интервю на Людмила Писарева с Надя Михайлова

- В какво се състои интелектуалната биография на Емил Манов?

- В художественото претворяване на прогресивните идеи и убеждения, които са го вълнували още от най-ранна младост. Като ученик в Първа мъжка софийска гимназия  е един от активните участници в списването на „Ученически подем”.

- На каква обществена дейност посвети живота си?

- Емил Манов цял живот се стремеше да повлияе върху обществото с хуманните си герои и събития; за възвишаването на човешкия дух, чрез своите произведения. Това беше неговата главна дейност.

- Кога именно в литературата намери най-силен изказ на своите убеждения?

- В своето творчество, по същество, той е изявен есеист и сатирик. И това най-убедително звучи в научно-фантастичните му произведения, в които, както казваше,”можеше да каже по нещичко”, което да се промъкне  и отиде при хората.

- Как завърши житейския му път?

- В последните си години  Емил Манов водеше изтощителна, безплодна борба с перото си в защита на своето верую, срещу група литературни мафиоти, което доведе до бързата му кончина. (Този тежък  момент от неговия житейски път съм описала подробно в книгата си „Самотен рицар” - Трагедията на един писател комунист.(Изд „Българска книжница”, (2-ро доп.изд.), С. 2013).

- Вас ви помним като талантлива белетристка, защо се озовахте в Лондон, това не е ли изгнание,  литературно или житейско?

- За мен беше спасение. След заплахите заради статията ми „Защо не победихме”, в която сумирах вижданията на Емил Манов за неадекватното реализиране на комунистическите идеали. Заминах като туристка за кратко във Великобритания, докато се успокоят духовете.

Там вече бяха научили за вдовицата на писателя Емил Манов, известен на английската културна общност от ВВС като дисидент. Към края на престоя представители от съответната служба дойдоха да ми предложат да остана. Казах, че ще си помисля. Много скоро разбрах, че моите български  преследвачи са се интересували от адреса ми… Това бе решаващо. Приех поканата на англичаните. Така моето озоваване в Лондон дължа на моя съпруг Емил Манов.

- Вашето лично творчество как се развива?

- Чувствайки се защитена и осигурена за утрешния ден, по-голямата част от книгите си осъществих в тая страна. Продължавам да пиша - къси неща, под надслов „Лондонски ескизи”. Надявам се да ги  събера един ден в книга.