите на тези пресвети тъмни пустинници се привидя, че всички сребърни потоци, що скачат по скалите и хълбоците на планината са пресъхнали. И понеже като чародейни магери се боричкаха за сребърни лъжици, първи забляха тържествени тропарии и псалми с обещания за хубави зелени бъднини, ако в ръката им се повери златната гега на властта.

И събра това стадо около себе си всички позеленели твари, приюти ги в пазвите си, въдвори ги в домовете си. Уличните песове пък бяха прибрани в приюти, а много от тях станаха домашни любимци, та и домовете се напълниха с котки и кучета.

Домашни любимци им станаха още хамстери, морски свинчета и водни кончета, желви и влечуги,  пернати и оперени, бръмбари и буболечки. Пазвите им не стоплиха само тук-там останалите полуживи хора. Но никой не отвори окото си за тях. И никой не наддаде тревожен глас: ,,Човеците са на изчезване! Нацията загива!”. Никой!

Така - вместо подслон, обич и грижа за хората - в защита на зверовете край Белица бяха сътворени два резервата - ,,Дворецът на танцуващите мечки” и ,,Замъкът четирите лапи”. Тъй в сараи с много джамлии прозорци бяха прибрани клетите зверове и се въдвори мир и благоденствие за тях по цялата ни земя.

А ние, праведните управници, мирясахме и от друго. Бриджит Бърдакова престана да ни нанася крошета с мечите си лапи. Гологлавото, но иначе брадато, като агне сугарче, престана да излива елейните си елегии в защита на реките, потоците и планините, защото и то беше си изплакнало очите в златно придошлата река. А като му пресъхна мастилото от денонощното бдение над зеления лист у нас, то беше съжалено и изпратено да се изкъпе и пречисти от греховете си в свещените води на река Ганг. Там в своето усамотение беше изкусено от велико вдъхновение, та написа и изографиса най-новата българска Кама сутра. Тази чаровна Библия ще бъде раздадена у нас като накреватна книга на шилетата. Ще бъдат привнесени и най-породистите кочове, които ще мърлят верующите ни овчици и дене и нощя. Тъй земята ни ще бъде наплодена с нова порода стадо. И, ако рекъл Бог, ще се множи това стадо като зайците.

Така стадното ни племе пак ще стане неиброимо като честа гора. България отново ще се превърне в голяма и могъща свиня. И свинското ни царство ще пребъде във вековете… Амин!

И … да живеят пастирите като нас! А всичко друго, ако ще огън да го изгори!

ЕПИЛОГ

След кошмарни нощи и злощастни дни настъпи ,,видов ден”. В реалния свят и в бълнуването, според времето, ние с Вандала бяхме и овчари, и министри, но Бог не ни опази и този ден се оказа фатален за нас двамата.

Предрешени като нас, двама овчари успешно преминали Рубикон - в случая охраната на новотел ,,Качката” в курорта Пампорово, свършиха своето полезно дело и изчезнаха безследно. Даже за поколенията заличиха и нашата самоличност. Само, не дай Боже, новата технология в генното инженерство да ни клонира - ще настъпи истинска катастрофа. Но тук, в нашата Джуркалица, всичко е възможно. Тогава защо да не стане и това!

ДОПИСАНО ОТ СЛЕДОВНИЦИТЕ

Беше хубав и грозен есенен ден, когато отбрани  хора брояха ,,яловиците” на лето 199…. Хубав за едни, даже вълшебен, и грозен за други, разтърсил цяла България. В новотел ,,Качката” на курорта Пампорово бе извършено двойно злодейско убийство. За минути полицейски кордон - като гердан ,,тахтаби” около шията на мъртвец, обрамчи мястото. А мъртвец наистина имаше, труповете даже бяха два. Около тях и в голям диаметър на новотела щурнаха тънки спецове от службите ,,Показни убийства и престъпления”, ,,Редовни дирения на вятърничеви работи”, ,,Клинични пътеки към моргата”, ,,Контранапъни за социални безобразия”, Конфедериране на труповете ,,Подпора”, Сдружение ,,Двукопитна охрана”, съдии, прокурори и билюк следователи.

