Дашко Радоев

Ракитин беше честен човек, истински поет, и като такъв скъпеше личната си свобода. Той беше като птичките: знаеше, че свободата ражда най-хубавите песни. И че висините са най-чисти!

Ние искаме да предадем само един малък случай, който иде да подкрепи изказаните мисли в полза на неговия духовен образ.

Миналото лято, през един горещ ден, той пристигна с автомобил в моето село. Неговите компаньони бяха богати хора.

Предприели бяха един голям тур из плевенските села и в своята среда бяха включили и Ракитин. Тоя човек ми се видя някак си стеснен.

Запитах го:

- Накъде в тая жега?

- Ами тръгнах с тия господа - отвърна ми той, а след това добави: - Но право да ти кажа, с богати хора не обичам да пътувам, чувствам се като вързано куче.

Тия му думи много ми харесаха.

Стиснахме си ръцете и автомобилът изчезна в облак прах.

Наистина, казах си, тоя човек носи свободна душа!

Но… коварството уби тая душа, и ония, които от тъпоумие извършиха това злодеяние, могат да бъдат вече съвсем спокойни.

Мъртвите не се пробуждат!

с. Пордим, 5 май 1934 г.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 234, 13.05.1934 г.