София Вастанова

превод: Литературен свят

Известният писател Сергей Лукяненко сподели вижданията си за военното кино и разказа какво не трябва да се избягва при снимането на филма за Зоя Космодемянска.

Понастоящем Лукяненко е един от най-екранизираните фантасти: неговите «Патрули» събраха рекордни гледания в Русия, а така също поставиха рекорди на суми зад граница. Сам авторът също е голям кинолюбител и не скрива, че като дете е мечтаел да стане режисьор и да снима кино.

В интервю за портала «Русская Весна» Лукяненко разказа за отношението си към военния кинематограф и коментира идеята да се заснеме филм за Зоя Космодемянска, със снимките на който се заемат Руското военно-историческо общество (РВИО) и Министерството на културата заедно с режисьора Егор Кончаловски.

- Темата за Войната остава - убеден е писателят. - Някога имаше усещане, че може би със смъртта на ветераните от Войната и дори поколенията на военните и следовенните деца, ще си иде и яркото възприятие на военната тема. Но имам чувството, че сега в обществото се е създало някакво разбиране за това, че Войната и победата в нея, колкото и да е странно, е завинаги.

Това е на нивото на онези празници, които народите празнуват от хиляди години, защото това е празник на спасяването не просто на комунистическия строй и дори не на държавата Русия като такава. Всъщност това е празник на спасяването на етноса, на руската цивилизация, на руския свят, защото подготвената ни съдба съвсем не е била най-добрата: славяните, включително и руснаците, са се смятали за народ, подлежащ на унищожаване, размиване и т.н. Такива неща се помнят и остават в паметта на народа завинаги.

И мисля, че военната тема ще остане. Тя ще взема различни форми, някъде може би ще се митологизира. Но тя е източник на гордост от предците, гордост от своя народ, от страната - разбира се, че темата ще остане! И подвигът на Зоя наистина трябва да остане и да бъде увековечен.

Тук най-важното, според мен, е да не се плъзгаме в някакви временни тълкувания, да не се изтрива това, което е било. У нас, например, съществува такава политика - срамежливо да се премълчава за комунистическата идеология, която е била в онзи момент. Но според мен тук няма какво да се премълчава и няма от какво да се срамуваме - това е било част от времето и то трябва да се помни и да се разбират тези хора именно в контекста на тяхното време.

Така че [снимките на такъв филм] е делото е добро и това може и трябва да стане добро кино. Тежко, разбира се, но добро.

Напомняме, че филмът за Зоя Космодемянска ще се снима с народни пожертвования. Имената на всички спомоществователи ще бъдат споменати във финалните титри на филма.

——————————

Русская весна, 26.05.2018 г.