ВИЖ, ИЗГРЯВА ДЕН….
***
Виж, изгрява ден и той ще бъде хубав.
Предсказват го гугутките във парка,
усмивката на слънцето зад скупчените покриви,
синьото на планината и тролеят,
който отзвънява на завоя.
На мляко и на сън ухае утринта
и въздухът се пълни с отлитащите сънища.
Как да задържа през този ден
чезнещите мигове от нощни ласки,
дъхът ти върху устните си,
думите смирени от любов и доброта…
1986
***
Не ме събуждай още. Нека
твоя сън да досънувам.
Там
щъркели на нашия комин гнездо си вият
и утрото пристъпва по небето
със пантофки бели.
1986
***
Каквото и да става, мила,
край теб сияе неотменно
невидим ореол от тишина и нежност.
Заплашват ни беди, война от бъдещето дебне,
а ти все същото:
цветята си поливаш с песен
/тъй както мама в младите години/,
прането на терасата простираш,
застилаш масата с покривка чиста,
с усмивка спиш до будното ми рамо.
Наистина,
какво ли лошо може да се случи,
докато ти изпълваш този свят със нежност…
1986
***
Откакто те познавам, мила,
забравих всички лоши думи,
напуснаха ме помислите грешни,
подобно броня паднаха от мене
лъжата, скритото притворство…
И толкоз беззащитен ходя по земята,
че никой досега не е намерил сили
нещо лошо да ми стори.
1986
