Денчо Владимиров

Как са виждали България чужденците преди половин век

Захванах се да пиша  книга за делниците си като журналист в някогашния окръжен вестник “Септемврийско знаме” в Пазарджик и прелиствам “теченията” с броеве на вестника от времето, когато, в края на 1971-ва, попаднах в този край на България като новият завеждащ отдела “Хумор и сатира”.

Прелиствах “теченията” и от няколко години по-назад…

И се стъписвам от това, колко друга е днес  България в сравнение с времето  на вестникарските  репортажи и информации!

Какви  други са били хората отпреди половин век!

И как е изглеждала страната ни в очите на непредубедените чужденци от времето на оплюваното и досега от българоиди минало на социалистическото съзидание, “когато се наливаха основите” на едно ново в човешката история общество, за което мечтаеха и си отидоха с отворени очи  хиляди загинали борци за социална справедливост и правдини.

Годината е 1969-та.

Празничен брой за  25-годишнината от деветосептемврийската революция на окръжния вестник, който тогава се правеше с набор от оловни букви, подреждани в рамка с шило от метранпажите.

Под заглавие “Другите за нас” вестникът представя “визиите”, по новому и модерно казано, на няколко чужденци за това как те са видяли страната ни, “какви мисли и чувства ги вълнуват  при срещата им с постиженията на нашето обществено, икономическо и културно развитие”.

Тогава, отпреди половин век.

Когато вече се виждали първите плодове от стремлението на народа ни към  изграждане на социална държава на благополучие, на общество, в което всичко е достъпно за обикновения човек - и здравеопазване, и образование, и работа, и сигурност.

Ето ги  и  думите, споделени от “другите за нас” преди половин век. Полезно е да ги прочетем и да си спомним социализма и да осъзнаем какво умопомрачително сме загубили и какво биха казали днес “другите за нас”… Едва ли същото:

“Няма да забравя никога, че със социализма се срещнах за първи път в България, че видях една страна, за която мечтае всеки човек: скромна, сериозна, достойна, трудова, неуморна, справедлива, нежна към всички свои чада.

Една страна, където се работи упорито, за да се направи щастлив животът на хилядите, а не само на отделни хора.

Страна, която закърми децата си с идеалите на мира, отдавайки големи материални и духовни сили за неговото утвърждаване на Балканите… “

РИТА БУМИ-ПАПА

гръцка писателка

“Имах голямо желание да се запозная със старинния пловдивски архитектурен комплекс и бях приятно изненадана от стария град с неговата типично българска стара архитектура, съчетаваща красотата с удобството и уюта. Разгледах кметството, етнографския музей, дома на художниците и съм изумена от условията, които са създадени за вашите художници, за творческата им работа и за контактите им. Във вашата неголяма страна още от стари време е кипял активен културен и търговски живот и Пловдив е бил център на този живот…”

Д-р СИЛВИЯ КРЕЙН

американска изкуствоведка

“В България съм за първи път. Сега разбирам, че предварителните ми представи, че ще пътувам в една ориенталска страна, са били погрешни.

София е един модерен, съвременен град. Той по нищо не се отличава от големите европейски градове, в които съм бил - разликата може би е в това, че тук заедно с динамиката, съществува и един уют, който е непознат на повечето големи градове по света. Макар че нашите страни са разделени от хиляди километри, аз отново бих ви гостувал, и то - с мои приятели… “

ДЖЕЙМС ТЕЙКТ

Торонто

“И в Токио бях и се бях възхищавал от изпълненията на българския детски радиохор, но едва тук разбрах колко високо е нивото на самодейното изкуство във вашата страна. Дори това, че самодейците участват в художественото творчество и че създават изкуство, разширяват базата на самото изкуство и по този начин се увеличава и вероятността да се родят и възпитат прекрасни специалисти. Вашето изкуство съдържа в себе си сили, които го обновяват и именно затова можем да го наречем истинско изкуство.”

НАОЯ УЧИМУРА

японски драматург

“Обиколил съм България  нашир и длъж, от София до Варна, от Русе до Кърджали.Като журналист съм почивал на Черно море и в Родопите, като лектор съм посещавал фабрики и кооперативни стопанства, срещал съм се с работници, с кооператори.

И може би затова, че съм опознал България и като турист, и като журналист, моята представа за нея обединява неповторимата красота на българската земя с така близката за нас, поляците, горда героична същност на човека. Никъде другаде не съм виждал такава хармония между човека и неговото отечество.”

ЮЗЕФ БАРЕЦКИ

полски журналист

“Възхитен съм от големите успехи, постигнати във вашата страна във всички области на живота и по-специално - в селското  стопанство. Когато човек разговаря с някой член на български кооператив, той чувства,че този селски труженик е носител на редица идеи и замисли, за които свободно и с гордост говори. Чувства се увереността му, че тези идеи  ще бъдат реализирани, с една дума - чувства се увереноста му още по-доброто бъдеще. Именно това е, което липсва на селяните у нас…”

ОСКАР ДЮБОНСОН

Генерален секретар на Съюза на земеделските стопани в Белгия

“Ако някой ми поиска точно определение на дружелюбност, без да се замисля мого, бих споменал България. Хора, които така дълбоко уважават своите гости, уважават и себе си. А щедростта на природата ви, чистотата на езерата, песента на ветровете сред боровете са незаменими.

И радостно е, че те съжителстват с една утвърждаваща се индустриализация, директно ориентирана към благосъстоянието на страната…”

г-н КОГИ

японски турист