Марко Марков

„Царски живот не е живот”,
но царски имот си е имот.

„Лае насън, за да си брани комата”,
защото е на монополиста в щата.

„Който не работи, не трябва да яде” -
а трябва ли да краде?

„Битата крава мляко не дава”,
освен ако не е държава.

„Насила в рай се не влиза”,
а от криза в криза.

„Развалил къща - да направи колибка”
и зачакал от Европа златната рибка.

„Господ види кой е прав и кой е крив”,
затова никога не е щастлив.

„Чуждото свое не става”,
знае го, а земя продава.

„Мълчанието е злато”,
но защо не живеем богато?

„Котка в торба не се купува” -
как тогава електоратът да гласува?

„Един пие, друг плаща”,
такава държава е нашта.

„Който тегли, той знае”,
но защо трае?

„Насред поле врата прави”
и таксува минаващите… Нашенски нрави!

„Като лъже и сам си вяра хваща”,
за зелен хайвер цял народ праща.

„Без наука няма сполука”
или
без сполука няма наука?

„Тъпанът е голям, ала е празен”,
когато е в парламента, е мразен.

„Нямане ни се купува, ни се продава”,
но като наследство се получава.

„Един държи рогата, друг дои кравата”,
това се отнася у нас за държавата.

„Глад град предава” -
и държава.

„Славата му голяма, парите му малко”,
колко тъжно, интелигенцийо, колко жалко.

„И без петли съмва”,
когато поредната бомба гръмва.

„Ходи като прозявка от уста на уста”,
парламента е първата му мечта.

„Рибата се вмирисва от главата”,
затова в теб мирише
от Дунав до Струма и от Тимок до Ропотамо,
мамо!

„Над къщата слама, ама в къщата слава”,
но кой днес мечтае за участ такава.

„Кмет кметува, бяс бесува”,
зъл евнух на майка псува.

„Очи на икона, ум на кокона”,
но точно тя превзема трона.

„Нехванат крадец от царя по-голям”,
за крадеца - слава, за царя - срам.

„Интересът клати феса” -
сега и фесът клати интереса.

„Давали на циганина царство, а той питал:
Ами хляб?” -
и прав е бил, мен ако питаш, този апап.

„Търбух прозорец няма”,
ако има, ще видим яма.

„Гол от обир не се бои”,
затова със скръстени ръце стои.

„Кога тиква стана, кога опашка пусна”,
кога я вирна в поза изкусна.

„Надеждата крепи човека”,
ако е празна, няколко века.

„Бог високо, цар далеко” -
на народа му е леко.

„Нямане ни се купува, ни се продава”,
но назаем се дава.

„Остана с пръст в устата” -
не с палеца, а с показалеца.

„Отпред хапе, отзад рита”,
а няма зъби, нито копита.
Що е то?…
/опозицията в парламента/

„От една овца две кожи не се дерат”,
ако овцата народ е, никога няма да спрат.

„Който котка не храни, той храни мишките”,
и си пише, ако е детски автор, книжките.

„Цар без народ не е цар”,
а е само господар.

„Цар две глави не носи”,
а с една, царю, на народа защо си?

„Очи пълни, ръце празни”,
това, българино, вече не те дразни.

„На хайдутина всеки има да дава”,
затова - Слава! Слава! Слава!

„Сложил си главата в торбата”,
затуй му беше борбата.

„Общото нещастие е половин нещастие”,
а общото щастие изобщо не е щастие.

„Не парите са спечелили мен, а аз тях” -
дръж ме, о, боже, ще падна от смях!

„Грам памет струва кантар сила” -
забрави ли това, Родино мила?

„Доде имаш, дотогава те познават”,
после те продават.

„Гузен негонен бяга”,
след него търчи тояга.

„Думи без пари огън да ги гори”,
това се отнася и за хонорарите дори.

„Ни чул, ни видял”,
но пешкира опрал.

„Враг на врага не помага”,
защото му става приятел веднага.

„Чуждото яйце е с два жълтъка”,
затова е двойна моята мъка.

„Сирене няма, попара дроби”,
ще кани гости може би.

„Час търпи - век живей”
и знамето на търпението вей.

„Гледай майката, вземай дъщерята!”
и питай бащата кой му разказва играта.

„Не питай старило, ами патило”,
ток, телефон и парно платило.

„Отдето дошло, там и отишло” -
не се отнася за стореното зло.

„Като върви, звездите чете”,
или поет е, или дете.

