Марко Марков

Парите не миришеха, защото бяха старателно изпрани.

Всяка дупка на кавала му беше девета.

Когато те мрази народ, омразата е заслужена.

Когато те мрази народ, омразата е взаимна.

Хем се е качил на гърба ми, хем се крие зад него.

Твоята плът е гъвкава и податлива като морето.

Когато вали дъжд, къщите остаряват; когато вали сняг, стават деца.

Усмивката е кисела, когато е недозряла - тогава има вкуса на ябълка - дивачка.

Най-трудно се убеждава непредубедения.

Стани родител, за да разбереш какво е да си подчинен.

Когато съдбата те удари, усмихвай се! Това я вбесява и довежда до отчаяние.

Понякога големите думи не са празни - не подценявайте въздуха, който ви дава възможност да въздъхнете.

Може да ме покори само естественото - и естественият.

Как се събира този, който се пръска от гордост?…

Правият път, в който влезе, беше осеян с дупки.

Недоверието ни гледа с три очи, защото вярата ни е сляпа.

Укор: по-беден си и от магаре, защото то поне има инат, а ти нямаш нищо.

Изгоря, защото непрекъснато разпалваше любопитството на недосегаемите.

Момичето е загадъчно и недостъпно, жената - покорна.

Най-напред остаряват не ръцете, а очите.

Доживях да чуя и това: професионален патриот!…

Раненият никога не забравя мястото, откъдето са стреляли по него.

Всяко приключение е светло и опасно, затова примамва всички, най-вече детето.

Ракът на кръстопът: - Накъдето и да тръгна, все назад ще вървя.

Няма нищо по-живо от спомена - той е по-жив дори от самите нас.

Има хора, които са небе, но има хора, които предизвикват залези. Пазете небето в себе си.

Той кипна от страст - и започна да се изпарява пред очите й.

Повест: тръгнал по кривия път, вървял, вървял, вървял - и стигнал до правия…

Повест: тръгнал по правия път, вървял, вървял, вървял - и стигнал до кривия…

Обява: купувам/продавам лаврови венци, изгодно.

Не трябва да чакаме милост от природата, а милостиня.

Правеше път на мравката, защото е слон на място.

Феномен: убива се от работа, а е все още жив и здрав.

Зари таланта си в земята - израстнаха разкошни плевели.

Търгуваше с палми. На първенството.

Остана с пръст в устата, защото устата му беше… цяла каца с мед.

Най-много пошлост има там, където има блясък.

Най-големият враг на човека на изкуството са дребните житейски грижи.

Злото е мисъл, възникнала от зло.

Ти си източник на всяко зло - пази се преди всичко от себе си.

Защо политиците обичат лова? Пет дни мразят хората, два - животните.

Поет е, а лъже, краде и завижда като всички останали.

Рядко потъваше в мисълта си - боеше се да не се удави. Напразно, разбира се.

Ложето не ще молитва, а мотика.

Не мога да вляза в положението ти - страдам от клаустрофобия.

И двата края на тоягата са дебели в очите на злото куче.

С вързани ръце е - и пак свързва двата края.

Кое е по-лошо: да те приведат под общ знаменател - или под общо знаме?

Страх ложе пази.

Да си обречен на живот, след като знаеш, че си осъден на смърт - това е човекът.

Подчиненият винаги съгласува своя смях със смеха на началника си.

Смехът е най-светлата свобода на този свят.

Живееше добре, защото непрекъснато си затваряше очите.

Най-верният отговор е изреченият въпросително.

Времето винаги закъснява, когато човекът го чака.

Заспал народ сънува не какво го яде, а какво яде.

Събра си акъла, видя го колко е и заплака. От отчаяние.

Едно магаре можеше да изхрани с трънените венци, с които го увенчаваха.

Прост като фасул, но смилянски.

Ако не беше тръгнал през просото, нямаше да излезе на правия път.

Мълчеше изразително и вдъхновено.

Истината не се нуждае от утвърждаване.

Аз съм щастлив не защото ме чакат, а защото чакам.

Има една възраст, в която времето е безкрайно - детството.

Когато човек е в килия и оградата на затвора му се струва хоризонт.

Беше добре, защото работеше в отделителните органи на властта.

Каква страшна дама! А я язди някакъв си Росинант!

Качи се на главата на народа си и едва тогава съзря светлото бъдеще. Своето.

Хубаво е, че човекът лети - лошото е, че пада. И невинаги затова е виновна липсата на криле.

И лъжата понякога се усмихва, но тази усмивка е крива.

Животът е болка, изкуството - състрадание.

Защо му връзват ръцете, езика да му вържат - той краде с него.

Истината за нас е в лъжите, с които живеем.

Добре съм - оглеждам се в огледалото, но не виждам там себе си.

Всички ние сме участници в престъпление или негови свидетели, което е едно и също.

Някои хора вървят не защото са на прав път, а защото ги е страх да спрат.

Изкуството е споделяне на живот.

Един пере кирливи ризи, друг - мръсни пари, а пешкира опира все той.

На блудкавия и усмивката му е блудкава.

В края на живота си честният човек стои пред гроба на убитите от него истини.

Страхувай се от усмихващия се подлец: в този миг той мисли.

Не вярвам, когато ми напомнят да вярвам.

Въртят го на шиш, а той - все шишкав.

Истинското произведение на изкуството е самотно, защото е единствено.

Към ловеца: - Не стреляй, идиот - така убиваш себе си!

Аз не съм по-голям от вас, но съм по-голям от делата ви.

Боже господи, колко добре организирана слава шества все още у нас!…

Всеки поет е гол сред облечени, затова е трудно да си поет.

Никой не е в състояние да ме опитоми - дори любовта.

Всички злини в света имат един единствен родител - той се нарича Егоизъм.

Турчинът може да ни бъде добър съсед, но само съсед.

Талантливият е винаги самотен - той е единствен.

Този, който говори много, казва малко.

Всеки човек преди смъртта си трябва да направи като Сократ - да се изкъпе.

Има едно нещо, което може да поправи света - то е състраданието.

Обичай другите, но не забравяй при това да се уважаваш.

Какъв враг си ми, щом мразиш моите недостатъци?!…

Посредственият печели пари, даровитият - безпаричие.

Навикът убива любовта - превръща я в проституция.

Определяй среща на смъртта само тогава, когато имаш да й кажеш нещо за времето.

По-точното име на велможата е слуга.

Всеки човек иска съвсем малко от живота - да умре навреме.

Режеше крилата на фразите и ги пускаше да летят. Редактор.

Този, който маха с опашка, не е верен - верността и ласкателството са две  несъвместими  понятия.

Махайки с опашка, кучето открива срамните си части.

Земята няма да загине само ако върху нея не живее човекът.

Ние се гордеем, че сме добри войници - трябва да се замислим върху този факт.

Съмнявай се във всичко, което ти се отдава лесно.

Всяка дума има 1000 синонима - намери синонима без синоним.

Истината е скъпа не защото я обичат, а защото я мразят.

Многословен афоризъм? Та това е прекрасно!

„Гледа  зле” е къде, къде по-добре от „смее се лошо”.

Толкова е мълчалив, че дори се усмихва в себе си.

Въпросът „Какъв е смисълът да живееш?” ме развеселява - и хвърля в печал.

Часовниците ни лъжат точно толкова, колкото ги лъжем ние.

