Благовеста Касабова

Банко П. Банков, „Прежалими загуби”, Фастумпринт 2017

Новата книга на Банко П.Банков - „Прежалими загуби” включва две повести, „Прежалими загуби” и „Скътано лято”.

Писателят се връща към първото им издание с желание да погледне от днешни позиции сътвореното през по-друго време и го представи с нова интонация, с ново отношение към житието и битието на млади хора, живели през втората половина на 20 век.

Авторът няма за цел да обхване всичко случващо се през онова време. Изображението е през „частния случай”. В „Прежалими загуби” той разказва за преживяванията на студенти, изпратени на есенна стопанска бригада; в „Скътано лято” герои са работещите в малък консервен цех в гражданеещо се село.

„Частните случаи” са пресъздадени в интимна атмосфера, пластично и психологически достоверно. И в двете повести авторът се основава върху екзистенциалните критерии, обусловени от обществено-политическия климат, без да натрапва симпатии или антипатии към постъпките на който и да е от героите.

В повестта „Прежалими загуби” бригадири-студенти попадат в необичайна обстановка, сблъскват се с неприсъщ за тях труд. Оттук възникват битови и емоционални конфликти, предизвикани спонтанно, но с определящи последствия за в бъдеще.

Различията в социалния произход, мотивират както реакциите им на момента, но също изявяват ценностната им система, проектите им за по-нататъшна реализация.

Авторът гради действието в успоредни или „срещни” епизоди със студенти и селяни, но провокиращата роля е на „пришелците”.

Интригата се вплита в любовен възел, който трябва да разсекат основните герои - Калинка, Христофор и Матей. Калинка е красиво, интелигентно момиче, професорска дъщеря с практично мислене. „Спорещите” за вниманието й комсомолски активисти Матей и Христофор, привидно са единомишленици.

Но Христофор е от така наречено „борческо” антифашистко село, с ясна бъдеща професионална реализация - като специалист-политически работник. Докато на философстващия герой Матей предстои труден път за научно развитие, зареден със скрити компромиси.

Банко Банков е успял, събирайки героите си на необичайно място, сблъсквайки ги с неприсъщи трудови дейности, да открои идейно-художествения си замисъл и постигне единство на текст и подтекст.

И още нещо, показал е, че в идеологически скованата политическа практика започват да се появяват пролуки, и от тях ще се възползват героите му студенти: Росен, Антон, Ева, Мери, Чедомир и др.

Писателят остава верен не само на стилистиката си в прозата, но и на естетическите си търсения - най-вече в бита и проблемите му, в ежедневието и морала на човека от 20 век, все още вярващ в хуманни идеи за общество на равенство, но заедно с това - носещ индивидуален стремеж за добро обществено положение, власт и средства.

Дискретното авторско присъствие като художествен метод му дава възможност да печели читателското доверие, когато обрисува поведението, очакванията на младите хора, в случая - бъдещи инженери.

Образите им са колкото индивидуализирани, толкова и събирателни. И това е едно от отличителните качества в таланта на белетриста.

Във втората повест, „Скътано лято”, героите са местни хора, които работят в малко консервно предприятие в българско село, стъпило на пътеката към „погражданяване”. На предно място писателят извежда взаимоотношенията между бъдещи професионални работници, почти всички - жени и „началството” - охрана, майстори, администрация.

Чрез събитията, в които героите са въвлечени в консервния цех, в селото и у дома, чрез кроежите им за бъдеще, на пръв поглед - делнично битови, авторът изгражда своеобразна дълбочинна панорама на близо половин вековен отрязък от време - от втората половина на 20 век.

У всеки от героите си Банков търси типичното, отличителното, те са бих казала отливка от времето.

Естетиката му е хуманистична - всеки човек има положителни и отрицателни страни, в живота няма само нюанси на черно и бяло, цветовете се преливат като в дъга след дъжд. Така писателят успява да заличи дистанцията между автор и герой. Така са пресъздадени водещите действието Григор и Димка в „Скътано лято”.

Те двамата носят очертаващата се нова, конфликтно обогатена душевност, ново, променено, обогатено световъзприемане. Авторското внимание е съсредоточено едновременно в събитийната обстановка, но също и към външната и вътрешна визия на действащите лица.

И още - как трудовата среда при социализма, въпреки бойките лозунги за нравствеността на социалистическия човек, се оказва щедра почва за пораждане на неприемливи за времето интимни връзки.

Григор пожелава Димка до такава степен, че напуска семейството си. Димка също, макар и не без вътрешна съпротива, се влюбва в Григор, но сякаш повече от любопитство към един непознат емоционален свят, който Григор й показва. Плашена и притеглена от магнетично опиянение.

Драматичните последици са преди всичко за Григор. Животът му, след наложената раздяла с Димка, драстично се променя. Той напуска селото и поема по водещи напред пътища. Работата му на газопровода в СССР един ден навярно ще го върне много различен.

Жажадата за по-силни, надмогнали рутината преживявания, променя и Димка. Тя вече гледа света с други очи, с други сетива и очаквания. Останалите герои - колежките на Димка от цеха: Петруна, Гълъбина, Надка; автоклавистът Славейко, сервитьорката Марчето, Димкиният съпруг Стефан и отгледалата го баба Стана имат своето въздействащо присъствие в сюжетната канава. Те допълват, уплътняват чрез постъпки образите на водещите лица.

Присъствието на житейската истина, на реалната картина на порядките при социализма в едно българско село, без преднамереност и украшателство, без намеса на автора в автономността на случващото се, е типично за прозата на писателя.

Той постига автентични идейно-художествени характеристики на героите си и в двете повести,. Те се стремят, понякога и подсъзнателно, да опознаят себе си, като се съизмерват със себеподобните си, независимо дали са селяни, от градската периферия или от образованата част на обществото.

Писателят е наясно със значимите характеристики и зависимости, определящи живота през тези години, но не влиза в пряка битка със системата, защото художественото му верую е: животът, независимо в кое време се живее, е съчетание на добро и зло, мамещи мечти или нагарчащи разочарования.

Багрите не са само черни и бели. И да повторя - героите му не са интелектуалци, а селяни, строители, служащи от средния ешелон. Но те, според естетическите позиции на автора, са носители на нашата народопсихология, един от основните белези на която е жилавото усилие, борбата за оцеляване. Писателят обаче възлага на героите си мисията не само за оцеляване, но и за съзидание, всеки в своята бразда.

И в двете си повести Банков показва, че в човешката личност съществуват неподозирани вътрешни конфликти; тя е способна на сблъсъци, на неочаквани емоционални и морални резонанси.

Пресъздавайки ги, писателят ги превръща в художествен факт. Героите му не са бунтари и поборници, а редови, обикновени хора, които искат и могат да се приспособят към реалната действителност, да се възползват от обстоятелствата, които животът им предлага, за да реализират стремежите си.

Внушенията и на двете повести - „Прежалими загуби” и „Скътано лято” идва и от живия рисунък, от чистотата на словото, от умението на Банков да дава право на избор и свобода на героите си, колоритно да ги портретува. И от интересната, раздвижена сюжетна постройка, от художествената цялост, в която образно са защитени идеите му.