Намерени бяха два трупа със заличена самоличност. Открити бяха и оръдията на престъплението - медник за забъркване и варене на каша, овчарска гега, блюда с оглозгани кости от чевермета, непогълнати хапки, забравени тостове за небивалите успехи в борбата с организираната престъпност и корупцията на дълга държавна софра, простреляни верни кучета в последната отбрана на повереното им за охрана стадо. Имаше и много, много йезуитски ридания и незаличени сълзи.

Цялото събитие предизвика един невъобразим хаос от търсене на нещо и ненамиране на нищо, сякаш престъпници диреха престъпниците, или убитите търсеха своите убийци. Закономерно е тогава да не се открие нищо. Всичко спря в точката на търсенето. Замръзна на място като да не беше ставало. А животът продължи да си тече и изтича с новозавъдени овчици и нови овчари, сред които се намериха нови избраници и нови министри.

ИЗВЪНРЕДНО СЪОБЩЕНИЕ НА КАБИНЕТА

Днес по обед в новотел ,,Качката” на курорт Пампорово, където се провеждаше двудневен семинар на тема ,,Субординация на усилията на организираната престъпност и модернизация на корупцията в ограбена държава”, беше извършено двойно убийство. Като показен урок зверски бяха екзекутирани министърът на кривосъдието Александър Николов Тринчев - Вандала, и министърът на вътрешните болести Дренчо Петков Тринчев - Въргала.

Това дръзко покушение става през втория ден на семинара в най-сюблимния момент - по време на пировия ,,хвали-гали” обяд, с ядене на чевермета от нашите така дейни в този сектор министри на дълга държавна софра, в сдружение с най-обиграните представители на подземния рай и ,,закачулената” икономика от столицата Джуркалица и регионалните бандюгарници.

При първоначалния оглед на местопрестъплението заварените веществени доказателства издават почерка на първобитни автори. Главата на Вандала била набутана в ,,харкома” - медник, в който овчарите забъркват и варят каша, а в разчекнатата уста на Въргала имало забучена гега. Съсредоточени върху разискваните блюда, жертвите на са имали време да отреагират адекватно на заплахата и не са оказали никаква съпротива. Въпреки това, от тях не е ограбено нищо, което подсказва, че жестоката разправа с министрите е извършена с единствената цел - отмъщение. Но въпросът е: - Защо?! Защо, след като те са напълно невинни в каквато  и да е деятелност. Нямат противници, нямат врагове, не са заплашвани от никого. За деянията им не е търсена отговорност. Бяха безукорни и работеха всеотдайно само в името на народа. И сага така вероломно да им видят сметката е просто невероятно.

Допустимо е само едно - това да е извършено заради извъртяните на чевермета последни яловици от стадото. А и изкапалите мърцина са много. Защото, по първоначални, но не потвърдени все още сведения, екзекуторите били двама овчари, които уж щели да поднесат на министрите своите поздравления и традиционни подаръци - медник и гега. А на ,,харкомата” майсторски бил пирографиран уличаващ надпис:

,,Яжте, ненаяли се!”

Народни отмъстители Вандала и Въргала

Всичко това показва, че убийството е планирано и подготвено до най-малките подробности, а самото изпълнение е връх на високия професионализим. Реалност и мистерия!  На бълнуващи, на лунатици или на смахнати овчари? - това все още никой не знае, но да стане посред бял ден е пълен абсурд.

Веднага на място са разпитани много свидетели, но всички отричат да са видели убийците, не са забелязали нищо особено.

Това поредно покушение след зверското убийство на бившия премиер Андрешко Презлукашев, е колкото реално, толкова и недействително. Едва ли не астрална загадка. Подобно явление не е имало в нашата многолетна история.

