Дионисиос Соломос

превод: Теодора Стайкова

Това детенце днес
отрони сетен дъх.
Ветрецът свеж и тих
погалил с нежен лъх
смълчаните цветя,
така замря.

А детската душа
към синьото небе
веднага отлетя.
И ситно затрептя
в безкрайния простор
като искра.

И викаха я в хор
там всичките звезди…
Ръчички тя напред
протегна, но се спря:
Коя да избере?
И не избра.

Но ангелче едно
безсмъртие му вля,
целунало го в миг
по бузката. И тя
тогава заблестя
като зора.