Али Керим

превод: Боян Ангелов

***
Подпрял главата си с длани,
задрямах в полето цветно.
С покой ме дари неусетно
тревистият звук непрестанен.
Сред есенните вселени
небесната шир светлосиня
поисках да съзерцая,
която, подобно на рая,
се спускаше тихо над мене.

Бях безметежно щастлив и
събрах в мене бодрост и сили.
Течеше под плачещи иви
реката с тих шепот: „Али…”
Бях в есенното убежище
сред цветни треви унесен,
сред видимите строежи
на тази безкрайна есен.
Полето се сля с небесата,
светът изведнъж занемя.
Пробуди се в мене земята
и сам станах вечна земя.