Красимир Власев

ЗИМНО МОРЕ

Зимното море предразполага към размисъл.
Разсейващите фактори на лятото са из кръчми
и офиси. Пуст е брегът, ветровете - избистрени.
Така открих, че световните правителства са превзети
от извънземни, което обяснява нечовешките политики,
че женската глупост може да бъде очарователна,
докато мъжката - винаги е потискаща,
че заекващата светлина на морския фар,
отнасящ сигнала на 16 мили навътре в морето
е депресиращ за сушата.
Вървях по брега с тези прозрения, когато усетих,
че някой ме гледа. Обърнах се и видях
голия пясък на плаж за нудисти.

30 МАРТ 1972

Бавен бе онзи бърз автобус
от Смолян за Пловдив тогава.
Знаех пътя почти наизуст,
колко пъти насън го минавах.

Колко пъти! Но свърши се вече.
Свирят гумите в остри завои
и остават назад и далече -
батальона, ротата, взвода…

Предусещах с нарастващ копнеж
на Тракия топлия въздух
и красивия розов цъфтеж
на кайсии и праскови. Бързах

през познати и скъпи места:
ж.п. прелеза, моста на Стряма,
за да стигна онази врата,
зад която ме чакаше мама.

КРАЯТ НА ПРИКАЗКАТА

на Васил Балев

Ако не беше онова момиче,
аз щях да продължавам да съм млад -
непредсказуем и категоричен,
свободно падащ като водопад.

Невидим вятър в клоните шумеше.
Вървяхме без посока и следа.
В косите на момичето блестеше
една дъждовна ханчевска звезда.

И някак си направо, чрез сърцето,
със скоростта, с която пада гръм,
за пръв път осъзнах, това което
бе очевидно - вече млад не съм.

И сякаш не дървета в оня парк
издигаха отвесните си клони,
а в тъмновиолетовия мрак
се извисяваха природните закони.

2007 г.

НОЩНИ УЛИЦИ

Матови луминисценции
разреждат уличния мрак.
Заспаха дневните претенции
неосъществени днеска пак.

Но аз съм буден. И излизам.
Защо сега не ми се спи?
Вървя, а няма романтизъм
под разцъфтелите липи.

Пресичат кучета бездомни
неодушевения паваж.
Един прозорец като спомен
свети на някакъв етаж.

Над мен дълбае тъмнината
бездънната небесна вис,
където свети на луната
трансконтиненталното такси.

2007 г.