Димитрина Бояджиева

В образа на жената, създадена в творчеството на Катя Маринова, е залегнала основната концепция за същността на женското начало. В него се определя виждането за същността на женското начало. В него се определя виждането за нравствено-психологически измерения на женствеността, с израз на великолепна поетическа представа за нея. Водена от верния си усет, създадения от Маринова стих жената е богат.

Създава представа за силна жена, която минава през живота с дързост и поетична въздишка, споделя съкровени мисли и изявена гледна точка. Макар и с „приковани криле на стената”, жената на Катя Маринова се опитва да гради своето съществуване в любовта.

Разрошеното лято е в нозете ни.
Докосване. Усмивка, Приказка…
Конете в ниското ни викат
Да изгасим жарта край извора.

/„Разрошеното лято е в нозете ни”/

Въпреки силните чувства, при Катя Маринова влюбената жена не е със замъглен поглед и романтичен унес. Тя е загадка и прозрение, обич и болка. Оттук и органичното проникновение за заложеното в самата любов - творящото начало след онзи върховен момент.

Може кухнята да е обърната
с чиниите надолу.
Може банята да е измръзнала
в очакване любовно.

Може! Възможности много.
Но фаталната е избрана:
помниш или не помниш,
искам да съм поляна.

/„Може кухнята да е обърната”/

Жената в поезията на Маринова възприема мъжа не само през очите на влюбена жена, но и като негова спътница с въпроси и съмнения. В името на семейното огнище, тя е заменила „златната пантофка с готварската лъжица”, затова иска да я обича такава, каквато е.

Тя не кокетира и лесната любов не я привлича. Нейната душа може да бъде открита „сред бързеите и под скалите”, тя не е „студена планета”, не е „вечност”, но за да бъде „обсебена”, трябва да я „пресрещнат”. Не само слетите устни, но и допирът на рамене и колене е истинско.

То е нещо, което я кара да тръпне, но с „приковани криле на стената”, светът в квадрата, това затворено пространство, предизвиква вътрешна съпротива на лирическото „АЗ”. Глада за пространство довежда до скиталчески въображения:

Душата ми - самотна спътница,
разпъната и неразбрана.
Пред нея - изгорели кръстове.
След нея - шантави поляни.

/„Душата ми”/

Тази „самодивска душа” потомка на „гиздосии луди”, тази „среднощна блудница”, коленичи пред олтара на поезията, мъдра и зряла, дава лирическа формулировка на женската същност, на своята същност.

О, Омар, мой тъжен Хаям,
аз не съм природен заклинател.
Аз не съм нито хляб, нито Храм.
Аз съм виното счупило чашите.

/„Километри назад ще измина”/

В поетичен аспект, жената при Катя Маринова е светът и неговото излъчване, потъването в мига, или броденето по стръмното в безкрайността. Обхваща чувството за живота с вътрешен обем на образа, очертан с нежна линия. Този образ проявява глад за пространство и е в състояние да превъзмогне всякакви пречки, опасности и посоки.

Отричам се сама от думите си,
Които са обречена двуколка,
за да препусна пак с конете си,
Да ги обяздя, да съм дива.

/„Извиках - I” /

Мисля, че тази поезия има основание да бъде приета не само лирически, но и психологически.

Когато не косите ни,
а душите ни побелеят,
ще си спомним,
че в бъдещето е краят.

/„Спомен”/

Триумфът на живота не е само оптимизъм, а онова древно езическо чувство на единство на живот и смърт. Тъкмо тук е магията на поезията на Катя Маринова. С покоряваща хармоничност - мигът и преливане между частите в цялото. Всеки еди миг е осезаемо покоряващ и текущ.

Струва ми се, че поетесата на места сякаш иска да спре мига, за да го направи по-осезаем, без да съзнава, че мигът при нея е с центробежна сила, а не центростремителна. Жената потъва в мига, сама избира посоката на нейното странстване, независимо от опасностите.

Затова стъпките са „ожулени”, небето е „сламено”, а „здравецът плаче”, лятото е „измръзнало” и жената е като „болката” в „днешното време разголено”. Катя Маринова има усет към подбора на думите, усет към словесното изразяване на своите чувства с огромно вътрешно напрежение.

Чела съм твърдението на Манделщам, че поезията е направена от глас и живее в гласа на поета. Съгласна съм с това твърдение и съм сигурна, че почитателите на Катя Маринова, които са чували нейния глас, не може да не са го усетили.