БОЕЦ

Семьон Кирсанов

превод: Иван Антонов

Имаше боец един -
мълчалив и точен,
редник бе по чин
и на ръст не бе източен.

А очите сякаш синева,
акуратна, опита не криеше,
спеше тя отделно през нощта
и с бойците разговаряше на вие.

Носеше си своя автомат,
две гранати и шинела,
русите коси отзад
прибираше под каската умело.

А мъжете гледайки я отстрани
мислеха си през тъгата:
скоро ли девойката-войник
ще разпусне пак косата.

Но не й помогнаха веднъж поне
на гранатите и на шинела неин,
че война е под това небе -
да се влюбят те не смеят.

А се случва даже в миг суров
всички покрай нея да се развълнуват,
ала нито дума за любов -
тук сега Любов воюва.

1942

——————————

БОЕЦ

Жил да был боец один
в чине рядового,
нешутлив и нелюдим,
роста небольшого.

Очи серой синевы,
аккуратный, дельный.
А с бойцами был на «вы»,
ночевал отдельно.

Автомат тяжелый нес,
две гранаты, скатку,
светлый крендель желтых кос
убирал под каску.

А бойцу вослед глядят
и гадают в грусти:
скоро ль девушка-солдат
волосы распустит?

Но ни скатки, ни гранат
за нее не носят
и, пока идет война,
полюбить не просят.

Но бывает - вскинет бровь,
всех людей взволнует,
и ни слова про любовь,-
здесь Любовь воюет!

1942