Претърсен е целият район в широк периметър, но за голямо съжаление, злодеите на се открити и не са заловени. Те, както безцеремонно са нахлули в приемния салон, така безпрепятствено и безследно са изчезнали от местопрестъплението.

Веществено доказателство са още намерените два милиона щатски долара в охраната, вероятно за подкуп, от верни коалиционни партньори на кабинета.

При огледа на труповете не са открити следи от насилствена смърт. Навярно сами са издъхнали, задавени при лакомото гълтане.

Образувано е следствено дело за двойно убийство и грабеж от стадо срещу неизвестни извършители.

По тревога са вдигнати отговорните институции и работят ръка за ръка. Злодеите са обявени за национално издирване. Блокирани са всички горски пътеки и кошари. За залавянето им е обявена награда от два бона в зелено. Всеки, който знае нещо по случая, може да се обади на телефон № 00-00, или в най-близкото поделение на полицията. Анонимността им е напълно гарантирана!

Кабинетът изказва най-искрени съболезнования на потърпевшите!

Съболезнования на жертвите изказва и президентът на републиката. То оглавява патронаж за бързо издирване и най-строго наказание на килърите.

Патроните с демократично омекотен удар ,,бум-дум”, ,,дум-лум” и ,,тумба-лумба” чанове са осигурени от фондациите ,,Дръж ми шапката” и ,,Плюя си на петите”.

Надяваме се и това дело да приключи успешно в най-скоро време и всичко да се забрави.

Публикация в ,,МИХЛЮЗ НЮЗ”

Всекидневник  за новините, такива, каквито не са.

,,МИНИСТРИ И УБИЙЦИ - ТЕТ А ТЕТ, ЗАПОДОЗРЕНИ НЕТ!”

Пампорово, от мястото на събитието, 6.10.199…

Изострената до крайност партизанщина ни поднася все нови изненади и надмина всякакви граници. Масово приложение у нас намери и играта ,,Бръмбар гейт”.

Във връзка с провеждания в новотел ,,Качката” семинар на тема ,,Субординация на усилията на организираната престъпност и модернизация на корупцията в ограбена държава”, всички хотели, борове и пещери в Родопите били обрамчени с подслушвателни устройства. Това обаче не попречи вчера тук да се разиграе изключително трагично събитие - убийството на двама министри.

От доверено лице получихме достоверни сведения и за внедрената супер секретна американска апаратура ,,Мортопиктограф”. С него се разкодирват записаните в ,,мозъчната платка” на човека мисли, преживявания и действия до няколко дни преди настъпването на смъртта. Ключът за декодиране на тази информация прави революционен скок в прилагането на специалните разузнавателни средства. ,,Мортопиктографът” позволява да се изтръгват сведения и свидетелски показания и от мъртъвци - жертви и убийци. Може би заради тези ,,разследвания” в последно време в някои болници отделни мъртъвци се водят за ,,живи” пациенти за лечение до извършване на разследването. Това може би има и пряка връзка с нашата съдебно-медицинска практика. А другата версия е още по-плачевна - Здравно-наказателната каса плаща за тях на болниците, все едно купува ,,мъртви души”. Или какво?! Вероятно големият шмекер Чичиков от великата епопея на Гогол ,,Мъртви души” сам е джинясал и е въдворен в нашето Министерство на здравепремазването, за да купува добрите духове по нашите земи.

Както беше оповестено, убийците на министрите Александър Николов Тринчев - Вандала, и Дренчо Петков Тринчев - Въргала, още не са заловени. Специалните изследвания на техните ,,мозъчни платки” при аутопсията на труповете, обаче, разкриват потресаващи данни.

Ето какво ни разказват

,,ПОСЛЕДНИТЕ МИГОВЕ ОТ ЖИВОТА

НА МЪРТВИТЕ МИНИСТРИ”

Мортопиктограма на мозъчна платка № 390129 на министъра на вътрешните болести

Пристигнахме в ранните часове на вечерта. Родопа с Пампорово е истинска перла за отдих и разтоварване. Тя сякааш събира всички багри - от бялата кора на брезите, през шептящото злато на трепетликите, до зеленото море на боровете, в една палитра - душата. И ти идва да зарежеш деловата работа. Така беше настроена и програмата на семинара.