„В Рим ходил, папата не видял”,
но българската следа съзрял.

„От ситни парици стават жълтици”
и от жълтици - ситни парици.

„С търпение всичко се постига”,
пример: друг чупи робската ти верига.

„И две ръце едно лице мият”
и, ако е мръсно от чужди очи го крият.

„Истината боде” -
кого? И къде?

„Вълкът овчар не става” -
днес друг овчар човек не познава.

„Глупакът не носи звънец” -
не е толкова глупав този глупец.

„Вересия - празна кесия”,
продай и нея на вересия.

„Тоя за кол, оня за въже” -
не се отнася за сегашните мъже.

„По-добре хиляда приятели, а не хиляда гроша”,
но и без грошове работата е лоша.

„Неговата песен е изпята”
срещу хонорар и твърда заплата.

„Всяко търпение си има граници” -
та той лапа от… няколко баници!

„Стадо без мърша не бива”,
мърша без стадо е мърша щастлива.

„Село хвали, в град живей”
и лозунги за демографската криза вей!

„Човек с плач се ражда, с плач умира”
и да плаче между двете събития не спира.

„Вълк в овча кожа”,
у него и хляба, и ножа.

„Другар се на път познава”
и когато се раздава слава.

„Цар - син парцал” -
вижте народа на какъв е хал.

„Не струва и пукнат лев” -
не го продадоха, а го сториха шеф.

„Влиза патка, излиза гъска”,
съска и от надуване се пръска.

„Вълкът овчар не става”,
става - и оттатък минава.

„Където е текло, пак ще тече”
и беднотията пак ще завлече.

„Който обича мене, обича и кучето”,
ако на стопанин е случило то.

„Ако е цар, не е с две глави”,
нашият няма и една, уви.

„Ни лук ял, ни лук мирисал”,
но защо го е икономисал.

„Не знам, не чух, не видях”,
но там бях и страх брах.

„Настъпил на змията опашката”
и побягнал юнашката.

„Оженил се дядо, да си има баба”,
за друго тя не му и трябва.

„Лъжица има, паница няма”,
затова търси по-голяма яма.

„Живеят си като кучето и котката”,
ако не са ортаци - сговорно и кротката.

„След дъжд - качулка”,
на скопения - булка.

„С две мотики наведнъж не се копае”,
а ако е една и тя да копае не знае?

„Час търпи - век живей” -
голям час, голямо нещо, брей!

„От много глава не боли”,
от малко също, нали?

„Болярин е, а с качамак си гощава гостите”,
не е бил, вижда се от простите.

„Обещавам златни планини” -
дали сме пред избори отгатни!

„Водата пере всичко, освен позора”,
затова ли има толкова нечисти хора?

„И слънцето наведнъж не изгрява”,
и истината трудно се възцарява.

„Един гледа сватба, друг - брадва”,
при това другия повече се радва.

„Който си има лозе, да си сложи и пъдар”,
който има република - цар.

„С игла ги събира, с лопата ги пилее”,
после иглата пита: - Имането ти къде е?

„Сянката обикаля около дървото”,
няма къде да избяга от нея, горкото.

„Човек на себе си всичко прощава”,
при това вид недоволен си дава.

„Без работа поп ярета кръщава”,
вместо да ги стриже, имена им дава.

„Евтиното е по-скъпо”
и по-тъпо.

„Отворил една уста - сто езика”,
недай боже да почне да яде, както вика.

„Зла кучка стадо пази”,
защото даже себе си мрази.

„Истината излиза на бял свят”
и тогава той за теб ще е черен, брат.

„И на пътя да намериш пари, пак ги брой”,
дори от похарчени пари се бой.

„От мълчаливо куче да те е страх”,
когато е лаело, то е яло пердах.

„Дебела сянка - гладна уста”,
а най-силно крещи тя.

„Човешкото око насита няма”
дори в яма.

„Всяко нещо си има граница”,
дори държавната баница.

„На умряло куче нож вади”,
а после за него се пеят балади.

„Иска да улови бика за рогата”,
но го хвана между краката…

„Ни се води, ни се кара”,
затова му е пълен самара.

„Не струва и пукнат лев”,
затова е на банка шеф.

„На чужд гръб сто тояги са малко”,
не за гърба, за тоягата жалко.

„Никой не се е родил научен”
и скучен.

„Всяко дърво плод не дава” -
от това, което не дава, свирка става.