Страх от творчество изпитват само тираните и чиновниците.

Някога най-тежкият изпит в цялото следване беше кандидат-студентският.

Истината може да се убие, но не и да се погребе.

Не ходя на театър, защото предпочитам да чета пиесите и да ги разигравам в себе си.

И розата ще цъфти без славея, и славеят ще пее без розата, но: роза и славей - каква красота!

Животът не е театър, но театърът трябва да бъде живот.

В началото е думата, в края - делото? Но и ако и думата е дело?

Душа човек е, но душата му е малка.

Него устата го храни? Но кога яде, след като непрекъснато говори?…

Българинът псува властта, но ласкае властника.

Ако юмрукът е дума, усмивката е изречение.

Не лъже, не краде, не взема подкупи, не завижда… Подозрителен е!

Откритието е повече във властта на изкуството, отколкото на науката.

Лудостта е безумие, но безумието не винаги е лудост, а крачка встрани от нормалното; творчество.

Не мълчеше, защото нямаше какво да каже.

Позлатата, за разлика от ръждата под нея, е изключителна лентяйка.

Музиката възбужда у мен повече мисли, отколкото чувства.

От небето пада всичко, което очакваме. Освен дъжда и снега, разбира се.

За да родиш, трябва да си родил себе си. А как да го направиш, след като не си заченат.

Коремът е това, което ни изяжда.

Поезията: - Ще си мой, ако си чист, верен  и непредсказуем.

Изкуството не търпи фамилиарничене - то се прави от избраници и е предназначено за избраници.

Полезни истини няма - те не хранят, не обличат и не лекуват. Дори от глупост.

Думата е кама, епитетът - кания.

Общуването на поета с небето е задължително.

С ръка на сърцето - и с пръст в кацата с мед.

Не пасе трева, а е тооолкова зелен!…

Нито е врял, нито е кипял, а дрънка врели-некипели - и ние го слушаме.

Щастлив съм, когато мога да помогна на нещастния; нещастен съм, когато съм щастлив само аз.

Обичай това, което глупакът презира, но все пак имай едно наум - той е искрен.

Поетът трябва да бъде дълбок и чист като сълзата на дете.

Да изпееш мисъл и да разкажеш чувство - и за двете се изисква особено майсторство.

Признанието винаги закъснява, но и над тревясал гроб засиява.

Всеки велик човек е Сизиф. От камъка, който той тика към върха, по-късно издялват паметника му.

Умът му сече… клона, на който стои.

Крадец е, ама е голям задник - и на главата си слага чорапогащник.

Не е толкова застрелян, щом се прави на ударен.

Богат е, защото е собственост на бедно минало.

Празното не може да бъде нищо друго, освен единица мярка.

Има тъжна, весела, бодра, дори богата бедност, богатството е само едно - бедно.

Сатирикът получава хонорарите си в бой.

Любовта убива навика.

Умря - и го обявиха за безсмъртен.

Ако искате да ви обърнат внимание в това учреждение, кихайте незабележимо, но солидно.

Обяснение: аз лъжа, но всичките ми лъжи са благородни.

Думата не може да бъде собственост.

Честният има само една собственост - своя дълг.

Свободата не се отнема, а се губи.

Моята сянка знае за мен повече от мен самия.

Небето е на толкова години, на колкото си самият ти.

Най-добри съвети ни дава пътят.

Има кал, която и с кръв не се измива.

Най-хубавото пожелание към мен: Умри чист!

Пътуваш ли, ти си повече от всякога бъдеще.

Дланите на скъперника са винаги потни.

Думата струва повече от жеста.

Другите дървета гъмжат от птици - славеят е сам на своето дърво.

Ако чуваш песен, а не виждаш птица, надникни в сърцето ми.

Двуличният има двойно повече врагове.

Преди да се изправиш, трябва да си отговориш защо си паднал.

Би трябвало художникът да рисува най-трудно автопортрета си.

Високият се хвали, че е по-близо до небето, ниският - че е по-близо до земята, а хоризонтът ги слуша и недоумява.

Когато поетът плаче, тиранът трепери от страх.

И най-острият меч се изхабява, езикът - не.

Има хора, които се страхуват и от мълчанието си.

Празният говори повече, понеже усеща, че думата му не тежи.

Само глупакът говори повече, отколкото знае.

За да узнаеш истината, трябва да излъжеш лъжеца - той е на „ти” с нея.

Смееше се със сълзи в очите - разказваха любимия му виц.

И времето се прави от хора, а е човешко да се греши, нали?

Не бий падналия! Изправи го и чак тогава удряй!

Много често слабият е зъл, злият е слаб винаги.

Отиде далече, защото знаеше пред кого да пълзи.

Влюбеният е слаб, силен е обичащият.

Той умря - и вече е зад хоризонта, към който аз се стремя.

Изкачи върха, но не се опитвай да живееш на него.

Най-добре е този, който умее да измисля причини.

Полицейската палка и дръжката на знамето са от едно и също дърво.

Искаш да е лято, вечно да е лято, топло и горещо? Стани фурнаджийска лопата.

От извора струи студ, но всички го целуват.

Очите на търговеца са студени и усмихнати едновременно.

„ По” е повече от „най”, защото предполага движение.

Любовта между луната и снега е студена и …нежна.

Поетът има само един дом - песента.

Заплахата е оръжие на слабия.

Не ти е приятел този, който те хвали; приятел и приятен са две нетърпящи се думи.

Диоген: Търсейки човека, намирам себе си.

Бой се не от слабия, а от страхливия - възможният предател е той.

Вярвай на горчивата дума - подсладената иска да те купи евтино.

Понякога значителният човек живее по-дълго след смъртта си, отколкото приживе.

Лилипутите обичат церемониите.

Колкото мракът е по-черен, толкова по-добре за светлината.

Глупавият приятел е по-опасен и от враг.

Най-точният законодател в света - гладът.

Най-големият враг на човека - коремът.

Най-красивото на света - обичаната жена, която обича.

И от загубата има полза - поуката.

Боже, колко огън има в библиотеките - и колко вода!

Дори вратата да бъде широко отворена - чукай!

Инатът е полезен, но за магарето.

Има хора, които се радват, че са далтонисти - това са политиците.

Рибата се дави на сухото.

Човекът е най-силното същество на земята - и това ме плаши най-много.

Бореше си със себе си, но не успя да се победи - беше много силен.

Понякога срамът ни заставя да бъдем повече хора, отколкото сме.

Голяма клечка е - властта чисти зъбите си с него.

Тоя сърдит Петко! Празна му торбичката, а ръката му в нея - пълна…

Така се покри със слава, че от него се вижда само едно дребно, дребно човече.

Човекът прави обществото, а не обществото  - човека.

Повече от половината писатели, които познавам, са неграмотни.

Каква поетеса! Не пее, а шуми!

Човек не усеща бурята, ако е неин създател.

Щастлив съм - най-добрият ми приятел вече е споменът.

И най-лошите новини могат да се съобщават красиво.

Човекът има мечти, съдбата - планове.

Бързам да живея, защото ми остава твърде малко живот и твърде много работа.

По теб хвърлят кал, а това означава, че си чист.

Царят на кучетата е куче.

Радвай се, когато те хвали враг - той разрушава алибито си.

В мен най-уютно живеят враговете ми. И с другите ли е така?…

Ти живееш, за да се учиш да живееш. И така до смъртта - най-концентрираният миг живот.

