ЗА ПОЕЗИЯТА НА КРАСИМИР ВЛАСЕВ
С риск да се повторя ще споделя, че винаги, когато ме е докосвала или облъхвала силата на неочакваната поезия, у мене избухва стихът на Светлов: “Откуда у хлопца испанская грусть! “
Откъде, наистина, едно момче, макар и родено между Сопот и Калофер, е познало истинската стойност на думата, на мерената реч, на метафората и изобщо на поезията?
Приел дълга на читалищен деец и сега заспива и се събужда с образи и рими под клепачите.
Не се съмнявам в неговия чист и нежен поетичен талант.
Затова си позволявам риска да предложа поезията на Красимир Власев на вниманието на взискателния читател на в. “Литературен фронт”.
—————————
в. “Литературен фронт”, бр. 23, 1981 г.
У нас всяка жизнена генерация идва със своите поети. Техният оркестър от поколение на поколение става все по-многоброен. Това може и да е хубаво, но то носи и една симптоматична инфлация.
Особено когато е съпътствувано от тягата към столицата, с убеждението, че само там, около котела на писателския съюз и редакциите, може да се направи кариера.
А няма нищо по-пагубно за поезията и поета от объркването на божия дар със службашкия просперитет. Не за това ли се зарадвах толкова много от срещата си в Сопот с един от представителите на най-младите - Красимир Власев!
Той живее и работи тук, провинцията понякога го потиска, но големият град не го мами непреодолимо.
Човек изпитва дълбоко удовлетворение от докосването до едно чисто и изящно като цвете творчество, от една лирика, в която мисълта и метафората се преливат хармонично, от онази дяволски мъчно постижима простота, която прави стиха интимен и внушителен…
Други са призвани да дават оценка на поезията и особено на младата поезия.Аз съм от тези просветени читатели, които много рядко се лъжат, че са срещнали истински талант.
Предстои излизането на първата книга на Красимир Власев и тогава ще бъде първият час на равносметката.
От сърце се радвам, че “Юг” е отворил страниците си за Красимир Власев: по този начин редакцията подава навреме една топла ръка, както на поета, така и на поезията, а това е благородно.
Аз бих желал да и благодаря затова. А на автора - на добър час!
——————————
Литературен алманах “ЮГ”, бр. 1, 1983 г.