Марко Марков

Гатанки

*
Да е орел - не е орел,
а е горд, красив и смел.
Над гори и над поле
не лети, а е с криле.
И певец не е, но с глас
буди всички в ранен час
и царува, мил и драг
в царството си Кудкудяк.
Той часовник е с криле
и нарича се…
/петле/

——————————

*
Ето я, излиза дръзка
от водата - и просъска.
После важно се изтръска
и сред шум и водна пръска
каза ей така, без връзка:
- Перушината ми лъска -
кой ли днес от яд се пръска?
Щъркът рече: - Да, блестиш,
но не можеш да летиш,
затова си просто…
/гъска/

——————————

*
Той света ще проглуши,
а се слави с две уши.

Не помага този дар:
носи на самар товар.

Да, но всеки, стар и млад,
знае, че е той инат.

Дарованието ярко
се нарича просто…
/Марко/

——————————

*
Пърха нежна и златиста
тя над цвете и дръвче.
И не каца върху листа,
а на дъхаво цветче.

Даже в него тихо влиза
и събира тя… Момче,
ти защо се тук облиза
като някое мече?…

Не обича да я хващат -
не че лоша е и зла,
но мнозина си изпащат,
щом забие в тях стрела.
Тя работник е с крила
и нарича се…
/пчела/

——————————

*
Тя е малка, тя е черна,
но е много, много верна
на труда си неуморен,
неуморен, доста спорен.
Затова я уважава
всеки в нашата държава
и възпява я щурчето
от земята до небето.
Ето, мъкне пак на рамо
нещо, страшно по-голямо
от самата нея: клечка,
зрънце, сламка, буболечка.

Плесна се в челото Здравка:
- Та това е, мамо…
/мравка/

——————————

*
На щуреца е приятел
и е страшен състезател
на овчарски, на висок
и на дълъг, дълъг скок.
Може би защото бог
го е сторил дългоног,
той с рекорди не престава
всеки ден да удивява
зайчето добро, Лисана,
дето бяга от капана,
катеричката Милена,
и сърната, и елена,
и изобщо всички, всички
по поля и по горички.
Знае даже баба Меца,
че това е…
/скакалеца/

——————————

*
Казва Катя: - С остри зъбки
хруска лешници и гъбки.
Има рунтава опашка
и почти ми е адашка.
А така е май, защото
като нея по дървото
аз безстрашно се катеря,
без изобщо да треперя.
Ни човек е, нито птица
и се казва…
/катерица/

——————————

*
Нито е грешка,
нито е смешка -
след бялата зима
в гора и поле
пристъпва тежка
бодлива дрешка,
която си има
чипо носле.
/таралежът/

——————————

*
Край улицата има един чудесен парк.
С другари там играя от утрин чак до мрак.

И както си почивах веднъж във вечер лятна,
да крачи по алеята видях дъска шахматна.

Вървеше бавно, тежко - безшумно и на пръсти,
а после се изгуби в треви и храсти гъсти.

Не я последвах, слабо играя аз на шах.
Защо подвижна беше - така и не разбрах.
/костенурката/

——————————

*
Братко, аз се казвам Клъв
и обичат ме децата.
Вегетарианец пръв
съм в гората.

Плодове и гъби ям,
а пък всеки знай, че
мой приятел най-голям
е доброто зайче.

Кой ти каза, че съм див,
че ръмжа и вия?
Тих съм, скромен, услужлив,
мразя да се бия.

С мене не бъди проклет
и от глад спаси ме:
не чети отзад напред
мойто име!…
/Клъв/

——————————

*
И в гората, и в селцата
тя хитруша е позната.

Има си премяна рижа
и една-едничка грижа -

За кокошките, които
търсят в двора скрито жито,
тя да се погрижи иска
като родна майка близка.

Да, но Шаро там разбира
от лъжи
и не спира, и не спира
да ръмжи.

Кой от вас, добри дечица,
знае рижата умница
как нарича се?…
/лисица/

——————————

*
Не възкликвай: „Оле-ле”,
щом ме срещнеш. Две криле

имам си, но даже в книжка
аз приличам май на мишка.

Не живея ни в гора,
ни в поле, а в пещера.

От това, че прилепен
към стена съм нощ и ден,

идва името ми, знай,
бърже ти го отгадай!
/прилеп/

——————————

*
Ти от него се пази
и не вярвай на сълзи,
щом наистина заплаче
като някое сираче.
Знай, че дебне те беда
в застоялата вода -
тя, макар и до колене
е опасна, слушай мене,
в нея, дъще, не гази,
в нея той без шум пълзи,
знаеш ти какво ще стане,
щом успее да те хване.

В Нил или далеч от Нил
той е страшен…
/крокодил/

——————————

*
„Лека нощ!” - и спят сега в тъмнината
даже морната мравка, даже пчелата.

С мъхести лапки мракът ги гали -
те сънуват дори,че са заспали.

Но будуват и светят в нощта на всички
зверове и влечуги, хора и птички

над гнезда, над хралупи, над легла и над люлки
цял порой от златисти, искрящи …
/светулки/