Галина Самусенко

превод: Люлин Занов

***

„Без баща - половин сирак,
а без майка - цял.”
Руска поговорка

Децата тръгват в пътя си житейски…
Отиват си. Зарязват бащин дом,
не знаят колко. Майката жалейки
прекръства ги пак скришом, мълчешком…

Напускат, без дори да се обръщат,
поведени от неизвестността…
А майката тетрадките разгръща,
през спомени говори си в нощта.

Отиват си децата с грижи много
и не звънят, не пишат и писма.
Но тя разглежда снимките отново,
разбира всичко и прощава тя.

Ще ги дочака тях или писмата…
Но изведнъж през родният й праг
изнасят я… Порастват в миг децата -
попаднали в графата на сирак…

***

Насред гората, знаеш ли,
глухарите отново мамят,
като тогава, помниш ли?
Там на разсъмването в края,
в предутринните му зари
тез птици със пера най-ярки,
разперили криле в омая,
с нагон на минали деди -
танцуват яростно и жарко.

Ех, ако с танци можех аз
на любовта ни да помогна,
бих втурнала се в този час
да потанцувам в изнемога,
да върна времето обратно
и знаците на любовта,
да те прегръщам многократно,
във унес чак до сутринта.

Но не! Ни сили, ни молби
ще върнат миналото време.
А пък глухаревото племе
танцува не за нас. Уви…