Отложиш ли деня си за утре, мъртъв си с един ден по-рано.

Всички болести на душата идват от скуката.

Бъди себе си - и си победител на всичко, което не си.

Ние трябва да свикнем с факта, че всичко в този наш живот е неповторимо и единствено.

Пази се не от позлатеното оръжие, а от притежателя му.

Забраненото привлича, защото зад него наднича ползата.

Поетите, които приличат на своите стихове, са добри, но не и гениални.

Всяко бездействие се наказва така, както се наказва в повечето случаи злото - с презрение.

Умният, който няма съвест, е опасен.

Щом работиш това, което можеш, ти си щастлив човек.

С калта може да се строи - с калта може да се разрушава

В последните дни се разбра, че страната се управлява от г-н Никой, тъй като никой не влезе в затвора.

Ако се смееш над себе си, не, няма да ставаш за смях.

Ако се редактираш, ще стигнеш до следното: Бъди точен и кратък, бъди прост и добър - това е, което искаше от себе си, нали?…

Българинът: - Как така да си покажа зъбите, да не би да съм роб?…

Как така го стяга чепика, нали е бос?!…

Как да не целувам ръка, след като ме поставиха на колене?…

Крадат ни посред бял ден - нали искахте прозрачност във всичко?…

Изместиха го, защото тежеше на мястото си.

Вземи се в ръце и се подари комуто трябва - живеем във време продажно.

Как няма да му е дебел врата на вълка, след като народът блее ли, блее.

По вечерните проверки, на които се извикват имена на герои, можеш да познаеш коя партия е на власт.

Да търсиш помощ не е унижение, унижение е да откажеш помощ.

Пренебрегваният като дете е или обиден, или горделив до края на дните си.

Обич - чувство, което в никакъв случай не е свързано със собственост.

Има хора, които са винаги  до победителите - те са винаги втори и никога не падат от власт.

Винаги актуален депутатски въпрос: - Маскара от маска ли идва?…

Гледа ме на кръв, която вода не става - брат ми е.

Бях велик, но направих само една крачка - и всички се спукаха от смях.

Преди да съжалиш този, който плаче, разбери дали не го прави от радост.

Живей като дете - отговаряй за живота си като възрастен.

Бъди чист - и хвърлената по теб кал  няма да те досегне.

Този, който живее талантливо, не завижда.

Ако целта е достижима, защо се стремиш към нея, човече?

Той е честен - затова е мразен.

Страхът от смъртта е по-силен от самата смърт.

Човекът трябва да се наблюдава като приятел - критично и с чувство за хумор.

Боецо, не се притеснявай от победата, а от истината.

Птицата, кацнала върху телефонната жица, прилича на нота.

Миналото има необикновена, страшна, често пъти невидима власт над нас.

Този, който твърди, че казва винаги истината, лъже - той казва своята истина.

Не можеш да бъдеш добър по принуда.

Човекът, който определя смеха като престъпление, или е властник, или не му е до смях.

Къщите в Стария Пловдив са неуютни и примирени - такава е всяка старост.

Отказалият се от битката се е победил в себе си - а това е най-страшното поражение.

Човекът е такъв, каквото е детството му.

Училището трябва да уважава всяка индивидуалност.

Често ми се случва да изпадам в състояние, което определям с думите „мъгливо ми е”.

Истината може да предизвика смях, но никога не е смешна.

Само едно нещо на този свят е било достойно за разпятие - истината.

Критикът бе забелязан, защото плюеше по неповторим начин.

Балът свърши - и всички навлякоха върху маските лицата си.

Кажеш саламандър - е-е-й! Кажеш дъждовник - уф!

Там, където има човек, има мит; където има мит, няма човек.

Всяка крепост става известна след като я превземат.

Критик - човек, който не може, но изтъква грешките на можещия, като по този начин се изтъква.

Ако е глупак, човекът има поне едно истинско нещо.

Истина, която предизвиква страх у обикновения човек, е съмнителна истина.

Понякога лъжата може да се окаже по-голяма истина от истината - зависи от кого е произнесена.

В пустинята най-добре се чувстват оазисите.

Лице е всичко това, което не може да бъде прикрито с маска.

Голямо е само малкото щастие.

Колкото идеята е по-калпава, толкова повече хора й вярват.

Човекът е скромен само ако има защо.

Най-зловещата характеристика: мисли с корема си.

Тази жена е змия - излиза от кожата си и веднага я заменя с нова.

Мъдър човек - говореше само това, което не мислеше.

Победи себе си, но не казвай на никого за това.

Ами ако ръката, поставена върху пулса на времето е без пулс, мъртва?

Вътрешният му глас крещеше, но си остана глас в пустиня.

Най-силно ехо има вътрешният ни глас.

Претегляй всяка своя дума, за да знаеш колко тежиш.

Писателят установи с удивление, че познава това, за което пише.

Глупак! Хвърля прах в очите на хората, а каква кал става от Нея!

Провинцията отива на гости в столицата само когато иска да разбере що е мръсотия.

Пътните знаци увеличават числото на катастрофите, защото разсейват шофьорите.

Оставаше насаме със себе си само когато биваше срещу огледало. Лице в лице.

Ако знаеше какво ще загуби и какво ще спечели победеният от теб, нямаше да влизаш в бой.

Който не може да пее, шуми.

Философът е лентяй по природа и мислител по задължение.

Никой не го ще, а казва: - Не принадлежа на себе си!

Гений е: измисли суха вода и мокър огън.

Така се затвори в себе си, че след седмица-две тръгнаха да го търсят.

Най-достъпно е забраненото: за това го и забраняват.

Законът е безпощаден към честните и великодушен към крадливите.

Преди да излезеш от кожата си, провери има ли тя вход.

Светът е тесен само за широко скроените хора.

Кажи ми над какво се смееш, за да ти кажа какъв човек си.

Биографиите на великите са прости и кратки; големи ги правят биографите.

Непрекъснато си миеше ръцете в работно време - беше съдия.

Светът влиза в сърцето на поета такъв, какъвто е и излиза такъв, какъвто трябва да бъде.

И откривателят греши, но грешките му са творчески.

Не работеше, за да не греши.

И в живота, както и в пустините, миражите са услужливи и пристигат при нас тъкмо навреме.

Имаше странно хоби - строеше въздушни крепости.

Изневеряваше на всеки срещнат мъж със съпруга си.

Двуличният носи маска с две лица.

Ако не искаш да привличаш вниманието, не прави нищо.

Гостът е подарък, който носи върху амбалажа си знака „чупливо”.

Героят на романа обичаше искрено читателките си.

Всеки се старае да си набави това, което му липсва. Да си намериш обаче глава, която мисли, не можеш.

Бездарието личи най-вече в миниатюрата.

Влезеш ли в сърцето й, сякаш си на купон; ще се срещнеш с толкова общи познати.

Големите имат скромност, малките -  усти.

Златната рибка е вече мнооого голяма риба!

Доверявай се на хората, само ако са хора; как да познаеш кои са те, е твоя работа.

Стана главен редактор и вече не пише - не иска вече да се излага.

Не обичаше да носи багаж със себе си, даже умствен.

Хумористът осмива хубавото, защото е наясно кой е творец на лошото.

Не заспивай! Мракът е по-светъл, когато твоите очи са будни.

