ИЗ „МАЛКИ РАЗКАЗИ”
ДА МУ ВЪРВЯЛО ДОБРЕ
Миромир Антиподски трябваше да тръгне на работа - чакаше го работа, беше човек на работата. Това добре, но не беше ден като ден, а първият ден след Нова година.
В такива дни, знаете, човек бива фаталист, все му се струва, че първата среща, първото впечатление, първите думи щели били да имат някакво значение върху протичането на цялата година.
И тогава стана следното: госпожа Евлампийка Антиподова взе леген вода, че заля стълбището, та да било вървяло на Миромира като по вода.
Но тъкмо рече да тръгне по стълбите, подхлъзна се по заледената вода на плочника, просна се и не стана вече.
И такива работи се случват.
ПОЕТ И ДРУГ
Поет и друг - двама познати вървят из боровата гора. Тя е цяла заснежена и представлява Андерсенова приказка.
- Ех - разправя поетът - да ми е да си построя тук една колиба и всяка сутрин да хвърлям трохи и храна на птиците… И едно малко момиче… И една камина…
А другият разправя:
- Стотина брадвари за три дни ще отсекат и последното дърво. При тая люта зима, това прави толкова и толкова дървета, пресметнати на метър, от всеки метър по 20 кила в полза на ексика… па догодина ела, че приказвай с мене, приятелю….
——————————
в. „Щурец”, г. 8, бр. 369, 4.01.1940 г.
