Петър Горянски

„Кръв за кръв”, роман от Васил Каратеодоров, София, издание на „Древна България”

След няколкото биографични романи, които Васил Каратеодоров издаде в един кратък период от време, новият роман „Кръв за кръв” на младия писател изтласква творческите му търсения в нова плоскост.

Тук обекти на художественото пресъздаване не са вече жизнения път и героичния подвиг на няколко апостоли и революционери от епохата на нашето възраждане, а тъмният и все още неосъзнат бунт на народа за неговото национално и културно освобождение, който в лицето на хайдутството намери най-яркия си реален изразител.

Вземайки за изходен пункт горния важен факт от родната ни история, Васил Каратеодоров изплита фабулата на своя роман, в която наред с основната идея, дава вярна картина на всички ония условия, които родиха хайдутството.

Пред читателя се изнизват, макар и епизодично, образите на няколко хайдути, всеки от които е не само завършен като тип, а се явява като носител на една индивидуална трагедия.

Събрани заедно, тия лични трагедии, дават общата и вярна представа на народното страдание през тъжната епоха на двойното робство.

Ето, тия са рамките, в които Васил Каратеодоров е ограничил фабулата на своя роман.

Темпераментен разказвач, в „Кръв за кръв” писателят изпъква като романист с утвърден комбинативен дар и със способност да оживява действието с естествен и стегнат диалог, качества, които наред със свежия и художествено оцветен стил на автора, правят от новия му роман интересно и увлекателно четиво.

——————————

сп. „Завети”, година 4, кн. 3, 1937 г.