Най-важното в едно стихотворение - паузите.

Всеки създава отрицанието си: този, който заби нож в гърба ми, е мой човек.

Той не гореше на работата си, а димеше - по три пакета цигари на ден.

За една любов стига да обича само един от тримата.

Бъдещето идва, за да замени миналото; настоящето не съществува.

Бягай от полесражението, на което се бият двама победители - никой от тях не иска да има свидетели.

От всички живописни жанрове обичаше най-вече пейзажа, а убиваше природата.

Свободата се обича най-вече от палачите.

Художникът е нарисувал това цвете така, че аз усещам аромата му.

Камъкът в пазвата не е виновен - виновна е пазвата.

Пее ли птицата или свири? - този въпрос ме измъчва от дете.

Ако искаш да разбереш някого що за човек е, тръгни с него на път.

Слушай добре онзи, който мълчи.

Пази камъка, хвърлен в градината ти - той е повече от урок.

Богатият се чувства неудобно сред хора на изкуството.

Има един-единствен универсален език на земята - мълчанието.

Понякога страхът прави човека герой, но не чакайте той да си го признае.

Щом всички примери са толкова примерни, защо ги следваме?

Всяко животно будеше човека в него.

В статията за родната енергетика думата „преход” да се чете „приход”.

У нас не само съдят победителите, но ги и осъждат. За всеки случай.

Безсмъртието е обещание, дадено без знанието на смъртта.

Преди да удариш, измий ръцете си - при всички положения потърпевшият е по-чист от теб.

Дългът може да надживее човека, но човекът не трябва да позволява това.

Почти всичките си магарии магарето усвоява от стопанина си.

От добрия човек става добър враг - той знае и да мрази добре.

В храма на изкуството винаги е имало повече търговци, отколкото творци.

Жената не е нито ад, нито рай - тя е просто чистилище.

Остави на мира врага си - твоята омраза го прави по-велик от теб.

По принцип жената мрази приятелите на мъжа си, особено своите приятелки.

Голям майстор! Дойде да оправи всички ни, а оправи себе си, след като ни оправи.

Човекът може да бъде артист; артистът трябва да бъде човек.

Охлювът, който пресича пътя ти, мисли, че ти пресичаш неговия.

Не само кучето може да угодничи, лаейки.

По-ниска от тревата е само смъртта.

И вълкът, за да заспи, брои овце.

Веднъж видях любовта на живота си, но тя мен - не; сърцето й беше сляпо.

Само един поклон не унижава - пред майката.

Построи си крепост от камъните, които носеше в пазвата си.

Спечелено е това, което е спестено.

Ако искаш да стигнеш далеч, пази добре гърба си.

Не думата е виновна, а езикът, който я произнася.

Да се смееш над себе си, когато трябва и пред когото трябва, е изкуство.

Смехът е щит и меч едновременно.

Постъпката е по-важна от думата, но не може да я изтрие.

Ти си собственост на думата, а не обратното.

Най-лесно се пребоядисва бялото знаме.

Само богатата душа може да се смее над себе си в себе си.

Думата е богатство, когато е спестена.

Факт - нещо, което е толкова невероятно, че винаги се подлага на съмнение.

Не поправяй другите - изчакай грешките им да станат достойнства.

Човекът се срамува от живота си - затова живее само веднъж.

Лази, дори когато плува.

Любовта е като роза: цветът ни изнудва да приемаме и шиповете й.

Когато говореше, криеше мислите си между думите.

Най-незащитими са азбучните истини, защото са универсални.

Имаше кръв и по четирите си крайника, понеже лазеше.

Изобщо нямаше нужда от чувство за мярка, защото успяваше да се изтърпи при всички положения.

Има случаи, когато е по-добре да пролееш кръв, отколкото сълза.

Най-хубавата превръзка на всяка рана е ласката.

Подчиняваш ли, вече си подчинен.

Най-красивото нещо, което съм виждал досега: жена, която се смее, а в очите й бляскат сълзи.

Бой се от този, който хапе без зъби.

Стоеше на едно място, защото не искаше да го загуби.

Кривото е по-сложно от правото, затова всички се занимават с него.

Не парите развалят човека, а точно обратното - виж жълтите стотинки в джоба си.

Даде малко свобода на вътрешния си глас - и той започна да крещи.

Имаше забележителен талант - правеше от нещото нищо.

Пиеше като всички поети, но за разлика от тях не пишеше стихове.

Някои вестници миришат лошо, а не са жълти.

Имаше горчив опит, защото беше много сладка.

Непочтените са значително мнозинство, защото почтените трябва да изпъкват.

И родината тъгува за емигрантите, и емигрантите тъгуват за родината. Изводът: свалете некадърната власт.

Даваше обещания, защото нямаше нищо, освен тях.

Високите са прегърбени, защото носят на плещите си небето.

Когато въпросите задава глупак, отговорите са глупави.

Атакувай непрекъснато врага си, ако искаш да имаш борбен враг.

Властта постига целта си чрез средствата за масова дезинформация.

Най-много знамена се развяват във време на застой.

Най-лесно падат духом хората на физическия труд.

Остаря - и вече всеки ден започва да живее отначало.

Прави кал - и ще блестиш от чистота.

По принцип всяко добре казано нещо е казано не на място.

Оригиналът ставаше банален - непрекъснато повтаряше, че е единствен.

Няма глупост, която да не може да се изпее? Ами ако е оригинална?

Бъди не себе си, а някой друг, за да не приличаш на всички.

Не искаше да се охарчва, затова казваше на жена си: - Обичам те гола!

Докато говореше, на няколко пъти се улавяше, че мисли.

Идеалната жена - щедра на дела, скъпа на думи.

Да си незабележим е не само скромност, но и необходимост. Особено ако си крадец.

Той бе виновен на думи, затова нямаше дела.

В седмицата на гората спряха десетина вестника и закриха няколко издателства.

Всички знаеха, че е скромен - той добре се грижеше за това.

Когато трябва да каже нещо, умната жена се усмихва.

Родиш ли се, длъжен си.

Поетът: - Как при днешните хонорари да изхраня Пегаса си - та той яде като ламя!…

Умната красавица се омъжва за грозник.

Не се поставяй над другите - постави се над себе си, ако искаш да се измериш.

Родителите на героя са бедни и пренебрегвани хора.

Всички знаменити пълководци са имали пълноценно детство.

Пази името си - то е истинското ти лице.

Всеки творец всъщност рисува себе си; карикатуристът - също.

Горчилката мобилизира.

Най-удобната възглавница - добре изживеният ден.

Даващият има право, вземащият има избор.

Героят умира, името му - не.

Този, който лети, може и да запълзи. Но да лети пълзящият? - никога.

Животът се стреми към красива смърт, без да го съзнава.

Златото е под старо дърво.

Изкачването на планината се почва отгоре надолу.

При криза търсете мнението на глада, то е справедливо.

Героят не плаче не защото не може, а защото не трябва.

Всеки хълм е връх за възрастни, за детето е начало.

Изпитанията избират хората, които ще ги преодолеят.

Сладкото става горчиво, ако е прекалено сладко.

Героят се ражда от битката за човека. Анонимният човек.

Светът се покорява не от войни, а от …едно стихотворение.

По златото винаги има следи от кръв и пръст.

Понякога мястото тежи на камъка - как камъкът да смени мястото?