„Както храниш кучето, тъй ти пази къщата”,
затова добре храни и тъщата.

„Хапят се като кучета през плет”,
държат се като поет към поет.

„Жената краси къщата”,
но не забравяй тъщата.

„Разсърдила се като змия усойница”
и вече змията има двойница.

„Главата се цени по езика”,
а езика по това, колко силно вика.

„Който хвърчи високо, ниско пада” -
натъртването също е награда.

„Човешко е да се греши”,
всеки грешник с това се теши.

„Конят дава, юларът не дава”,
че с юлар коня се направлява.

„Зла кучка стадо пази”,
макар, че всяка овца мрази.

„Хитрата сврака - с двата крака”
и пак че е хитра кряка ли, кряка.

„Надеждата крепи човека”,
българина - няколко века.

„Ако си мост, всеки ще те гази”,
а после ще те намрази.

„Без книги човек е като сляп”,
но не може и без хляб.

„Високите са слуги на ниските”,
а ниските - на низките.

„Хитрата сврака - с двата крака”
и друга сврака в капана чака.

„За пари и баща си продава”,
на сина си пример дава.

„Езикът кости няма, но кости троши”
и яде души.

„Каквото си сял, това ти се ражда” -
ако си сял глад и жажда?

„Каквото лицето, таквоз и сърцето” ,
най-чисто лице има детето.

„Две мечки в една бърлога не живеят”-
не смеят.

„Тежко на умния между будалите”,
ще им завижда за къщите и колите.

„Вярата си давам, ината си не давам”,
него го продавам.

„Закъснелият ум пари не струва”,
с него стока менте се купува.

„Луд свири, див играе, баламата гледа”,
последният, сеирджията, печели победа.

„Хайдутин без ятак не може”,
ятак без хайдутин - тоже.

„Глава без коса - саксия без цвете”,
цветя без саксии, колкото щете.

„Човек е човек, човек е и магаре”,
но точно човекът роден за самар е.

„Гладен вълк и сред село влиза”,
ни разрешение търси, ни виза.

„Хем не може, хем не дава”,
така става в тази държава.

„Рало и мотика свят храни”,
за тях пишат все бели длани.

„Дялан камък на път не остава”,
и той топла пазва заслужава.

„Всяка крава свойто теле лиже”,
всяка власт свойте овце стриже.

„Хем го бие, хем му не дава да плаче” -
докъде я докарахме, юначе-сираче!

„Песен изкарана няма цена” -
това важи за минали времена.

„Кога много гърми, малко вали” -
преди избори доста гърми…

„Господ никому длъжен не остава”,
дава ли - взема, взема ли - дава.

„Големите риби ядат по-малките”,
а най-малките?
За по-малките са залъгалки те.

„Господ тефтер не държи”,
но помни борчове и лъжи.

„Да те лае знайна кучка, а не незнайна”
и това да не остане тайна.

„Сокол, ама гол” -
гол, ама сокол.

„Вода гледа, за огън приказва”,
такъв и вода, и огън полазва.

„Две жени води, без гащи ходи”,
това важи и за някои народи.

„От шега глава не боли”,
но зависи кой се шегува, нали?

„Голо, пък голямо” -
и каква уста само!

„Кряка, кряка, па кляка”,
после почва пак да кряка.

„Магарещината по човеците ходи”
и по някои малки народи.

„Луд рогат не бива”,
природата е предвидлива.

„Да няма скрито-покрито” -
рекло решето на сито.

„Тежко на стар юнак, който не слуша по-стария”
това е казано за нас - и за България.

„Дето е текло, пак ще тече”
и надолу може да завлече.

„Дупе бито, ама гърло сито” -
дупе сито, ама гърло бито.

„Ти човек стани, тъпана е на тавана”,
че там захвърлен, прах той хвана.

„Пораснаха му криле - и го вкараха в клетката” -
така и на гласа му видяха сметката.

„Гладът е майстор на много неща”,
нито едно от тях да купя не ща.

„Податна ръка не я секат”.
Ами! Секат я. И - всеки път.

„Човекът се по приказките познава”,
хайде да работим с езици тогава.

„Сърце подир сърце върви”
и кърви.

„Всеки е на къщата си господар”,
затова търси имота си нашият цар.

„Едно без друго не може”,
много нули да е другото, боже!

„По-високите по-ахмаци биват”,
с тях другите и небето пробиват.

„Кой каквото плаща, таквоз и купува”,
понякога и това, което не струва.