Владимир Болшаков

превод: Литературен свят

Из „Войната на идеологическия фронт” (2017)

В първи курс започнаха да ни преподават «Основи на езикознанието». Водеше го професор Рожански, бивш последовател Н. Я. Мар, чиято работа «Ново учение за езика» Сталин разкритикува в статията си «Марксизмът и въпросите на езикознанието» (основната част от този труд е публикувана за първи път на 20 юни 1950 г. във вестник «Правда»).

Рожански ни обясни, че според теорията на Мар езикът е произлязъл от «трудовите викове» в резултат на «звуковата революция» и е свързан с началото на трудовата дейност на човека. Предшествала го кинетическата (жестова) реч. Всички думи от всички езици имат според Мар общ произход (моногенеза), а именно от «четири елемента» - изначалните трудови възклицания САЛ, БЕР, ЙОН и РОШ.

Удивително е, че подобна нелепост е била издигната в ранг на научна теория, която освен това, според характеристиката на Сталин, «била утвърждавана с аракчеевски методи в съветското езикознание». Това станало възможно, преди всичко защото Мар представяйки се за марксист, обявил, че уж езикът има класова природа, бидейки «надстройка» над базата - социално-икономическите отношения. В резултат от смяната на формацията и победата на революцията, твърдял Мар, трябва да възникне новият език на комунистическото общество. Това ще бъде «нов и единен език, където висшата красота се слива с висшето развитие на ума».

И досега се спори защо внезапно Сталин се е заел с тази тема. Дисидентите в СССР неведнъж се подиграваха с този негов неочакван труд.

Най-известна е песента на Юз Алешковски (1959):

Товарищ Сталин, вы большой ученый -

В языкознанье знаете вы толк,

А я простой советский заключенный,

И мне товарищ - серый брянский волк…

Според версията на Солженицин Сталин искал по този начин да се запише в летописите на марксизма, чиито класици не били обхванали проблемите на езикознанието. Не е изключено. Той наистина се е смятал за един от стълбовете на марксизма.

Но както и да е, Сталин, който поддържал Мар през 30-те години, напълно обосновано опровергал твърдението му за връзката на езика с обществените формации и показал в работата си, че такава връзка няма, че руският език, например, не се е променил като цяло след Октомврийската революция.

Теорията на Мар за класовостта на езика Сталин определил като «примитивно-анархическа», отбелязвайки, че подобни идеи вижда в деятелите на Бунда. Повратът на Сталин към защита на руския език от всякакъв род р-р-революционни нововъведения сега, след много години, изглежда съвсем различно от това, което виждал Солженицин.

Мар принадлежал към онази кохорта «отрицатели», както и изпълзелите кой знае откъде след 1917 г. местни «литератори», които трудно говорели на руски, но въпреки това призовавали да се «изхвърли Пушкин от кораба на съвременността».

Обявявайки езика за «надстройка», Мар искал да се опита да пресече вековната връзка между руската литература и истинския творец на нашия език - руския народ.

А тази връзка съществувала и се развивала независимо от социалния строй в Русия, което и отбелязал Сталин в своята статия. Пушкин именно благодарение на тази връзка успял да създаде съвременния руски език, в основата на когото лежат разговорната реч на неговата няня Арина Радионовна, руските приказки и билини, слушани от Пушкин в руската провинция.

Точно така и Карамзин в трудовете си по разработката на съвременния литературен език сложил в неговата основа фолклорът и народната реч. Именно този жив извор на руската реч неведнъж са се опитвали да засипят със словесна плява различни «реформатори», а всъщност - килъри на руския език.

………..

…Гледайки назад, днес разбираш, че Сталин, докато громял Мар, е бил загрижен за проблемите на езикознанието по-малко, отколкото от запазването на единството на съветското общество и държава. Да вникнем в този абзац от статията му:

«Всъщност, за какво е нужно след всеки преврат съществуващата структура на езика, неговата граматична система и основен речников фонд да се унищожават, както това обикновено се случва с надстройката? На кого е необходимо “вода”, “земя”, “риба”, “човек”, “планина”, “гора”, “ходи”, “прави”, “произвежда”, “търгува” и т. н. да се наричат не “вода”, “земя”, “планина” и т. н., а съвсем другояче? На кого е необходимо промените на думите в езика и съчетанията на думите в съвкупност да стават не според съществуващата граматика, а според съвсем друга? Каква полза за революцията от такъв преврат в езика? Историята въобще не върши нищо съществено без особена необходимост. Пита се каква е необходимостта от такъв езиков преврат, ако е доказано, че съществуващият език с неговата структура е напълно пригоден за удовлетворение на нуждите на новия строй? Да се унищожи старата надстройка може и трябва в продължение на няколко години, за да се даде простор за развитие на производителните сили на обществото. Но как да се замени съществуващият език да се създаде вместо него нов език в продължение на няколко години, без да се внесе анархия в обществения живот, без да се създаде заплаха от разпад на обществото?» (Курсивът мой. - В. Б.)