Зърното на злото пада винаги на подходяща почва.

И жените се борят, но мъжът трябва да посочи врага си.

Интересен човек - спазва само неписани закони.

Много хора забравят, че корен на думата длъжност е думата дълг.

Има право - няма съд, има съд - няма право.

Средствата оправдават целта.

Не знаят какво правят, защото не са забравили, че не са научили нищо ново.

Не вземай подкуп, несъобразен със заеманата от теб длъжност.

Само наивният може да открие нова звезда. В сълзата си.

Всеки  сатирик се смее не над себе си, а над човека, който не подозира, че е.

Толкова е ленив, че го мързи дори да завижда.

Народът мълчи, защото прави каквото си иска.

Търсете и ще намерите това, което ви търси.

Когато музите мълчат, говори оръжието.

Всекиму своето, но на мен - повече.

По-добре е да съм последен в града, отколкото първи в селото.

Крайностите се привличат, ако имат интерес от това.

Хората - мръсни, съвестта им - чиста.

Търпението ни свърши, но нетърпението ни все не идва и не идва.

Да живееш в България означава да мечтаеш да живееш.

- Работата се закучи - каза котката и отмина нататък с презрение.

- Моята няма край - каза уморено златната среда.

Щастлив съм, защото успях да заменя действителността с думи.

Вслушайте се как говорят столичани - и ще разберете, че София е провинция.

Болката и истината са деца на една и съща майка.

Часовникът върви - колко точен израз! Защото времето върви само ако ние го правим.

От това дърво става свирка, защото умее да се превива.

Сито сито няма.

Аз съм върхът, но магарето не разбира това - казва самарът.

Щом никой не се интересува от мен, аз се интересувам от всички.

На нудисткия плаж детето възкликнало: - Колко добре облечени царе!…

Всеки дъжд ме натъжава, защото ме прави повече спомен.

Има угодници, които злоупотребяват с умалителните.

Ние се стремим да подредим и това, което е подредено, например природата.

Ако това е цветът на обществото, то той е повехнал и не трябва да чакаме от него плод.

Обичам погледа ти, защото е изпълнен с далечина. С небе. И хоризонт.

Уважавам погледа, изпълнен с дълбочина. Той ме подмамва да търся себе си. В него.

Тя има не очи, а въглени. Сега те са мокри. А е нужна само една любов, за да се разпалят и засветят.

Вгорчиха живота му, защото беше сладък.

Когато е много самотна, реката разговаря с мостовете си.

Съвет към начинаещ автор: остави книгата и започни да четеш човека.

Феномен: ядеше и хапеше едновременно.

Пази боже да прогледне този, на който и окото му няма да мигне.

Мълнията пълзи, но по небето.

Чистотата е прохладна, дори когато се усмихва.

Най-добре усещаме щастието, когато то е застрашено.

Водата беше бедна, докато ти не се надвеси и огледа в нея.

Странно - колкото повече кал хвърлят по мен, толкова по-чист се усещам.

Денят ми е разкъсан между земята и небето. Аз бързам, но вече е късно.

Всеки път лежи върху костите на предците.

Домът ни е нужен, защото пътят до небето е дълъг.

Камъкът е мъдър, не защото е стар, а защото е живял много.

Камъкът тежи на мястото си, което значи, че всяко място трябва да търси своя камък.

Не небето мами момчето, а  пътят, който води до него.

Пъстра тълпа? Как така, след като всеки, който й принадлежи, мигновено става сив?…

Камъкът, облякъл се в трева, е по-нетраен - гордостта прибавя на голия му събрат твърдост.

Върхът се мери от нивото на морето, щастието от нивото на мъката. Горчиво е, но е така.

Мама и татко на снимка. Любопитство, укор и безразличие в погледите им, отправени към мен.

И коприната, от която се шие знамето, е извлечена от гъсеница.

Най-доброто пожелание към човека: път и звезда.

Този път е самотен като площад.

Болката прави човека по-силен, но бавно и сигурно го убива.

Ние цял живот чакаме нещо, което непрекъснато върви към нас.

Не само скулпторът, но и камъкът знае кой живее в него.

Земята - единственото нещо, в което може да се вярва.

Целувката по челото е пожелание за добър път.

Има стихове, в които се шепне, а ти чуваш вик.

Не се осланяй на съдбата - и тя е човешка направа.

Самотата е заложена в нас от сътворението - та има ли по-самотно нещо в космоса от Земята.

На всеки митинг раздават свобода, а трапезите вкъщи все празни.

Свобода хладилник не пълни.

Денят не може да поправи всички грешки на нощта.

Поетът е чирак или в ковачница, или в златарско ателие.

И фурнаджийската лопата понякога няма пари за хляб, но никога не стачкува.

Това, което съм спечелил - шепа стихове, това, което съм загубил - цял живот.

Светлината не може да търпи хората и не заради тях радва земята.

Спокоен съм - нищо не е в състояние да погребе моята сянка.

Най-накрая някой трябва да се сети - и да вдигне паметник на пиедестала.

Пътникът пее, за да не е сам по пътя.

Слепецът казва: - Каква жена, боже! - имайки предвид гласа й.

Чак сега разбрах - мога да те опитомя само с дива обич.

Вдигнете паметник не на вожда, а на сянката му.

Минарето е предупредително вдигнат нагоре пръст, миг преди да бъде размахан.

Когато пада здрач, тревата става по-светло зелена.

Силно обича бедният, който има прости мечти.

Бъди такъв, какъвто си - и всички ще те мразят.

Тази маска прилича толкова на мен, че няма защо да я нося.

Беше предан, затова бе предаден лесно.

Когато остана само по име, ще бъда облечен в пръст.

Човек без път е лошо, път без човек - още-по-лошо.

Когато любовта остарее, става по-нежна, по-безпомощна и по-безпощадна.

Диоген е носел в ръцете си не фенер, а светлина.

Да си твърдоглав е добре само ако имаш мозък.

Жената предпочита да е трета, но никога - втора.

Фонтаните ме натъжават - не бива да се играе с вода.

Забравих да заключа този свят, а ключа забравих у мен - как да си тръгна от него?

Това, което чука на вратата, е винаги вест.

Лицето на камъка е изразително - то може да ви разкаже как се става камък.

Когато заговори за успех, мечтата погрознява и остарява.

Фонтан. Водата е бъбрива, защото е безгрижна.

От Омир насам човечеството води само Троянски войни.

Ако миналото е в теб, бъди сигурен, че живееш.

Къщата също живее, но не в теб, а край теб - и ти е прислуга.

Ако тръгнеш нанякъде без оръжие, богат си - всичко е твое.

Сънят е това, което сме скрили в себе си от изминалия ден.

И различното може да бъде еднакво, и еднаквото може да бъде различно.

Страшен човек - осъден е на смърт чрез живот.

Щастлив поет - оказва се, че Пегасът му е голямо магаре.

Животът не е сцена, а гардероб на театър.

Този, който обича не е самотен; не е самотен и този, който мрази.

Ако твоето сърце е само твое, ти изобщо не си живял.

Камъкът, на който се точат ножове, блести.

Има времена, в които да останеш верен на себе си е подвиг.

Не опасността ни прави роби, а заобикалянето й.

Раната, причинена от дума не заздравява и след смъртта.

Изкачваш ли се, гледай надолу.

Да притежаваш означава да унищожаваш.

