Виолета Бончева

Нямаше нищо странно в това, че го наричаха Тромба, защото беше дебел и подпухнал от ракиените гълтоци, които ден се след ден се превръщаха в смисъл на живота му. Отскоро започна да се налива веднага след сутрешното кафе. Разделиха се с Бора и нямаше пред кого да пази поведение. Все пак, тя всяваше някакъв респект у него и макар с известни усилия - удържаше се до обед от хард напитките. Всъщност, неговото пиене беше един каприз в началото, но постепенно се превърна във вреден навик. Превърна се в зависимост, която той сметна, че трябва да изкорени чрез дълбок размисъл и спокойствие сред природата. И се премести да живее там, в самият й скут. Всъщност знаеше, че на дъното на цялата тази работа с пиенето беше навикът му да лъже. Лъжата му беше вродена, тя беше в кръвта му и когато я употребяваше, всеки изблик на съвест биваше удавен с водка, ракия или нещо друго от същия „каруцарски набор”, както обичаше да казва, без значение. Той смяташе интригата за свое гражданско дело и колкото повече хора биваха замесени - толкова по-сигурно беше защитен неговия редут. Наоколо се навъртаха слабохарактерни персони, които знаеха за навика му, но доброволно се оставяха да бъдат манипулирани, убедени, че лъжата е най-доброто мезе за алкохола. И го черпеха, отплащаха му се сякаш за това, че ги подценяваше, поднасяше и „пързаляше” с думи и действия. Той си признаваше, че обича авантата и не беше отказал на жеста на нито един досега.
Печатането на некролози наричаше „творческа работа”, защото считаше, че да съчиняваш куплети като този: „Дълбока горест и тъга изтръгна нашите сърца. Но споменът за тебе грее и в нашите души живее.” и още десетина подобни, за него бяха „стилни творби”, които той предлагаше на гражданите, които отиваха при него в обичаен стрес и нямаха никакво време да се замислят за въздействието на този „прощален” стил, който трябваше да изразява печал , заради скъпа загуба. Най-предпочитаният беше: „Своята житейска пътека/ извървя достойно човека. / Изчезна от нас като дим, / но ние след него вървим. / И свеждаме тъжно глава,/ възможно ли е това.”…
Поради естеството на работата си, разполагаше винаги с питиета, които бяха от фонд „бог да прости”. Почти всяка вечер си тръгваше с по една бутилка, за да бъде изпита тя именно сред святата природа, за да може да придобие желаната пречиствателна сила за душа и тяло. В момент на частична релаксация, Тромба с наслада прехвърляше през ума си различни спомени - например как излъга една журналистка, че някога с него е станало чудо. Разказа й, че се е родил с церебрална парализа, но след като пил от чудодейната вода на Ангеловския манастир - веднага бил изцелен. Жената му повярва, защото й трябваха три материала за следващия брой на вестника и веднага написа статия със заглавие: „Водата от Ангеловския манастир лекува церебрална парализа и рак” (последната дума прибави от себе си, за да засили вниманието на читателите). След тази статия куцо, кьораво и сакато се втурна да търси въпросната обител, но никъде не я намери. Тогава журналистката беше прокудена на улицата, от където всъщност и пристигна…
Веднъж си спомни как след дълго будалкане с една особа в интернет, й предложи среща в центъра на малкото градче, където живееше тя. След като я видя на живо - разстрои се до такава степен, че й предложи брак веднага и я изпрати за багажа й. После си плю на петите и остави жената с два спортни сака на дъждовния следобед в центъра на нейното селище от градски тип да го чака да се зададе отнякъде. До нея тъжно стърчаха двата лампиона, които беше донесла със себе си…
Една от лъжите му беше изфабрикувана за пред съда. Делото беше за сексуален тормоз, заведено от служителка от фирмата, в която работеше. Той знаеше за набезите на шефа си, дори беше ставал свидетел на безподобни етюди на свалячество, придружено с нахалство над въпросната служителка. След безскрупулно свидетелстване - жената беше порицана и изхвърлена от работа. Шефът му беше доволен и му вдигна заплатата, а той, когато си спомняше за стотиците си лъжи - започваше да се налива. Знаеше, че натрупва грях след грях, но в действителност нямаше намерение да се променя. Нищо, че заживя сред природата, която изобщо не забелязваше, поради обясними причини.
Отскоро беше започнал да се хвали, че е спечелил на лотария екскурзия до Абу Даби. Защо избра точно Абу Даби и той не знаеше, а може би защото звучеше екзотично - Абу Даби - сякаш в устата ти се пличка арабски сироп…
Но, така или иначе, човек като започне да повтаря нещо - то вземе, че се случи. Веднъж срещна в центъра на града селския козар Марчо, който го попита дали знае от къде може да се купят лотарийни билети „от онези, дето се търкат”. Заведе го Тромба до един павилион за вестници, откъдето човекът си купи три билета, а той - един. „Да седнем на чаша ракия, обед е - предложи Марчо - аз ще почерпя, а ти ще ги провериш, може да сме ударили някоя печалба…” Тромба прие с охота и докато Марчо се тюхкаше за нещо, докато търсеше тоалетната и чешмата, той яростно започна да трие. И изпадна в паника, когато видя, че козарят печели двайсет хиляди лева…
Без да се замисля, пробута своя празен билет към марчовите, а взе за себе си печелившия. Онзи човек го потупа с мокра ръка по гърба, тъкмо се връщаше от тоалетната, честити му с усмивка, а Тромба доволен глътна ракията и си поръча друга…
Когато получи парите, той наистина реши, че трябва да замине да се пошляе до Абу Даби. Резервира си полет от Истанбул, защото и там не беше стъпвал никога, искаше да го разгледа и когато пристигна се сля с тълпата, чийто потоци се движеха главно към Златния рог, църквата Св. Стефан и Капалъ черши.
Реши, че трябва да се качи на корабчето за разходка, от чийто борд щеше да разгледа крайбрежието. Едно мъжко трио, разположено на подиум срещу гостите, изпълняваше мелодии на саз. Атмосферата беше предразполагаща, а и време за полета към Обединените арабски емирства - колкото искаш… Корабчето се плъзгаше по нощните светлини, които танцуваха на повърхността на водата, сякаш в ритъма на мелодията, а чашите с мастика - към бездънното гърло на Тромба. По едно време усети, че трябва да се облекчи и вместо към тоалетните - хвана посока, диагонална на носа на плавателния съд. Спря се на удобно място, където никой нямаше да го види и се подготви за момента. И тъкмо нещата да приключат, когато усети, че нещо се отдели от него и цопна във водата. „Портфейлът ми!” - помисли панически и инстинктивно се наведе надолу, за да види… И тогава цялото количество от изпитата мастика нахлу сякаш в главата му, разби концентрацията му и тялото му го повлече към водата.
- Помощ! - събра сили да извика Тромба, размахвайки ръце между гънките на едва забележимите морски вълни. Но никой от плаващия съд не му отговори. Той се клатушкаше все тъй плавно нататък, по танцуващите върху водата светлини и Тромба усещаше как заглъхва старинната мелодия на саз, изпълнявана от трима музиканти, разположени на подиум срещу гостите на туристическото корабче…