Първата вечер бе отредена за пълно отпускане на нервите и … нравите, естествено.

Млада жена от ПОИ ме поведе към стая № 505. Всъщност това се оказа апартамент в Новотел ,,Качката” с всичките му екстри като за министър. Чудя се само откъде идва това смахнато име? Може би от предназначението му - за закачки.

- Заповядайте! - с широка усмивка ме покани тя пред вече отворената врата на

апартамента, след което артистично я затвори зад себе си.

,,Да, да, така е и в Европа!” - си помислих.

Докато ме настаняваше и даваше своите нежни  наставления как да се разположа най-удобно, съзрях резки промени в израза й - младото лице по-лесно се издава. ,,Имам чувството, че ме подслушват! Не, не може да бъде! Нали в моите ръце са тези средства!” - веднага отхвърлих това съмнение.

- Изглеждаш уморен… не е редно на вашата възраст… В най-хубавата младост…

- Малко е. Направо съм съсипан. Дела, преписки… неразтворени папки чакат от години. И тука ме преследват. Сякаш стигат до тавана… Ще ме затрупат…

- О, недей! За папките си има съдилища, прокурори…

- Не това искам да кажа. За държавните бъркотии няма таван… Нито дъно! Даже някои започнаха да наричат сградата на братовчеда ,,Министерство на кривосъдието”, а моето - ,,Министерство на вътрешните бъркотии”. И право да седиш, криво те осъждат. Пак аз съм крив…

- Мислиш, че всичко ще изправиш?!

- Искаме, а не можем… в това е трагедията.

- За всичко ли не те бива? -  положи топла ръка на гърдите ми.

- Не зная! - А тя прибави: ,,Ще видим.. да ти помогна за ваната? Приготвих я…

,,На нищо не може да се вярва… Дори на себе си!”

***

Нощните приключения, разговорите за ,,накачулени” и ,,изтрити” далавери и за деловата работа на семинара по разбираеми причини не даваме. Те са блокирани, за да не се пречи на следствието.

***

В разгара на моабета ми нашепнаха, че двама овчари искат да ни поднесат своите поздравления и традиционни подаръци в знак на уважение и признателност за нашите безкрайни грижи за опазване на стадото от вълчи набези.

Казах това на министъра на правосъдието - Вандала. Бяхме един до друг и той се съгласи…

Да дойдат! Нека видим тия овчари какво представляват и какво ще ни кажат.

Кимнах да ги допуснат.

Двамата влязоха уверено. ,,Яки българи, ей!” - си рекох. - На тях може да се разчита!”.

Те заобиколиха дългата маса и се спряха зад нас. Ние дори не престанахме да ядем - бяхме напълно спокойни.

- Нашите поздравления!  - изрече по-едрият овчар. Той беше по-възрастен. Горе-долу наша възраст. Бях се поизвърнал встрани, за да им обърна внимание, и в този миг видях как вдигна бакъра, хванат с две ръце, но с устието надолу и, вместо да го връчи, с все сила го нахлузи върху главата на братовчеда. Стана светкавично и жестоко, направо вандалски. А братовчедът беше захапал кокал, та не можа дори да гъкне.

В този момент, както бях зяпнал с широко отворена уста от шока на страшната сцена, другият овчар замахна с гегата и като копие я наниза в гърлото ми. Даже на успях да кажа: ,,Милост, овчари! Ще се поправим!”.

Ударът беше изненадващ и толкова силен, че проби езика, прониза малкия ми мозък и върхът на гегата през черепа излезе в тила ми. Загубих съзнание и се свлякох…

15 ноември 2000 - 2003 г.

Широка лъка - София