Собствеността става по-голяма от човека тогава, когато човекът е малък.

Завистта е като ръжда - не престава да разяжда собственика си.

Пазвата не може да стопли камъка, който носи.

Понякога за хората се съди по това, което не правят.

Бурята няма да те огъне, ако не се огънеш самият ти.

И гробът може да бъде позиция.

Не може да бъде щастлив този, който обича себе си.

Най-зъл е господарят, който някога е бил слуга.

Бог ни е дал гръбнак и колене, за да изпита чувството ни за чест.

Беззъбото куче има работлив език.

Славата обича несретниците.

Костенурката живее дълго, защото пълзи.

Шилото в торбата е истината.

Лекето не може да търпи чистотата и я преследва навсякъде.

Покрайнините хранят центъра на всеки град.

Най-добре познава пътя слепият.

Полицаят викнал: - Дръжте крадеца! - и се родила онази крилата фраза.

Лакомията изяжда лакомника.

Два нови пътни знака: „Положение без изход” и „Положение без вход”.

Камъкът в зида губи себе си - там той е само част от нещо.

Вече схващам всяка стена като стена на затвор.

Големият човек поправя малкия, а малкият му се зъби.

Трудно е не началото на пътя, труден е краят му.

Добрият човек е винаги тъжен и недоволен от себе си.

Най-лесно се сравнява пусто с празно.

За цената на глада питай фурнаджията.

Ако има прошка, защо да няма грешка?

Цял живот живее на колене - за да го стигна, трябва да му се поклоня.

Дават ли ти, не вземай - ще го връщаш тъпкано.

Той има неприятности, но е по-богат от мен, защото аз си нямам нищо.

Да превърнеш раната си в атракция - и да печелиш от това.

Камъкът падна от гърба, но гърбът не се изправи - беше свикнал с товара си.

Нямаше верен приятел, докато не откри кучето в себе си.

Захапал е големия кокал и гризе ли, гризе - а живее като куче.

Този човек е щастлив, защото е обграден от нещастници.

Справедливият осъжда най-напред себе си.

Истински цени водата не жадният, а земеделецът.

Изворът, прокълнат от майка, пресъхва.

Един наш властник: Общественото мнение в България е мое.

Понеже медът вече свърши, облизва не пръста си, а кацата.

Извисява те не падането, а болката от него.

Във всяка обич има капка корист.

Красивата пази красотата си, умната - честта си.

Пълният клас се навежда към земята - покланя й се.

Писателят е доволен, когато читателят обиква героя му, защото обиква него.

Пътят е книга, книгата - път.

Когато стадото стане народ, тогава народът ни ще престане да бъде стадо.

Най-незавидната участ - участта на свидетеля.

В началото на всяко въстание стои по една песен. И в края му.

Търси престъпление в завистта.

Страхувам се от вечно усмихнатия, защото не зная какво крие зад усмивката си.

Ако искате да ви прокълнат и небето, и птиците, и хората - отсечете дърво.

Юнакът без рана е дваж по-юнак.

Бедата никога не идва - и не си отива сама.

Понякога щастието е толкова близо до нас, че не можем да го забележим.

Жената се радва не на любовта на мъжа, а на победата си над него.

Пътувам и питам: чий е праха по моите обуща? На пътя ли? А чий е пътя?

Най-много говори този, който няма думи.

Под всеки връх има пропаст - край всеки герой търси предател.

И предателят се обрича на безсмъртие, но това е безсмъртието на позора.

Някои схващат лопатата като голяма лъжица; други - голямата лъжица като лопата.

Бясното куче най-напред стопанина си хапе.

Нещастието гостува най-често у богатите.

Беззъбото куче има дълъг език.

Толкова е мързелив, че в него лесното завижда на по-лесното.

Децата на гениите са нещастни; всичко, живеещо в сянка, линее.

Усмивката е най-добрият отговор на всяка реплика.

Голото отрицание не е критика; то издава безсилието на критика.

Най-ценното притежание на човека: любов, която ражда.

Човекът на изкуството трябва да е жесток към себе си и добър към другите.

Най-лесно може да се заблуди този, който изпреварва времето си.

Днес е милиарди вчера; утрето ще се прибави към тях.

Жената обича най-силно, когато е събудено майчиното й чувство.

Освен всичко друго, любовта се нуждае от тайственост.

Писателят струва много, а получава малко.

Да си богат и щастлив е изключение, на което се радват малцина.

Не ми давайте власт, а пари - с тях аз сам ще си я купя.

Зае високия пост, защото имаше едно неоценимо качество - мислеше колективно.

Изхвърли го от сърцето си, защото живееше там, без да си плаща редовно наема.

Юда има повече ученици и последователи от Христос.

Не са ли язовирите затвори, в които водата излежава някаква незаслужена присъда?

Понякога съм с крила, но точно тогава не ми достига небе.

Малко е да имаш мотив да извършиш подвиг - важно е той да е справедлив.

Сам си вярваше, когато лъжеше - а подлагаше на съмнение всяка истина.

Най-многолюден е човекът, останал сам със себе си.

Човекът не променя живота, а се нагажда към него.

Любовта оправдава живота; обичал ли си, живял си.

Поетите и хирурзите пият, за да не ги боли толкова болката на другите.

Дворецът не се радва, колибата рядко тъжи.

Няма нищо по-отвратително от фалшивата сълза.

Ти никога не си самотен, защото в теб е това, което наричат живот.

Щастлив е този, който умее да се смее над себе си; именно той е способен на ново начало.

Не плачи на глас - ще зарадваш приятелите си.

Напредваше по пътя  към светлото бъдеще, защото беше бос във всяко отношение.

Цъкаше с език, за да бъде в крак с времето, понеже часовникът му беше спрял.

Дадоха властта, за да видят дали имат достоен съперник в грабенето в лицето на бившата опозиция.

Здрави в това болно време могат да бъдат само идиотите.

Поетесата притежаваше не Пегас, а жребец за разплод.

Търговец на цветя бърза за среща с цвете в ръка. Боже, пази любовта! И цветето!

Светлината, която струи между дърветата в гората, сякаш диша.

За изкачилия върха земята е нежна, топла и достъпна.

Знаменосецът бърка цвета на знамето, което носи - далтонист е.

У нас. Поради липса на овце овчарите пасат вълци.

Колкото по-устато е огледалото, толкова по-внимателно се отнасят с него.

Камъкът обгърна с поглед своята капка - и потръпна от сладострастие.

Познавам жена, в която любовта е затворена като животно в клетка.

От очите ти вали усмихната светлина.

Ако си сбъркал пътя, направи нов път, вместо да вървиш по стария.

Носеше короната направо на раменете си. Вместо глава.

В очите й плува потрепваща мъгла - такава, каквато видях някога над един горски поток.

Палмата на първенството имаше не листа, а финикийски знаци.

Новобългарска политическа дисциплина: отговорно лазене.

Търпението ни свърши, а нетърпението не идва и не идва.

Взеха му акъла, а това беше всичко, което имаше… Ин-те-ли-гент!

На тихия фронт се подлива тиха вода, но… ти-хо!…

Беше умен - правеше се на глупав точно когато му беше нужно.

Изглежда, че най-заспали у нас са будителите - та те получават най-ниските заплати.

2007 г., Родопите.Чановете - в музеите, стадата - в спомените.

