СТРАНДЖАГЕЙТ
Тягостно изтрещя наред с гръмотевиците правителствена новина в следобеда на най-горещия ден от това лято.
В неделния ден, със съдейтвието на родолюбивата българска жандармерия, по хуманен начин са били избити и останалите неизбити преди време овце и кози на странджанското село Шарково.
Избити хуманно и хуманно загробени. Министърът на земеделието съобщи, че в числото на избитите хуманно животинки са и 140-те кози на Баба Дора, също така и загробени хуманно.
Как да се забравят жалните думи на селската жена, които чухме по репортажите, как се радваше тя на здравите си козички, които можеха като в приказките да си имат по седем козлета, но по министерска заповед са вече хуманно избити и тази история е с по-страшен край от края на известната ни приказка за козата с къдравите крачета и сивия вълк.
Родолюбивата жандармерия, според министъра, щяла да остане още ден-два в този красив край на България.
Явно - докато не се приключи цялата усърдна работа по окончателното хуманно избиване и загробване на всички животни, здрави, болни няма значение.
На принципа - има коза, овца, има проблем, няма коза, овца - абе няма проблем.
Министърът се изтърва и спомена, че е имало и съпротива от хора при провеждане на хуманното избиване.
Ще научи ли обаче обществеността как е била преодоляна тази съпротива, силово, нали? От жандармерията? В демократична България, довчерашен шеф на Съвета на ЕС?
Но освен за командироване на жандармеристи в този край на България, не се чу и дума държавата да е командировала по почернените села и психолози, та да помогнат на хилядите хора да се справят и с нечуваната душевна травма по избиването на животните им заради чуждото безхаберие и некадърност.
Децата, които са станали свидетели на целия този кошмар, трябва да са първите, на които да се помогне да надмогнат травмата от видяното и преживяното. Но ще забравят ли те своите “бееета?
Истинска зла ирония на съдбата!
Защото цялата тази печална история се случва в България, чийто народ в миналото се славеше с пословичната си любов към своите домашни животни, десетки писатели са писали за това.
И за среднощния гост, реквизирания селски вол Белчо, когото стопанинът му го среща на фронта и се грижи за него през цялата нощ, и за болната, паднала на браздата Сивушка на Боне Крайненецът…
И какво друго освен израждане в манталитета на съвременни управленци и държавни чиновници е наложилата се вече според тях като “нормална рутинна практика” да се избиват почти всяка година, заради липса на превантини мерки, профилактика, наблюдение и карантина, десетки хиляди невинни здрави животни, в това число и птици, и говеда, и всичко да приключва… с парични обезщетения от прокъсания общонароден джоб.
“Да, ама не!” - както казваше един велик демократ.
Очевидно е че този път, след странджанската трагедия, вече всичко не трябва да приключи само с парични обезщетения за потърпевшите нещастни стопани, а с нещо съвсем друго и просто:
Сега е ред на всички виновници - от министъра до безхаберните ветеринарни корифеи и началници, допуснали да се стигне до този срамен и позорен трагичен епизод от новата ни българска история, да си понесат отговорността, включително и със съдействието на прокуратурата.
И на първо време виновниците трябва най-хуманно да бъдат изритани от началническите им столове и да бъдат хуманно евтанизирани по-нататъшните им мераци и амбиции за власт след доказаната некадърност и безотговорност.
А има и още един видим резултат от злополучното управление трети мандат.
“Странджагейт” се случи баш на фона на напъните ни за влизане в шенгенското пространство и на фона на денонощните хвалби на премиер и кохортата му за това как надеждно си пазим границите…
След случилото се ще се намери ли обаче вече и в приятелски Брюксел кой да повярва на това?
Ето го и другият особено видим резултат от сегашното карък управление.
Язък за усърдието, язък за метаните в НДК.
