Константин Мутафов

Нашият книжовен език, писмен и устен, не е вече онзи отпреди тридесетина години.

Той е отишъл твърде далеч в своето развитие откъм богатство и красота на словото.

Особено от десетина години насам усилено се напира върху пречистването на езика ни от чуждите думи, които се заменяват с нашенски.

Няколко списания работят с похвално постоянство в тази благородна насока и мнозина наши учени и писатели вършат с високо съзнание своето благородно дело. Придобивките са налице, но за печал, в ограничен кръг.

За да успее напълно това дело, необходимо е да се освестят и други деятели от разните области на науката и писмеността.

Ако от една страна, редица труженици зидат красива и чиста родна реч, от друга - някои полуписмени деятели я рушат и обезобразяват, или пък я задържат на старото равнище на бъркотията, като продължават да я китят и шарят с гръмки и непонятни чуждици, отдавна осъдени и забравени от нашето художествено и научно слово.

И за голяма скръб, на предно място са някои учреждения, вестници и особено някои от професионалните списания.

Въпросът за чуждиците, които се срещат най-много из вестниците и речените списания, или се употребяват в учрежденията, не засяга особните научни определения от международна употреба, а думи, за които имаме свои достъпни, звучни и ясни слова.

Ето например някои думи, които биха могли да бъдат заменени: процес и процедираме, прогрес и прогресираме, резюме, сондаж и сондираме, комунике, позитивно, релативно, бранш, ниво и др.

Усилията и благородните грижи на нашите писатели и учени да творят жива, богата и красива реч, биха дали по-скоро плодове, ако в учрежденията и периодическия печат се отдава повече почит към нашия език.

Днес, когато се говори за обнова, и грижата за надзора над книжовния език не трябва да бъде на заден план.

——————————

сп. „Завети”, г. 1, септември 1934 г.