Георги Данчев

По невидим, но сигурен път
пролетта идва тихо - без стъпки.
Но аз чувствам нейната плът
и дъха й - в зелените пъпки.

Аз я чаках. Не, аз я зовях
през студените нощи безсънни -
да пристигне и с пролетен смях
над земята скована да звънне.

Бих я чакал - да зная дори,
че повее ли южния вятър,
че при нейните първи зори
аз ще легна навеки в земята.

Непокорните мои деди
тъй я чакали с лъснати пушки.
Под гергьовските едри звезди
те поемали пътя хайдушки.

Аз я чаках - тъй моя баща
чакал радост да жъне в нивята.
А на мен скъп завет завеща -
да се вслушвам напролет в земята.