Изобщо не му личеше, че заеква, защото беше ням.

Хвърляше в очите му прах от този, с който переше кирливите му ризи.

Страдаме, защото колкото пъти ни смъкваха кожата, под нея се показваше друга, нова.

Има ли нещо по-траурно от бяло знаме?

Потомъко, нека бог ти даде далечна мечта и стръмен път към нея!

Всеки нов извор е свидетелство, че животът няма да умре утре.

Малцина съумяват да преведат поезията на природата, въпреки, че знаят езика й.

Поетът говори с бога само тогава, когато иска да измоли прошка за всички нас.

Когато е студено, снегът е синкав. Когато е много студено, той розовее. Като мрамор.

Обичам те, облечена във въздух, в небе, в слънчеви или звездни лъчи. С две думи, обичам те гола.

Познатото е винаги тъжно, защото като непознато то е било желано.

Реката нощем е гола, бездомна и безпомощна.

Човекът шуми, когато иска да бъде забелязан, а причина за това няма.

Можеш да бъдеш себе си, само когато живееш за другите.

Една пукнатина само - и чашата е ненужна. Така е и със сърцето.

Колко просто е и колко е трудно това - да бъдеш единствен.

Стените са безмилостни - те ни отнемат небето и го заменят с уют.

Звездата, преди да стане твоя, е студена и правилна като кристал.

Какъвто си ти, такъв е и светът.

Тази вечер има очи и устни. И мен. И носи твоето име.

Папагалът му мълчеше, защото не искаше да повтаря глупости.

Крадливият вожд има всичко, но си няма народ.

Правеше научни открития само когато не се съобразяваше с науката.

Животът е борба, в която всеки се бори със себе си.

За да ти окачат орден, трябва да преклониш глава.

Лъжите са истини, поискали да станат удобни.

Зная една тайна, но не искам никой да знае за това.

Издигна приживе паметник на врага си, за да може да го плюе, когато си поиска.

Веднъж изпи чашата на търпението - и цял живот страдаше от махмурлук.

Нас ни пазят доста старателно от истината всички, от лъжата не ни пази никой.

Кучето лае, защото се страхува да не остане гладно.

Някои критици са като кучетата, които лаят, за да бъдат забелязани.

И лъжата държи да е красива - жена е все пак, нали?

Имаше му зъб, но се наложи да го извади.

Напътствието трябва да съдържа и доза укор.

Мъжът се дави най-често в поглед.

Пада не пълзящият към върха, а крачещият към него.

Гладкият е хлъзгав - това важи не само за камъка.

И песните на сития са сити.

Омразата разяжда съда, който я носи.

Истината е за един лекарство, за друг - отрова.

Изненадите състаряват, но да се живее без тях не е интересно.

Бъди горд, ако враговете ти са от класа.

В планината е по-безопасно, защото знаеш, че си заобиколен от зверове.

Лъжата е по-богата от нас, защото не ние, а тя знае истината.

Езикът замества превъзходно зъбите, когато е нужно.

Замисли се, когато за водач те избират глупаци.

Когато прочетете книгата, ще разберете защо авторът се е скрил зад псевдоним.

Ако искаш да те чуят, не викай, а шепни!

Все пак жертвата на корупция има право на избор: или трябва да кихне, или да снесе.

Че авторът на пиесата е перде, разбрахме, когато завесата падна за последен път.

Държавата е като жена - отнася се с теб добре, ако я лъжеш красиво.

Пази се, когато си недосегаем - тогава си най-уязвим.

Той е висок, но равен. Значи скучен. Като плато.

Най-ужасната несправедливост - човек не може да избере от какво и как да умре.

Заплаче ли поет, потреперва цялата планета.

Всеки огън е тайнство; всяко тайнство - огън.

Хубавото не винаги е красиво, но ако е и красиво, е по-хубаво, но съмнително.

Раздвояваше се, защото не можеше да намери общ език със себе си.

За да ти е широко около врата има едно единствено условие - да си врат.

Тъмна личност - крачи бодро, усмихва се широко и си свирка.

България. Преди - стадо без кучета, сега - кучета без стадо.

Победата побеждава победителя.

Един плаче, защото го боли, друг го боли, защото плаче.

Стръмният път прави човека по-висок.

Законът служи на този, който го създава.

По-добре е да даваш, отколкото да искаш; взетото се връща с лихви.

Критиците лаят, керванът си върви.

Звездата трябва да бъде бодлива, красотата е красота, когато е неспокойна.

Обстрелваше ни с кьорфишеци - и винаги улучваше.

Родителка на всяка сполучлива сатира е сълзата.

Понякога пътят избира пътника, а не обратно.

Убивайки вожд, вие гарантирате най-малко две безсмъртия.

Беше незаменим, затова когато го пенсионираха, закриха щата му.

Най-накрая природата започва да се чисти от нас.

Бъди безстрашен, но… страхувай се от глупавата сила.

Микроскопичната капчица кал върху безукорно чистата дреха се забелязва веднага.

За да си добре, трябва да знаеш слабостите на шефа си и да ги изтъкваш като преимущества.

Цел може да бъде и смъртта, която ражда цел.

Можеш да разбереш тълпата, само ако излезеш от нея.

Пекат ни на бавен огън и ни ядат с удоволствие.

Не продаваше името си, а го даваше под наем - и живееше добре.

Ние нямаме друго богатство освен грешките си, които ни въоръжават с опит.

За да се уважават, някои хора трябва да четат некролозите си приживе.

- Не е стока - казваха за него, а той взе, че се продаде.

Не пренебрегвай лесното, но предпочитай трудното.

Този, който се хвали с богатство, няма с какво друго да се похвали.

Най-силно изпитва нужда от любов детето.

Да си такъв, какъвто си и пред себе си, и пред другите, е щастие.

Най-активната омраза - безразличието.

Лъжата се възгордя, защото отбелязаха, че има съществен дял в тържеството на истината.

Поетът може да бъде тълпа и ярка индивидуалност едновременно.

Къщата става твоя, когато запалиш в нея огън.

Четете поезията на ХХ век, ако искате да разберете ХХ век.

Аз се страхувам не от любовта си, а за любовта си.

Практичните в битов план поети не са големи поети.

Детството на някои поети продължава цял живот.

Селянинът е на „ти” със смъртта, защото е на „ти” със земята.

От векове поезията воюва с властта и при всички случаи заема нейното място.

Човекът е собственост на времето.

Съдията превиши правата си и… започна да съди справедливо.

Да бъдеш театър, когато си самотен - това го може само поетът.

Най-остро усеща липсата на любов мъжът на преклонна възраст.

Поетът е човек, който е лишен от чувство за мярка в житейски план.

Гроздето може да стане вино, но виното грозде - никога.

По-важно е тялото да има душа, а не душата да има тяло.

Поетът идва, за да осмисли живота ви. И не си отива, ако е истински поет.

Най-много говори този, който казва: „Нямам думи!”…

Пътят нагоре е по-лек от всеки друг път.

Оживен като самотник.

Всяка нова звезда е в резултат на взрив.

Такава суша, а ти миришеш на дъжд, моя любов!

Сам човек е повече човек.

Той претърпя победа и сега очаква да постигне загуба.

Сълзата пречиства, защото е солена. Като кръвта.

Тези две капки вода се различават - едната е от обикновена, другата - от гола вода.

В гласа ти има светлина, но топлина няма.

