Асен Калоянов

Венец от планини, и слънце в небосвода,
и равнини зелени - в пролетния ден.
Небето се синей - и весела, и бодра,
разперила криле, там чучулига пей.

Поточето шуми и пени се то лудо,
и спомня си за път през пропасти, скали.
Ах, тоя месец май със неговото чудо
сърцата подмлади, душите окрили.

И пеят птици в хор, а дървесата свеждат
чела - и взират се в простора ведросин.
Поле - и околвръст венец от планини.
И гледаш, а очите все се не наглеждат.

——————————

в. „За нашето дете”, бр. 17, 1938 г.