Олга Новикова

превод: Люлин Занов

***

Майорът в жури. Всичко слуша -
децата пеят за война.
А в паметта му - гръм на пушки
и хлад се плъзга по гърба.

Дочу той грохот на мотори
под черно слънчево лице,
как твърдо щракаха затвори
в покрити в саждите ръце.

Земята ничия ги бърка -
кой роден е и кой е враг…
Смъртта ги всичките разбърка -
простреляните сред овраг.

Крещяха, гърчеха, горяха
и стенеха сред плам и дим.
Така до края не разбраха
там кой от тях ще победи.

Майорът се свести. Децата
танцуват, а трепери той.
С притиснат „Паркер” във ръката
не вписва точки за герой.

Закашля се майорът нервно
и като креда побеля,
той би разплакал се наверно,
ако умееше това…