Колко много жертви - а изкуство все няма и няма.

Ако удряш повторно, удряй там, където си ударил първия път.

Има мръсотии, които не се измиват даже с кръв.

Понякога престъплението върви след завистта.

Грижата ражда песен, радостта - плач.

Върхът се надига на пръсти, за да надникне в душата ми.

Праволинейният сгреши само веднъж - и му издигнаха паметник.

Добър е, защото е не Уди, а Луди Алън.

Ужас или надежда - войнишка обувка, стъпила на хоризонта.

Горкият! Толкова дълго остана в сянка, че настина жестоко.

В гората живее страх. До последното й дърво. И непонятен.

В очите й плува мъгла - точно такава видях някога над един горски поток.

Средата не оставя следа.

Има хора, които възприемат изкуството не с душите, а с телата си.

Трудът не е творчество, но творчеството е труд.

Борбата ражда човека; човекът ражда смъртта.

Не подражавай на живота, а направи така, че той да ти подражава.

Да създава друга действителност, паралелна на съществуващата, може само литературата.

Обичай обичащата те обич - и ще имаш всичко.

Обича се не твореца, а творчеството му.

Този, който дава тон, не трябва да си позволява той да е леден.

Загуби, защото беше лесно да победи.

Ласката стопля и камъка.

В контейнера за боклук реве бъдеще - изхвърлили сме го там всички ние.

За да разбереш какво е летене, трябва поне веднъж да паднеш. Отвисоко. По възможност от небе.

Ако щедростта е богатство, защо най-щедрите са бедни?…

Съюзът между тримата слабаци утроява слабостта на всеки един от тях.

Да завиждаш понякога значи да поощряваш.

Свидетел има и идеалното престъпление - съвестта на извършителя.

Истината наранява - и превързва рани.

Поетът не е бездомен - той живее в своя труд.

Пази се, ако зъб ти има бездомният.

Какъвто си ти, такава е и държавата.

Добър знаменосец днес е този, който не познава цветовете на знамето, което носи.

Чукът чука наковалнята - майстори нов чук и нова наковалня.

Всяко стихотворение е спор с обикновеното.

Живееше от своето име - непрекъснато го продаваше.

Каквито и глупости да творят историците, миналото в края на краищата тържествува.

И най-мъдрият си е малко прост, но и на простия му се случва да бъде малко мъдър.

Щастието понякога е толкова голямо, че не може да се види с просто око.

Поетът няма личен живот - той непрекъснато е главен герой на поезията си.

Обява: продавам неограничени количества хора, достойни да им се прави кал.

Най-добрият приятел на всяка власт е пасивността.

Ако не можете да бъдете невероятни, бъдете поне непредвидими.

Посети историческия музей, за да посочи мястото, което трябва да му се пази.

Най-първият език на човека е плачът му.

Понякога жената се усмихва, а в усмивката й като животно в клетка е затворена любовта.

Времето не закъснява никога.

Уста като врата, но зад вратата дом няма.

Уважавай човека, който не се срамува и не се страхува от мълчанието си.

Беше червей с много опит - лапна въдицата и зачака голямата риба.

Става ли рибата в реката по-свободна при наводнение?

Крилатата фраза е цвят, който не увяхва, но и в плод не се превръща.

Пенсиониран зевзек: голяма капия, но маринована.

Не се опитвай да се разбереш - съгласявай се със себе си.

Отсякоха дървото, но сянката му остана.

Враговете ти личат най-добре, когато си най-добре.

Няма нищо по-светло от сняг, в който пламти слънце.

Раните се лекуват, белезите от тях - не.

Завиждам на гарата, разбрала, че всяко посрещане е раздяла, а всяка раздяла - посрещане.

Беше прекалено скромен: хвалеше се по-малко, отколкото заслужаваше.

Той е щастлив нещастник - женен е за глухоняма.

Най-голямото престъпление: да замърсиш извор.

Много често миналото зависи от бъдещето.

Най-важна е втората крачка - първата вече ти е казала нещо важно за нея.

Светът има само един законен господар - детето.

Отминава не времето, а животът ни.

Този, който гони голяма цел не забелязва пристъпващите към него малки беди.

Истината е по-силна от силата, но пък е прекалено търпелива.

Страхът е лекарство, защото мобилизира.

Ненаказаното престъпление става все по-голямо с течение на времето.

Грехота е да се отмине такова изкушение - късополо, дългокрако и еленооко.

Началото и краят си приличат - там, където е стартът, там е и финалът.

Нещастието може да бъде общо - щастието е само лично.

Много дава този, който взема малко.

Най-трудно се постига лесната цел.

Всяка истина ограничава свободата на ограничения.

Умрях от страх, но пък останах жив.

Доказателство, че от човека остава само името, ще откриеш в гробищата.

Изкачиш ли връх, и ти, и върхът ставате по-високи.

Чаршафът е бялото знаме на всеки мъж.

Работи само с два пръста - показалеца и средния. Политик е.

Подхвърли на съвестта си кокал и тя млъкна. Заета е. Гризе го.

Мракът е закрилник на влюбените и на крадците.

Преди да построиш крепост, прекарай до нея вода.

Ако искаш роднина да ти стане враг, направи го съсед.

Паметникът има повече кусури от човека, който го е заслужил.

Без нужда няма прогрес.

На пазара може да се купува и акъл.

Остарее ли, бащата е гост в къщи.

Всяко незаслужено богатство е в резултат на престъпление, което винаги се наказва.

Сълзата на лицемера е мътна.

Образованият глупак е по-глупав от необразования.

Страхливият се страхува и от страха си.

Камъкът не винаги улучва целта, думата - винаги.

Злият беше толкова ленив, че го мързеше дори да мрази.

Доброто няма - и не трябва да има нищо общо с ползата.

Искрено, страстно и мрачно пеят само оковите.

Робът знае какво е свобода, свободният не знае какво е робство.

Само способният да жертва нещо свое е добър човек.

Човекът търси хуманоиди, а не познава баща си.

Жените са по-велики от нас не защото са ни родили, а защото са ни създали.

Ние сме безобразни, защото знаем, че живеем само веднъж. А ако не е така?…

Слаб човек е този, който си избира слаби врагове.

Всъщност загадъчният е обикновен човек, който умее да мълчи.

Понякога към подвиг ни подтиква страхът.

Най-светло от всичко живо на света се усмихва песента.

Формула: този човек не може да ми бъде приятел, защото е съвършен.

Обичам значи подчинявам се - рано или късно трябва да си признаем това.

Портретът е нарисуван преди седмица, затова цветето в ръката на жената е увяхнало.

Изкуството ни прави по-състрадателни.

Всеки остарява, но не всеки умира.

Истински щастлив си само когато даряваш щастие другиму.

Отговорен съм за сътвореното; за несътвореното ме боли.

Робството прави човека хитър; свободата е умна и достойна за подражание.

България е в опасност, защото в опасност е езикът й.

Тихият е по-мъжествен от шумния.

Светът все повече се отказва да бъде Дон Кихот и все повече е Санчо Панса.

Този, който не цени човека, не цени и човешкото в себе си.

Животът ни е смешен, затова добра комедия се пише трудно.

Огън държи в ръцете си този, който крие истина.

Сваленият от власт намира трудно предишния си човешки образ.

Бъдещето не винаги е младо, но младостта винаги е бъдеще.