ГРОБЪТ НА ХРИСТО БОТЬОВ
ГРОБЪТ НА ХРИСТО БОТЬОВ
Три дни усилен поход през огън,
три нощи без почивка и без сън;
по голи върхове в бой за свобода
с дружина вярна паднал млад войвода.
Разкъсали са зверове меса,
измили кървите дъжд и роса,
по чуки и усои кости бели
са ветрове и бури разпилели.
Юнашка смърт в безброден пущинак,
по урви и скали ни кръст, ни знак.
Днес на певеца-мъченик за роба
не може никой да посочи гроба.
О, не, навред е той из роден кът,
де вихри са му пръснали прахът -
на север там от Дунав до Балкана
из равнината с кървав пот обляна.
На юг до беломорски брегове,
насеяни с незнайни гробове;
о, вред е гробът му, вред, де за простори
сърце копнее, страда и се бори.
Вред е той, де за правда и любов,
за жертви към народа си готов
уречен край през плам и гръм намира
духът юнашки, който не умира.
УТРО
Чувате ли? - Разсъмва - пеят петлите,
изток се разтвори, побеле.
Чуден ще бъде ден - зове ни той всите
на труда в безбрежното поле.
С кръв е браздена целината хлебородна,
с пот росени хълм и равнина -
хвърляйте, братя, във душата народна
на доброто здравите зърна!
——————————
сп. „Народна целина”, г. 2, кн. 8, 1927 г.
СТРЪК СЪМ…
Стрък съм, Господи, от твойта нива,
която зрее и очаква жътва;
като зърно с мъдрост се налива,
в страдания душата ми просветва.
Аз небе не виждам още ведро,
за хляба грижата не ми е лека,
ала всеки ден раздавам щедро
и свойта вяра, и любов в човека.
Иде ден на благодат велика
и през морето от сълзи безкрайни
виждам как ще цъфне и заблика
живот връз гробовете ни незнайни.
——————————
сп. „Народна целина”, г. 3, кн. 6, 1928 г.
