Христиана Василева

***
Понякога
си така добър,
че ме примиряваш
със смъртта.
Понякога си жесток
като природно бедствие.
Тогава събуждаш
целия ми инстинкт
за живот,
всичкия ми стремеж
към нежност,
наивната надежда
за хармония между двама.

***
Прости, господи,
греховете
на моето куче -
то хапе на шега
и обича истински.
Аз
правя всичко
наопаки.

В КРЪЧМАТА „СИВИЯ КОН”

В кръчмата „Сивия кон”
ще седим - всеки на своята маса -
аз и старият файтонджия.
Той ще чува пръхтене на кон -
ангел с копита,
отдавна отлетял
в небитието.
Аз ще усещам целувката,
която ме превръщаше в цвете.
Избелелите ни
от наивно чакане очи
ще процеждат сълза,
от ракия по-люта.
Той и аз единствени
можем да се разберем,
но няма да се познаем -
всеки на своята маса
в кръчмата „Сивия кон”.

БАЛАДА

Цялата, цялата вечер,
дълга като несподелено настроение,
аз и моето куче
самоотвержено и самоиронично
глозгахме:
то - своя предпочетен кокал,
аз - моя неизбиран живот.
С едно и също
бяха възнаградени
зачервените ни от пушек очи:
абсурдна,
непригодна за гордост или утеха,
неподходяща за ядене,
бяла звезда.