Рашко Стойков

Русия -
конска кожа
на кървава трева!
Серьоженка, Серьожа,
златая голова…

Желязото препуска!
В градините без плод
върви по конски трупове
Железни Миргород.

Умира или ражда
светата руска степ!
Ще скриеш ли сълзата си
с цилиндъра нелеп?

За тебе остри ножа си
кръчмарската Москва,
Серьоженка, Серьожа,
златая голова!

И падат комисарите
по двадесет и шест.
И лае състрадателно
Качаловия пес.

И в дивото стоветрие
един поет-дете
от мисли, болки, нерви
въжето си плете.

Коне пръхтят неистово.
Във клюки окован,
умира всерусийския
поет и хулиган!

Умира и сънува той
ливади и коне -
по-приказни и хубави
дори от Шагане!

Оглеждат се във локвите
високите звезди.
Попиват те в дълбоките,
в горелите бразди.

И никне тихо в нощите
и шушне пак трева:
Серьоженка, Серьожа,
златая голова…

1967