Марина Кабанова

превод: Люлин Занов

***
Ширнали се пътища,
кой от тях е мой?
Който крачи в пътя сам,
труден ще е той.

В него как да разбереш
где се губиш ти?
Щастие ли ще събереш
или пък беди?

А по моя път цъфтят
пролетни цветя.
В танц звездите се въртят,
синя е нощта.

Отговарям с твърдо „Да!”,
аз до теб стоя!
Пътеводна ми звезда
ще е любовта.

Колко чудеса в света,
колко красоти!
Аз щастлива съм сега,
щом до мен си ти!

Ширнали се пътища,
всички те - добри.
Ще празнуваме със теб
утре до зори!

***

С високопарна дума „поетеса”
кръстете друга, само не и мен,
ни болка в нея, страст и плам свещен -
единствено превзета арабеска…

И нека някой да припалва свещи
и морен, с пръсти да държи перо -
а аз, загърната на крак с палто,
за нов стих тичам с вятъра на среща.

И нека да ги мамят в зали пищни
разкош и блясък, но за мене е
мил огънят що в къщи пламенее.
Съдбата си не ще сменя за нищо!

ПЕСЕНТА НА СЕЛЯНИНА

Ех, коси, коси, коса
лобода, коприва!
Не пълзи така, сълза,
в бузата свенлива,
че градина опустя
и децата не ядат,
че не ми и провървя
в белия ни свят,
че народа издребня
в танци ли, в тегло ли,
само със мечта една -
да живее без неволи.
Радостта ми е една,
тя от сутрин тича -
верничката ми жена
що на цвят прилича.
Ний коприва ще берем
в градинката наша,
ще сме живи, не ще мрем -
имаме си паша…

ЗАВИСТ

Също котка, прокрадна се с ласка
и мотив най-познат ми запя.
Завист подла, познах те и с маска -
да те пусна защо ли посмях?

През пролука провря се незнайна,
също дявол се виеше ти -
претворила се в дружка омайна,
ме обсипа със много хвалби:

- Ти пчелица си, много работиш,
а пък другите - кръшкат в игри…
Будала си, че ти тъй се потиш,
погледни, инженер, не гори!

- Ах, ти мерзко, на дявол творение,
безполезна е твойта игра!
Не очаквай от мен угощение,
а изчезвай сега вдън гора!