ПРЕКРАСНИЯТ ЧОВЕК

Али Керим

превод: Анастас Стоянов

Той прилича на мен. Но е само
по-красив и по-силен от мен.
И върви все до моето рамо
и в беда, и в безоблачен ден.

Аз без него за миг бих загинал,
паднал бих на живота в калта
или бих непременно загинал
в най-ненужния край на света.

Той е винаги нейде пред мене,
все забързан, все млад и крилат.
Подир него вървя устремено,
но съм винаги нейде назад.

Искал бих да го стигна. Набирам
сили, крача… Но трепвам смутен
и тревожно тогава разбирам -
би угаснало нещо у мен.

Разгоряната моя жарава
би угаснала в моята гръд,
моя устрем би секнал тогава,
дотежал ми би дългия път.

Скоростта си със него отчитам,
всяка негова крачка ловя:
той избърза - тогава политам,
крачи той - аз задъхан вървя.

Ще го стигна. Да спирам не бива,
спра ли - моя живот ще е спрял…
И върви, и напред все отива
устремения мой идеал.