Сергей Рибалов

превод: Филип Филипов

Вървя под светлините на фенери,
до млад мъж виждам строен силует.
Покой не мога вече да намеря,
от непосилна болка съм обзет.

В подобен случай трети е излишен.
В момичето съм влюбен до уши,
а се налага само да въздишам
и всичко в моя свят да се руши.

Така е тягостно, така е пусто
и нямам обич, нямам отглас скъп.
Мечтая си, кипя, напират чувства,
а съм осъден да живея в скръб!