СКРЪБ НАД РОДИНАТА

Д-р Михаил Геновски

„Скръб над родината”. Роман от Тихомир Павлов

След като направи ново издание на своя роман „Благословената земя” в края на миналата година Тихомир Павлов издаде първата част от своята трилогия „Викът на земята” - романа „Скръб над родината”.

За предмет на своето художествено разработване той взема един откъс от следвоенното време, когато хората се върнаха от бойните полета угнетени, обезверени от своите стари политически мъже и трябваше да започнат да съграждат отново онова, което стихията на войната бе разрушила на всяка крачка в обществения живот и в стопанството.

Тихомир Павлов има верен поглед и затова неговият роман поразява със своята жизнена правда. По място събитията се развиват в мини Перник.

Животът на бедните обезземлени селяни, които се зариват в земята като къртици, които скоро загубват своя истински човешки образ и веселост и затова трябва да поддържат своето весело настроение с непрекъсната употреба на алкохол, е нарисуван със сила и убедителност.

В тая насока писателят си служи с дълбок психологически анализ: героите са пред нас в своята жизнена цялост, със своите положителни и отрицателни качества.

Но разкриването душите на героите в свързано с околната среда, в която те живеят, и оттам чрез тях четецът навлиза дълбоко в живота.

Но най-ценното в романа е неговата идейна наситеност. Тук всеки ред носи по една идея. Проблематиката главно се отнася: 1) до националните идеали и въобще до разкриване отношението между държава, отечество и народ; 2) до положението на земеделеца, станал миньор и до неговия страшно тежък живот; 3) до въпроса за стачката като средство за борба и т.н. И разрешението на тези проблеми се дава много сполучливо.

Романът има обаче един недостатък: съществува несъответствие между динамичност на времето, което е предмет на художествено възсъздаване, и ритъма на самия израз. Характерното за всяко художествено произведение е концентрацията на краските, на фактите и идеите.

Затова ако един къс от обществената действителност е силно динамичен, неговото предаване в художествена форма изисква още по-сгъстено предаване на тази динамичност. Това липсва на романа. То намалява неговата художествена стойност. другите качества обаче покриват този недостатък.

Препоръчвам на българския четец този роман, който спада към онези художествени видове, които през последните години станаха рядкост.

——————————

в. „Час”, г. 3, бр. 37, 19.05.1937 г.